ЛЕДЕНО ПРЕДСТАВЯНЕ

представянеAКореняк-ямболлия съм, но помня само една подобна зима – когато бях дете, дебел лед бе сковал милата на сърцето ми Тунджа и неколцина смелчаци се пързаляха по него с кънки (сред тях – и учителят ми по пиано инж. Руско Паспалджиев). На 30 януари, когато пристигнах в родния си град за представяне на новата ми книга “Болестите и сексът на държавниците” реката ме посрещна в сребърния си обков. Повечето от улиците са непочистени, а тротоарите – истински костотрошачи, цели планини от зъбери. Нито един възрастен човек, само тънковрати ученици, които се наливат с енергийни напитки.
В Синия салон на читалището ме чакат не повече от 15 души. Само един колега – д-р Даниел Попов, както винаги – интелигентен и опрятен. А новият изпълнителен директор на болницата ми беше обещал съдействие. Няма го и предшественикът му. Какво може да се говори пред толкова камерна аудитория?
Благодаря на г-жа Лазарова, шеф на читалището и на фелдшера Кръстьо Кръстев от “Спешна помощ” за поканата и организацията. Друг мой стар приятел от детинство – Любомир Котев, ме представя. Милият, и той няма тонус, макар да е свикнал с бездуховността, сковала като лед родния ни град.
“Пак да дойдеш!”, канят ме на тръгване.
За какво да идвам? Мога ли да ви видя, след като сте скрити зад дебелите си стени?
Моля д-р Попов да предаде предложението ми до директора на болницата да наименоват операционната в Хирургичния блок “Д-р Васил Ковачев” (кръстен така също по моя идея) на друг знаменит хирург, който специално дойде навремето от София, за да го замести след ранната му смърт – д-р Иван Руменов, ученик на самия проф. Ал. Станишев. Призовавам да кръстят библиотеката на името на Стефан Чирпанлиев – колко много е дал той за читалището и града. И си тръгвам към хотела.
Ледът скърца под обувките ми.
Студено е при тебе, Ямболе мой…

Д-р Тотко НАЙДЕНОВ

About the Author :

Leave a reply