Летвата се вдигна още на фотоконкурса „Кукерландия”

Фактологията стана ясна в събота, както винаги в 13 часа, когато се обявяват наградените творби от ямболския фотоконкурс, който е, поне според мен, една от най-горещите и силни точки на фиестата.

Софиянецът Константин Стойчев спечели първата, голямата награда от 12-то издание на международния фотоконкурс „Кукерландия” със снимката си „Като две капки”. Седемчленното жури, съставено все от асове във фотографията, изпита трудности при определянето на наградите, заради високото качество на снимките и попаденията в много от тях.

 

Втората награда бе присъдена на победителя от миналата година, Жечо Планински от Бургас, който този път участва с една „кавър” версия на „Шарено”, наречена „Шарения” снимката грабнала първото място през 2015 година, и с фотоси, в които бе хванал страхотно човешки състояния от кукерски игри. Но беше награден за черно бялото си попадение „Поглед”.

Именно лицата, очите, жестовете на кукерите бяха този път епицентър на фотографиите, а не толкова костюмите на маскарадните участници, колкото и те да са пищни.

Трета награда заслужи също автор от Бургас, това е Александър Стоянов за снимката „Албинос”. Той  сподели, че изпитвал огромни колебания дали изобщо да участва във фотоконкурса, но се престрашил, а в крайна сметка излезе от галерия „Жорж Папазов” и с още една награда. Вторият приз му бе присъден от списание „Вагабонд” за общо представяне в конкурса. Главен редактор на списанието е Антоний Георгиев, той е сред традиционните членове на журито.

В тазгодишното издание на международния конкурс „Кукерландия” участваха автори с общо 405 фотографии, до финала стигнаха 40 фотоса.

…Ловци на мигове, това са най-вече фотографите. На жестове, усмивки, лица, очи, които всяко изкуство търси, но документалната фотография сякаш е най-вътре в тази тъй крехка „материя”. Споменах, че по мое мнение в тазгодишния конкурс епицентърът на снимките бяха духовните състояния на участниците в кукерските фестивали. В Ямбол, в Перник, в Симитли, навсякъде из България, където се провеждат тези самородни празници. Преди години на тях интелигенцията сякаш гледаше като на селски простотии, сетне дойде времето, когато тя осъзна, че те са много силен знак на българската душевност.

Или поне много интересен, много интригуващ, нещо, което не се среща по света над път и под път. В сегашното издание на „Кукерландия” журито бе включило за първи път снимки и от фестивали в други краища на стария континент, не знам защо обаче, на самото награждаване фотосите бяха определени като снимки от Европа. България е нелепо да продължава да бъде за нас самите нещо встрани от Европа, тя никога не е била духовна пустош, нито пък политическа провинция. И без нея, без Балканския полуостров, Европа е твърде бедна исторически и културно.

Очите, жестовете, гримасите, усмивките, умората, надеждата – тези, а и колко други състояния на кукерите бяха показани, уловени от майсторските обективи на „фотаджиите”. А те, „фотаджиите”, бяха напълнили залата в галерия „Жорж Папазов”, на гръб с вечните си раници, за да видят как са оценили техните творби, както и да сверят часовника си с конкуренцията. Както и да дебнат на ямболския маскараден фестивал за нов удар в десетката. Такива, каквито бяха направили Жечо Планински с „Поглед” и „Разговор”, Стияна Стефанова с чаровната снимка „Ееееей!, намерила дете, потънало в стихията на празника.

В десетката бе уцелил с обектива си и Ивелин Иванов, чиято фотография носи заглавието „Усмивката”. „Еееей!” и „Усмивката” не бяха поставени една до друга, но по интересен начин си подаваха топката. На първата  – детето, крещящо от възторг до тъпана, на втората – вече стар, поуморен от живота кукер, с оредели зъби, вероятно пич от времето на твърдия рок. Кукер-ветеран, чиято усмивка дава много от битието и на маскарадните игри, и на целия ни живот Втората снимка, тази на Ивелин Иванов, бе решена в черно-бяло, старите ретро цветове, което й дава сякаш още повече чар и сила.

Надежда Мишкова участва с една чудесна снимки, правена извън България, носеща името „Шеф-диригент”, а международното участие бе от турска страна –Йълмаз Айналъ и Енвер Шенгюл не само имаха снимки във финалната права на конкурса, а и не пропуснаха да дойдат в Ямбол, за да видят отново кукерската фиеста, както и стари приятели като Ниази Ашиков, който е „лингвистичната ни връзка” със съседната държава от вече доста години.

Още една дама демонстрира, че е майстор на обектива, това бе Снежана Паскова, с нейния „Кукерски разговор”,тази творба бе и сред големите удари в изложбата. А жените с фотоапарати сякаш стават все повече с времето, в събота в града ни те също бяха внушителна част от присъстващите на награждаването. Имаше автори, които залагаха повече на художествеността, на играта с добавянето на цветове, но в поредното издание на „Кукерландия” художествена и документална фотография бяха две в едно.

Документална обаче, защото тези мъже и жени бяха търсили своя кадър на терен – под дъжд и сняг понякога, какъвто е случаят с една прекрасна снимка от фестивала в Симитли, на който героят на фотоса бе прекарал под неспирния дъжд четири часа. И бе щастлив…

Както и авторката на снимката вероятно, за чиято одисея разказа всъщност съпругът й, който явно също обича да обикаля страната ни в търсене на емоции.

Ямболският фотоконкурс „Кукерландия” е много висока топка в този тип изкуство. Вероятно вече не е само част от историята, а жалон в това изкуство.

И е прекрасно как летвата се вдига.

Борислав Ненов