Културният сезон тръгна с бойна изложба

ch12Началото на септември все още е с отпускарски тонус  за ямболската култура, въпреки че лятото е доста дълъг сезон. И два месеца, юли и август, би трябвало да са достатъчни, за презареждане. Разбира се, има  вероятност през ваканцията да са осъществени свежи и съществени проекти, за които в диктата на делниците все не е оставало време.

Поради въпросния морско-медвенски тен, първата изложба в Галерия „Кирил Кръстев” е лишена от каквото и да е майсторство. Тя е организирана от „Бялото братство” , а нейният автор Елена Кацарска  е с претенциите да показва фотографии. Показаното в малката галерия обаче е безкрайно далеч както от художествената фотография, така и от класическата. При традиционните фотоси нищо не пречи да има страхотни попадения –и като сюжети, и като състояния, и на човека, и на природата. Човекът явно не интересува особено авторката на изложбата  Кацарова, обявила себе си и като издател, защото в снимките й тотално доминират пейзажи.  И то от възможно най-сладникавия десен – залези, утро, изкласили ниви.

И църкви – една, та две, та три. Човешки лица, жестове, страсти – няма. В една единствена фотография , тази правена на Метеора в Гърция, обективът е хванал пъстрата хорска нишка, изкачваща се сякаш без начало и без край. Това е първото и последното попадение в изложбата на Кацарска, наречена „Пътят на светлината”

Започнах статията за пролога на новия културен сезон с  тази скучна изложба, но всъщност през седмицата имаше нещо, което трябва да се види. Трябва да се прецени, трябва, поне според мен, и да се дискутира. Това е изложбата в общинския Музей на бойната слава. В нея посетилите  бившите Пионерни казарми могат да се доближат до полеви команден пункт на 29 ямболски пехотен полк. Изложбата бе открита преди Националния празник, Съединението, 6 септември, но явно бе предвидена и от персонала на Музей на бойната слава, и от общинската пиар служба като своеобразен удар в десетката за честването на Съединението.

Ямболлии имат голям проблем с този иначе голям, много голям, празник. Не съществуващ  при властта на компартията, тъй като Русия бе против Съединението на Княжество България с Източна Румелия, извършено само и единствено с български сили в началото на септември преди 130 г. Нещо повече – Русия изтегля офицерите си от армията ни и оставя младите и твърде неопитни наши младши военни чинове да горят при нахлуването на Сърбия в българската територия.

Нито Ямбол,  нито ямболци, имат осезаемо участие в акта на Съединението. Епицентърът е в Пловдив, където „вилнее” в звездния си част Продан Тишков, увековечен от Захари Стоянов като Чардафон Велики. Без  него обаче Съединението можеше и да абортира – бившият помощник-апостол Захари се ослушва по-далеч от опасните в началото улици на Филибето.

Та пак към изложбата за полевия команден пункт на 29 Ямболски пехотен полк. Не крия , че винаги съм бил  резервиран към прекаленото вторачване във военната история.  Може и от пацифизъм да е, възможно е да алергия от безбройните съветски филми за войната от времето на детството ми. Описанията на маневрите на тоя или оня полк , не са ме вълнували никога. Вълнуващи са, по моему, драмите на хората в шинелите . В Музея на бойната слава, който понатрупа възраст, се множат оръдията, танковете , униформите, а човешкият дъх не се „усеща”. Шефът на този Музей, подп. Начев, е много енергичен мъж. Той е кадрови военен, а не историк, и е обяснимо усърдието, с което търси, и намира, веществени документи от различните епохи на  армията ни. Човекът, оня и малък, и огромен човек, хвърлен в поредната война, обаче липсва.
И все повече се убеждавам , че кметът Славов се  втурна пак в грандомания, обявявайки  този Музей за общински. А такива „обявления” водят до заделянето на пари от бюджета. На немалко пари, и то при наличието на Регионален исторически музей….

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply