Ловците в някогашния Ямбол – рентиери, файтонджии, инженери замесени в непрестанни скандали

Ловджии ЯмболКогато от централата на ловните дружества в България ”Сокол” закрили ”филиала”на ямболските авджии, край Тунджа взел да им идва акълът, ала работата била в значителна степен изтървана и завръщането в лоното на сдружението не било тъй лесна задача.

В играта вече се бил набъркал и тогавашният министър на земеделието и държавните имоти, на когото авджиите били подопечни, и стоящият начело на ямболското дружество ”Сокол” през 1912 и 1913 г. Стефан Арнаудов, трябва да се обяснява с шефовете, че всъщност направената финансова ревизия не доказала никакви злоупотреби. В крайна сметка, въртели, сукали, за да докарат работата отново на коловоз и виждаме в протоколните книги, как на 8 февруари 1915 година ямболското дружество ”Сокол” замръкнало с ново ръководство – председател станал адвокатът Филип Иванов, подпредседател Стефан Кожухаров, а секретар-ковчежник Филип Ганев.

Това – добре, ала Царство България вече влиза в Първата световна война и не е време да се скитат местните мъже по гори и кърища, за да бият вълци и пъдпъдъци, и да редят сладки и дълги масали кой колко опушкал през поредния ловен излет.

Чак през април 1919 година и тази дейност от живота ще отиде към известно нормализиране, за да спретнат в сградата на училище ”Йосиф І” общо годишно събрание. Популярният край Тунджа адвокат Филип Иванов отново ще спечели гласуването за председателския пост, но имало явни опущения в сметките на „Сокол” и по тая причина бившият касиер Милко хаджи Петров бил даден на прокурор, тъй като не му излизали 6 292 лева.

Тези общи годишни събрания дълго време вървели през куп за грош – реално в авджийското дружество членували над 100 човека, а на сбирките се появявали двайсетина души, които трябвало по някакъв начин да легитимират хавата.

Това дава простор за чести разпри и на 27 май 1923 г., например, Михал Кафалов решил, че му е писнало от тия изпълнения, понеже този път не се явили на събранието дори председателят Филип Иванов и подпредседателят Драган Чобанов, и той предложил тяхното изключване. Не ги изхвърлили от „ Сокол” , но все пак ги шкартирали от ръководството, където нещата поел търговецът Кирил Коруджиев, който събрал 17 гласа.

Страстите на това събрание се нажежили и от поведението на ловците, живеещи в района на Хангара. Намирайки се вън от Ямбол, те го ударили през просото – ходили на лов през забранения сезон и в забранена за ловуване зона. Това дръзко бракониерство било круто наказано, като на своенравната група не се издават билети за ловната 1923-1924 година.

След войните напливът към „ Сокол” станал твърде масов и по списък се наброяват 190 организирани авджии.

Какви хора се събрани под стряхата на ловното сдружение? В списъка, пазен в Държавен архив-Ямбол, социалният състав е изключително пъстър – до запасния офицер Димитър Кафалов ще видим търговецът от Зимница Руси Жабов, след което ще попаднем на овчаря от Ямбол Михал Карагеоргев, който пък делял ловджийския мерак с руския бежанец генерал Александър Иванович Жнов. Не липсвали и налбанти, каруцари, часовникари, инженери, студенти, рибари, собаджии, та дори и прокурори в лицето на Георги Палашев, и рентиери , представлявани от Георги Минов. А за да е шаренията пълна, на линия е и част от турския етнос в лицето на арабаджията Тефик Мехмедов. Ако някой каже , че липсва човек от арменската диаспора, е попаднал в заблуждение, защото в „Сокол” храбро носи пушката и сарафът Киркор Терлемизиян, който действително ще е имал нужда от ловните простори, щом по цяла седмица е трябвало да преобръща хорските пари.

Навалицата стига своя апогей малко по-късно, през 1925  година, когато вече в  „Сокол” членуват 798 членове. Какво е отношението на авджиите към тогавашното размирно българско време няма как да разберем от протоколните книги, но пък от тях се вижда как още на следващата – 1926 година, ямболци се целят нависоко в мирната си страст и вземат решение за построяването на Ловен дом.

Ловните излети и празници си вървят, провеждат се вечеринки и забави, а адвокатът Филип Иванов явно се е окопал здраво в това своеобразно семейство, защото през тая година отново е избран за председател.

С какви пари обаче ще се направи този иначе привлекателен като идея Ловен дом? Както разбираме от протоколите, дружество ”Сокол”  няма никакво собствено помещение и това налага констатацията на настоятелството, че „половината документация е изгубена по къщята”. Кмет на Ямбол в ония години е юристът Стоян Митев, за когото няма данни да е обхванат от ловната краста, ала пак до него ще опрат нещата. И не само до главата му ще дойде време да се разправя с Ловния дом на съгражданите си, ами ще трябва той и Общинският съвет да умуват и над идеята за създаването на фазанария в градската гора Ормана.

Градът, разположен край живописната река Тунджа , има толкова много проблеми, но явно обширният и тъй пъстър състав на „Сокол” натиска без отдих местната управа, та ще дойде ред и на техните мераци.

Което е вече по друга история.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply