Кънчо Гочев – Даскалът от Голям манастир

Кънчо Гочев – Даскалът, човекът, когото познават всички хора в с. Голям манастир и още толкова много, пръснати по целия свят. Човекът, който тази година навърши 90 години и все така ни радва с благата си приказка, с непресъхващия си извор на знания и свежото си чувство за хумор.

Кой е той? 

Роден през далечната 1930 г. на нивата в село Голям манастир, в семейството на големия тогава земеделец Гочо Колев и съпругата му Тонка. Петият син от общо шест братя и една сестричка, починала още като бебе. Израснал в семейство, в което трудът е на първо място. На полето, сред добитъка, сред многобройната челяд, в строго патриархален и морален свят. Единственото дете, чието най-голямо желание е да учи. И … мечтата му се сбъдва. След основното си образование в с. Голям манастир, завършва гимназия в гр. Ямбол и в гр. Тополовград.

Най-неочаквано в гр. Тополовград откриват педагогическа специалност за начални учители и, открил своето призвание, Кънчо се записва и се дипломира успешно през 1951 г. От този момент нататък в него с всеки изминал ден се изгражда Учителят. Да даде всичко от себе си, да се обучава, да изследва нови прийоми, да се раздава до край, с една едничка цел – да бъде полезен на всяко едно дете, което пристъпи класната му стая, а и не само. И казвам това, защото точно по това време хората са все още масово неграмотни. Кънчо започва да организира ограмотителни кампании. Събрани в къщи, по квартали в студ, сняг, без електричество, по тъмни доби, когато е свършила къщната работа, учителят Гочев посещава групите и ги учи на четмо и писмо. Със същия ентусиазъм продължава работата си и като войник. Ограмотява момчетата, които служат заедно с него, всеотдайно и доброволно. Първоначално пише и чете писмата им, впоследствие те сами започват да го правят.

Кънчо Гочев и неговите страсти: 

Естествено на първо място – учителстването.

За 39 г. учителски стаж и стотици деца, преминали през неговото обучение, учителят Гочев се радва на най-добри спомени и все така непресъхваща обич на неговите ученици. И до днес те продължават да се интересуват от него, да го търсят и посещават, да му засвидетелстват уважение. Естествено чувствата са взаимни. Всеки жест, всяко посещение, или друг вид внимание топлят душата му, радват сетивата му и безспорно му носят удовлетворение, за добре свършена работа. А той, той ги обича всичките като свои деца! И за всеки от тях домът му е широко отворен, а сърцето му ги пази там завинаги.

Историята

Любовта му към историята като цяло винаги е живяла у него. Жаден за знания, тъй все още продължава да чете и изучава история, защото все още има факти, които могат да се научат. Подтикван от тази си любов, както и от желанието да изучи изцяло историята на родното си село, Кънчо Гочев посвещава много години на този проект. Посещава Националната библиотека, Централен държавен исторически архив, среща се с учени, с възрасни хора и с всеки един, който може да му бъде източник на информация за родното му село. Така написва историята на селото в свой собствен труд , екземпляр от който предоставя на Националната библиотека, а оригиналът пази като свидна рожба. 

Театърът!

Една негова и сбъдната, и несбъдната мечта. Завършил курс за режисиране на любителски театри, с много любов и ентусиазъм Кънчо Гочев е поставил една пиеса за жителите на селото. Негови най-верни поддръжници и участници в това прекрасно дело са ентусиасти от селото – колеги учители и други. Пиесите се изнасят и на фестивал на любителските театри, както и в други села. Заложбите му са оценени от режисьор – професионалист, но за жалост развитието му остава до тук. Същият ентусиазъм Гочев предава и на учениците си. И започват поставяне на две пиеси за всяка учебна година – зимно и лятно представление. Някои от тях още си спомнят с умиление за ролите, които са играли в тях. А някои са си останали известни с артистичните си имена и до днес.

Туризмът!

Виждали ли сте човек, на толкова години, със счупена тазобедрена става, крак, рамо, лек инсулт, да продължава да ходи в планината. Ако го видите, бъдете сигурни, това е той – Кънчо Гочев. Планинар и турист по душа. Обожава Манастирските възвишения и познава всяко кътче от тях. Обича планината до такава степен, че става водач на туристическите групи в Родопите. Доброволно прави маркировки на преходите. Води всяка година ученици на туристически пътешествия. Почти всяка година участва в преходите от Козлодуй до Околчица, както и от Ком до Емине. Планината е неговото място за заряд, изворът на неговата неизчерпаема енергия.

Фотографията!

Първото фотостудио в селото е фотостудиото в Основното училище. И отново с жар, започва да учи и обучава своите ученици в изкуството на фотографията. Безброй снимки, безброй забавни и важни моменти запечатват фотообективите. История, съхранена и до днес.

Книгите!

И до днес, ако минете през Голям манастир и погледнете към прозорчето на къщичката под автоспирката, ще видите Кънчо с очила и книга в ръка. Притежава стотици книги, а е изчел много повече от наличните в библиотеката си. Попитайте го и той ще ви каже, че няма лоши книги, има само непрочетени. Ето защо, той продължава да чете и иска още и още! Да знае!

Приятелите!

Безброй! Със спомени и истории за чудновати преживявания, за незабравими емоции, за вярност и всеотдайност. Много сме. И много можем да разкажем за приятеля Кънчо. Много могат да разкажат и безброй млади учители , преминали през училището в Голям манастир, намерили приятелско рамо и широко отворен дом в лицето на Кънчо Гочев и съпругата му Мара Гочева – също учителка. И днес те продължават връзката си с него. А той си спомня с много умиление за тях и продължава да ги обича!

Представих ви го! Накратко! За него може да се говори с часове. Да се разговаря с него – също!

Искам да му пожелая да е здрав, още дълги години да ни посреща в дома си и да ни радва с присъствието си. А ако случайно, или не, минете през с. Голям манастир, отбийте се в дома на Кънчо – Даскала, той ще ви посрещне с радост и задължително ще ви почерпи, ей така за здраве и добре дошли, с люта ракийка и блага приказка!

Петко Янков

с. Голям манастир

About the Author :

1 Comment to “Кънчо Гочев – Даскалът от Голям манастир”
  • Георги Марков
    July 6, 2020 - Reply

    Нека е жив и здрав рожденикът, дълги години да ни радва с доброто си здраве и бистър ум, младежки дух и оптимизъм!
    Няма думи на света, които да са достатъчни да изразя възхищението си и благодарността от Кънчо Гочев. Ще разкажа за това как пътищата ни се сляха и съдбата ни даде шанс и благословия да опознем този човек и неговото прекрасно семейство.
    Пристигнахме с моята съпруга Христина новоназначени учители в село Голям Манастир. Беше 1980 година. Край, непривлекателен за младите, но пълен с чудесни добри и трудолюбиви хора. Това, естествено, се разбира далеч по-късно.
    В селото ни приеха много радушно, оказвана ни беше всякаква подкрепа. Но сред всичките тези хора, особено място в нашата съдба и живот изигра семейството на Кънчо Гочев. И до ден днешен не мога да определя кое надделяваше: дали това беше нашето второ семейство или бяха нашите наставници, приятели, колеги и всичко, от което има нужда един млад (на 21 години) човек, тъкмо започващ трудовия си път, далеч от своите родители. Приеха ни като свои деца. Събирахме се вечер и сладкодумно Кънчо Гочев увлекателно ни разказваше за живота на хората в този край. Никой друг не би могъл толкова живо, понякога комично, понякога с такава историческа прецизност и точност да разказва, вплитайки дати, имена, личности, събития. Бих го нарекъл човек – енциклопедия. Като онези възрожденци, които знаем от учебниците по история. Живата памет е той на този край, на село Голям Манастир… Неуморен на младини, той и сега е съхранил този младежки дух, мъдрост и оптимизъм.
    Колко безсънни нощи познах в училищната лаборатория по фотография. Той и мене, също както своите ученици, запали за фотографията. И снимките бяха страстта му, която илюстрираше и запечатваше живота на манастирци. С тях като в калейдоскоп той събираше съдбите житейски на хората и събитията в този край. С часове неуморно и сега може да ти разказва цветно и в детайли за всяко събитие и персонаж.
    С пословичната си скромност и трудолюбие той винаги е бил образец не само за своите ученици, но и за своите съселяни. Кънчо Гочев винаги е бил авторитет, чийто глас се чува и мнението му тежи навсякъде. Знаят го в съседните села, в Скалица, в окръжния град.
    Скоро ме назначиха за директор на училището. В негово лице намерих и съмишленик и поддръжник. Без да търси заплащане и облаги, пазарувахме балатум, мебели, книги за библиотеката. Сглобявахме до късно вечерта мебели … труд, дарен с радост за училището в селото. Пословичната мъдрост винаги е била негова силна страна. С всеки може да поговори, за всяко нещо решение ще намери и ще предложи. Виждал съм го ядосан само тогава, когато някой открадне, престъпи моралните норми или се самозабрави. Пословичната му честност, преданост на идеята, родолюбието му, са били пример за поколения. И заради този дар, с който е дарявал всеки, с когото е общувал, хората му се отплащат с уважение и обич. Ние сме сред тях! Благодарим за грижата към нас, за отношението, което показахте, за житейския пример, който ни дадохте!
    Бъди ни жив и здрав!

Leave a reply