Лекция, посветена на 1300 години от победата на кан Тервел над арабите, в Музея на бойната слава

IMG_4992Лекция на тема “1300 години от победата на кан Тервел над арабите при Константинопол” изнесе снощи, 16 ноември 2018 г.,  археологът Борислав Павлов в Ямбол. Това се случи в мултимедийната зала на Музея на бойната слава, организатор на събитието. Борислав Павлов е и управител на ИК “Тендрил”, преди време на същото място беше представена книгата “Да бъдеш римлянин в Мизия”, но с акцент върху Кабиле.

В лекцията бяха застъпени въпросите какво точно се е случило преди и след тази битка, защо се е стигнало до нея и как е постигната победата. Отговорът на първия въпрос – защо воюваме, беше даден с това, че появата на омаядите – първата династия на Арабския халифат и навлизането им в източните територии на византийската империя, вече представлява опасност за Българската дунавска държава, макар и географски IMG_4994нещата да се случват все още далеч от нас. По това време доктрината на исляма не е изчистена, тогава се строят първите джамии. Начело на халифата са богати, интелигентни, с военен опит хора – т.е. опасен противник.

Лекторът очерта политическия фронт, предхождащ битката. Тервел подкрепя един срещу друг византийски владетели така, че на върха винаги да е такъв, който е контролиран от него. Представени бяха противостоящите си страни. Омаядите – армията е набрана от северните сирийски градове, това са богати, образовани хора, възприели военното дело от римляните и после от византийците. Имат голям обоз, строят големи отбранителни лагери с инженерни части. Те са копие на византийската армия, обединени от новата религия; опитни, дисциплинирани, с опит в морското дело. Към тях трябва да се прибавят нововъзприелите исляма, както и опитни кавалерийски войски в лицето на иранците.

IMG_4995Що се касае до ромеите и последвалата обсада, беше изяснен въпросът от къде имперската столица се снабдява със  зърно. След завземането на Египет от омаядите, това става от Крим и от България.

Българската военна доктрина тогава се основава на действията на подвижните части. Комбинацията е от тежка конница, съставена от аристокрацията /пехота няма – само славяните, когато участват в бойни действия/ в съчетание с леки кавалерийски части  за разузнаване и конни стрелци. Българите предпочитат сблъсъци на равни, незаселени места.

Лекторът представи военните планове на страните; първата маневрена фаза на войната юли-октомври 717 г. – стадата на България зиме са в областта Загоре, лете овцете отиват в Дунавска България – затова Юстиниян отстъпва по-късно на Тервел Загоре. Блокадата на Константинопол е ноември 717-февруари 718 г., когато IMG_4996част от Босфора замръзва. Настъпват епидемии, глад, описани много драматично от историците и от двете страни. Втората маневрена фаза на войната е март – август 718 г. Българите побеждават в битката, след което арабската армия се изтегля в относително добър ред. Не е преследвана. Историческите източници сочат 20 хиляди избити араби – цифра, която лекторът подложи на съмнение.  Освен това буря причинява големи загуби на омаядския флот.

Интересни бяха изводите, които направи лекторът: това е победа, но тя не отменя опасността всичко да бъде повторено – омаядите много бързо се възстановяват.

Провалът на обсадата на Константинопол не намалява влиянието на арабите върху европейския континент, като се имат пред вид успехите им по същото време в днешна Испания, Франция.

Лекторът отговори и на въпроса как се е стигнало до легендата за кан Тервел, спрял арабите. Западноевропейските историци откриват за себе си Тервел, осъществил тази кампания по време, когато Византия е слаба. Стига се до там те да вярват, че той е приел християнството, което, разбира се, не отговаря на истината,  и те му създават образа на християнския владетел, заел мястото си в поредицата от техни легендарни владетели. Ясно е, че няма нужда да си християнин, за да се противопоставиш на противник, изповядващ исляма, щом интересите ти го налагат. “Тервел едва ли се е вълнувал от това какво се случва с католиците в Западна Европа. Всички това, което е правил, го е правил, защото защитава българите и данъкоплатците си – византийците по онова време. Т.е. прави го за себе си и заради нас”, обобщи лекторът.

Борислав Павлов даде отговор и на въпроса защо българите победихме в този сблъсък. Защото военните чинове в тогавашна България се държат от определени семейства, българското военно ръководство е от хора достатъчно добре подготвени, имаме развита военна система, сходна с Корея и Китай през епохата. Имаме преимущество в логистиката – подготвени сме да водим зимни бойни действия. Много важни са кожените ботуши, рисувани с  такава любов от войниците по стените на Плиска. Наш плюс е липсата на тежки обози, оценено като нещо високотехнологично за онова време. Снабдяването с храна става със стада, които войската води със себе си. Имаме преимущество и във въоръжението – използването на комплекс от стремена и ремъци, който дава устойчивост на конника; използването на дълги копия, ударът с тях се нанася с две ръце; секателни оръжия, първообраз на сабята; нови типове лъкове и др.

Светлана Чамова

 

About the Author :

Leave a reply