„Легионерската железница” и други лица

Borko_poslТози човек, Георги Желев, известен сред доста хора от града ни като Дубаеца, не го помня от първите години на Прехода. На Прехода, който все по-малко смея да нарека демократичен. Не помня и Петко Проданов. Той изникна сякаш от нищото, от някакъв посттоталитарен сумрак, в който вървеше бясното пребоядисване и преиначаване на биографии и възгледи.

Всъщност, Петко Проданов го пласира на политическата сцена лидерът на Български демократически форум Васил Златаров. Дали от вече напредналата си възраст, дали от дългия тормоз, Златаров бе лежал дълги години по затвори и концлагери, той явно не можеше да преценява добре хората.

Или страшно много му се искаше да възкръсне „легионерската партия”, а все пак си даваше сметка, че само с оцелелите от неговата младост съратници, няма как да се заеме място на предна линия. В ямболския Съюз на демократичните сили Васил Златаров не го искаха. Там възловите позиции веднага след създаването на синята опозиция хванаха представителите на БЗНС „Никола Петков”- лидер бе Стефан Личев, Петър Майсторов, Бог да го прости, бе също на висок пост, имаше и още николапетковисти в Координационния съвет в зората на СДС. Въпреки че той бе коалиция, и в него членуваха доста формации-Демократическата партия, Радикалдемократическата партия, Екогласност, Клубовете за гласност и демокрация, Конфедерацията на труда „Подкрепа”, Зелената партия, а и други, вече почти незнайни. БЗНС „Никола Петков” в града ни обаче бе намерил начин да има много свои хора в ръководния орган.

А земеделската партия не обичаше, меко казано, Българския демократически форум. Ако го кажем директно, николапетковистите го считаха за фашистка организация. Антикомунизмът на Васил Златаров и неговата партия обаче не подлежеше на никакво съмнение, и нямаше как-в крайна сметка те влязоха в ямболския СДС.

А после почнаха да дърпат нагоре. И все по-нагоре, докато в един период техен човек оглави „синята формация”. Бай Недялко Пънев беше, разхождаше се из града с една пазарска чанта-бе пенсионер човек. Верен на идеите на БДФ, ала и той вече със сили на изчерпване, а на Васил Златаров явно много му се искаше да продължи полета на партията му.

Така дойде звездното време на Петко Проданов. Преди него всъщност, изгря таланта на Слав Данев. Незабележимият учител по математика дотогава се свиваше по ъглите, помня го много добре, понеже се наложи да чопля една история и ходих да го разпитвам за някои неща в Математическата гимназия. Това беше още преди 10 ноември 1989 година. Като разбра, че това, което го питам, може да му докара някои неприятности с тогавашните фактори в Бялата къща, Слав Данев почна да мънка и набързо се скри в учителската стая.

След няколко години метаморфозата му бе изумителна-изпъчи се, до неговия кабинет в същата тая  Бяла къща не можеше почти да се припари.Бяха го сложили да отговаря за културата, за образованието, за социалните дейности. Според тогавашните ми наблюдения, не разбираше нищо от тези работи, ала зад гърба му стоеше все по-силният Васил Златаров. И някогашният концлагерист продължи неуморно да го бута напред. Направи го народен представител, после-о, ужас!,- го произведе посланик на България в Канада.

Още в началото на Прехода имахме много големи подозрения, че Данев е агент на Държавна сигурност. Брат му беше политически емигрант в САЩ, а вместо да не го пускат дори в съседна Румъния, Слав Данев бе изпратен на работа в Мароко.

Крайно съмнителна история.

Нещата действително лъснаха и се оказа, за съжаление, точно така-посланикът ни в Канада бил човек на комунистическата Държавна сигурност. Като посланик се провали тотално, а направи и държавата ни за срам, защото отказа да се върне в родината, когато все пак министърът на външните работи Надежда Михайлова реши да го отзове от Северна Америка.

Такъв случай е изключително рядък за една демократична държава, каквато претендираше да бъде България по онова време, да не кажа, че никъде по света в такива страни такова нещо не се бе случвало.

Тук, в страната ни, всичко можеше да се случи. След нахлуването във властта на Данев, дойде звездният период на Петко Проданов. Той пък водеше със себе си Петър Жечков. С тях пък крачеше Георги Желев, известен на мнозина като Дубаеца. И стана Дубаеца общински съветник от СДС, после се покри, за да излезе на дансинга в местните избори като кандидат за кмет от БКП”Г.Димитров”. Обясняваше на предизборните събрания, че комунизмът е истината и че той е трето поколение комунист.

И се почна една покъртителна история, но тя е друга пиеса.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply