Леката ни атлетика – медали, но не и големи турнири

BraikovIMG_4967Завършилото държавно първенство по лека атлетика в различните възрастови групи донесе, както винаги почти, много медали на двата ни клуба – „Тунджа” и „Ямбол”. Почти във всяка възраст, с изключение на мъжете и жените, нашите лекоатлети се завърнаха или с титли, или с медали от друг благороден метал. При жените, където ни е ахилесовата пета от доста време, тази пролет постигна бронз състезателката на лекоатлетически клуб „Тунджа” Полина Тодорова. 18-годишната бегачка спечели третото място на 400 метра. И други девойки в предходните години са постигали успехи при жените.

Това обаче има нужда, задължително, от уточнения. Големите днешни имена на българската лека атлетика или изобщо не участват в държавните ни първенства, или се пускат в тях много рядко. Те са в групата на големите, на тия, чиито резултати ги правят желани в повечето скъпи международни турнири.

В леката атлетика отдавна няма сигурно място за всяка държава, която има лекоатлетическа федерация. Затова и толкова малко българи в този спорт участват на Олимпийски игри. Елементарно е, но все още мнозина не си дават сметка за тези, вече не нови, реалности на пистата, и в секторите за скокове или за хвърляне на диск, гюле, копие.

Още при тийнейджърите, българските състезатели, имащи силни резултати минават на „особен” режим. Те пропускат често държавните шампионати, защото или участват, или се готвят за участие в европейското първенство, или в световното, или в голям международен турнир. За огромно съжаление, нито ЛК „Тунджа”, нито ЛАК „Ямбол”, имат такива състезатели и състезателки. Нямаше сега фигури от ранга на Дичо Тодоров, или на Илиян Илиев, които да метнат уреда на метри, които да ги поставят в челото на международните турнири. Много вода изтече и от времето, когато Светла Божкова, или Тотка Петрова, щяха без проблем, дори да имаше такива изисквания, да участват благодарение на метрите и секундите си, и на Олимпийските игри, и на най-скъпите турнири. Красимир Брайков, например, седем пъти беше шампион на България на 400 метра. Много от тези титли постигна с екипа на „Тунджа”/Ямбол/. Преди няколко дни постигна и осмата си титла. Брайков обаче така и никога не попада в ранглистата, даваща право да бяга на Олимпиада.

Тези неща, убедих се преди няколко години, наистина не се знаят. Тогава един ямболски бизнесмен ми разказа, че помогнал с пари на Брайков, защото щял да бяга на Олимпиадата. А всичко бе приключило за оная Олимпиада, и, уви, възпитаникът на заслужилия треньор Йордан Атанасов, не съумя да постигне квота за Голямото бягане.

През годините имахме много първенци на България, особено при девойките. Николина Николова бе окупирала златото и на 800 и на 1500 метра. Преди това Анелия Стоянова бе най-бързата в държавните първенства. Сега Полина Тодорова е номер 1 при девойки, преди нея тази чест бе за Ангелина Георгиева. Но е все така – хронометърът не ги поставя сред асовете в Европа. Не има дава правото да бягат в съседни коридори с тях.

Някой ще ме разбере със сигурност грешно – аз не само искам, а вярвам, че Тотка Петрова или Михаил Бъчваров, могат да имат следовници. Това не става със сигурност не само заради големия отлив на младите от спорта, а поради изключително лошите условия в Ямбол за подготовка.

Пистата на градския ни стадион вече десетилетия е в ужасно състояние, лошо е състоянието и за закритата база във Веселиново. За капак, няма пари и за що годе нормални заплати на тези, които като жени и мъже решат да носят пак ямболски екипи. Изграждането на новата писта уж стана задача номер 1 за община Ямбол, но реално няма НИЩО.

Как, при тези условия, треньорите Йордан и Галина Атанасови, Петрана Чамова, Дичо Тодоров, да гонят с децата високи резултати, как да ги мотивират?

About the Author :

Leave a reply