Легендарният Недялко Донски тръгва от Бармуковата махала

nedialko_donskiТой тръгва към София от ямболската Бармукова махала, намираща се в близост до сегашното училище „Петко Р. Славейков”. Преди да превземе столицата е състезател по волейбол в местното физкултурно дружество, където е в един отбор с Любомир и Евгени Нурян, Николай Люцканов, Боян Мошелов, Васил Йовин, Николай Русев, Георги Маров.

Треньор им е Димитър Будаков.

Името на човека, който ще стане огромен фактор в българския спорт е Недялко Донски. Роден е на 14 август 1927 година край Тунджа в семейство на кореняци-ямболци. Баба му държала кръчма в Бармуковата махала, а странната фамилия идва от факта, че негов роднина е живял край великата руска река и това в крайна сметка дава фамилното име на джинса.

Няколко сезона бъдещият шеф на футбола в страната е част от волейболния тим на града ни, след това отива в София, продават имота си в Ямбол, и в един момент цялото семейство Донски се преселва в столицата. Баща му Николай, известен и като Кочо, умира рано и не може да види страхотния възход на сина си.

А неговата ранна биография е именно възход – от 1952 година, когато е едва 25 годишен, до 1959 г., Недялко е председател на дружество за физкултура и спорт „Академик”. Само след три лета излита още в спортната йерархия – става заместник-председател на Централния съвет на Българския съюз за физкултура и спорт, като същевременно е начело на Българската федерация по футбол.

Да си шеф на футбола в страната ни е било винаги главоболна работа – с единия крак си в ложите, с другия си, ако не в затвора, то поне под угрозата да те пратят в пълно забвение.

Осем години Недялко Донски е номер 1 в ръководството на футбола – чак до 1970, като поема този пост едва 35 годишен. През това време националният ни тим се класира на три световни първенства – 1962 в Чили, 1966 в Англия и 1970 в Мексико. При такива резултати пътят на Донски би трябвало да е безметежен, ала нещата се развиват по съвсем друг начин.

Приближеният до Тодор Живков примитив, носещ името Милко Балев, е върл привърженик на ЦСКА, Донски е страстен запалянко на „Левски”. И тук вероятно двамата си пресичат пътя.

Дясната ръка на Живков излиза в партийния официоз с разгромна статия – „До кога ще търпим недъзите на българския футбол”. И тръгналият от Бармуковата махала на Ямбол шеф на федерацията е изхвърлен от всички постове.

Предлагат му все пак спокоен и охолен живот – да замине някъде посланик. Ямболлията категорично отказва – искал да е близо до спорта. Тогава „пускат” вестник „Старт”- орган на БСФС, чийто основател и главен редактор става вече бившият шеф на футболна България.

Вестник „Старт” беше уникално издание, епоха в българската журналистика – броевете се изкупуваха светкавично, и ние, като хлапета, всячески се опитвахме да се сприятелим с жените от РЕП-а, за да ни запазят един брой. На последната страница на изданието – което за капак имаше цветни страници – излизаха снимки на отбори като „Барселона”, „Сантос”, „Ювентус”, „Ливърпул”, ”Аякс”, а това ни подлудяваше от възторг.

Като шеф на вестник „Старт” Донски започнал да пуска материали за турнира „Уимбълдън”, което също било революционно начинание.

Така беше, и тоя момент го помним, защото едно беше да пуснеш снимка на подстригания прилично съветския тенисист Александър Метревели, съвсем друго на най-добрата ракета в света Бьорн Борг, чиято коса беше дълга сигурно петнайсет сантиметра. Пълен буржоазен упадък.

Цели 20 години -от 1971 до 1991 г.,- Донски е главен редактор на вестник ”Старт”, като направи от него институция в спорта, толкова голям бе тиражът и славата на изданието.

А всичко тръгнало от Бармуковата махала в родния Ямбол. От волейболния тим на града ни през 1945-1947 г., където пламнала спортната искра. И забравила да угасне.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply