Литературната година – между графоманията и попаденията

Както е по неписана традиция, и през отминалата година ямболските автори бяха най-щедри на поетични откровения. Книги с лирика издадоха 12 автори, сред които преобладаваха представителките на нежния пол, което също надали е за учудване, тъй като тенденцията във времето на Прехода е такава.
Липсата на някогашната бариера, наречена редактори, ама истински, даде простор на много дами да извадят интимните си бележки и така се появи един твърде далечен от изящната словесност лирически маратон. Все пак имаше и попадения от страна на, сред които „Телеграми на душата” от Ваня Велева, а донякъде и стихосбирката „Едно към едно” на Таня Хаджидимитрова.
Не пропусна все пак да даде свой принос към лириката и суровото иначе мъжко братство. Тенко Тенев ни предложи своите „Сребърни разпятия”, Иван Барев стигна до седмия си том, и както е тръгнало, ще надмине по „песнопойки” дядо Вазов.
Най-интересната поетична книга на 2013 г. бе на Тони Теллалов – „Аритмия във три октави” – постмодернистичен сборник, ухаещ на свежи метафори, на нежност, самота и хулиганщина. Другите поети по-скоро задоволиха егото си и неколцина свои роднини.
Интересна бе 2013 г. в жанра на мемоаристиката. Белетристът Ат. Теодоров излезе от изгнанието си и предложи колоритната „Писатели от моя край”, в която възкреси фигури като Димитър Яръмов, Димитър Вълев, Димитър Арабаджиев, Марко Недялков, Трифон Йосифов, не може да се изброят всички в този текст.
Изключително ценна книга издаде Иванка Сиромахова. Тя най-сетне показа истинския живот на една от легендарните фигури край Тунджа, баща и д-р Петко Момчилов. Освен с изобилие от факти, книгата е и добре написана и е ценен влог в ямболската мемоаристика. Недялко Григоров събра под един покрив спомените си за Куба, Николай Николов свърши ценна работа с изследването си за модерния петобой. Определен интерес предизвика Стефка Керемедчиева с разказаното в „Чу ли, ще се върна след малко”.
На краеведския фронт отново нямаше затишие, и това е добре. Иван Славов даде книга за историята на Калчево, Костадин Кралев написа „Достолепните хлябовски фамилии”, Добринка Касърова осъществи една от мечтите си, издавайки книга за родното си село Недялско. В краезнанието големият удар обаче бе на Добрина Берова и Анастасия Петрова с „Топонимията на Ямболско”.
Сравнително тихи бяха през 2013 г. белетристите. От маститите автори само Любомир Котев издаде пътеписите „Градове” и „Пътят на Запад”, като особено интересна е втората книга, водеща ни из географските и историческо-културни лабиринти на Балканския полуостров.
Класикът на естрадната музика Митко Щерев се появи с втора книга, „Гостенка от Космоса”, но ще е по-добре писането да не му се превръща в страст.

Борислав Ненов