Културата – най-видимата част от живота в Ямбол

1Без да е пресилено, може да се каже, че през 2018 година културата беше най-видимата на повърхността страна от живота в Ямбол. В известна степен за това допринесе и общинското предприятие„Туризъм и култура“, и успешното налагане на културно-информационен център Безистена като едно от престижните пространства за културни изяви в града.  Познавайки механизмите на функционирането на местната власт в града, това донякъде прилича на хубава дреха, прикриваща несъвършенствата на тялото, но трябва да признаем, че и без здрава работа няма как да се получи.

IMG_3542Известна част от събитията бяха доста камерни, но имаше и такива, които въвлякоха стотици и дори хиляди: концертът на „Юрая хийп“ за празника на Ямбол; Рок Фестът в парка, включващ трибют на Guns N’ Roses, представен от унгарците от Reckless Roses, хардрок бандата „Кикимора“, големите хитове на „Whitesnake“ и китаристът на групата Бърни Марсдън; Панаирът на туристическите забавления и анимации, включително атрактивни възстановки сред останките на античния град Кабиле; традиционните театрални празници „Невена Коканова“, лятното кино… Стойностни бяха Дните на италианската култура, организирани от Областната администрация, включително много качественият концерт, изнесен от местни таланти.

Музика

muzikaПрез 2018 година Безистенът е сдоби с орган, дарен от бизнесмена и експолитик Стефан Личев, което си е отвсякъде нещо престижно за града ни. Не е без значение фактът, че годината беше изключително успешна за Камерен ансамбъл „Дианополис“, който стана носител и на Голямата награда на Ямбол. Поводът беше 50-годишнината на формацията, но факт е, че тя действително много израсна през последните години под ръководството на диригента й Константин Илиевски.

muzika2Това, че концертите на „Дианополис“ редовно пълнят залите, едва ли би могло да се дължи само на нечий снобизъм. По всичко личи, че това макар и по-елитарно изкуство, си има своя кръг почитатели в града ни. Традиционният фестивал „Златната Диана“, в който „Дианополис“ винаги участва, беше на много високо ниво, в Безистена нямаше места за концерта на известния цигулар Светлин Русев, Теодосий Спасов също няма нужда от представяне.

Изключително активни през 2018 година бяха

художниците

hudojnizi 1 и трите пространства, на които властват изобразителното и приложните изкуства – галериите „Жорж Папазов“, „Кирил Кръстев“ и частната „Стойчев“, продуцираха множество стойностни и интересни събития. Най-престижната изява за Художествена галерия „Жорж Папазов“ през годината беше излизането на републиканска сцена с гостуването на част от постоянната експозиция в Националната художествена галерия в столицата. Ямболският художник Стефан Качаков направи силна юбилейна изложба, самостоятелни експозиции в по-малките галерии имаха Дона Неделчева, Румен Малчев и Панайот Янков.

hudozniziЦветан Казанджиев направи много интересна изложба в Областната администрация в навечерието на Коледа. Ямболията в САЩ Иван Пазламачев, тазгодишният гост на традиционната изложба „Светлината“, показа какво и как се рисува в американския мегаполис – видяхме, че това определено са доста различни неща от онова, което обичайно виждаме. Сред най-интересните, а и различни от обичайния поток експозиции в галерия „Жорж Папазов“, бяха, посветената на българския архитектурен модернизъм; съвместният ямболско-сливенски проект „Фрагменти“; рисунките на чуждестранните кореспонденти от Руско-турската освободителна война; фотографиите и изумителните пластики на Христо Генев; изложбата „Карикатури и шаржове“, където Държавният архив показа невероятните шаржове на ямболията Недялко Коняров и увлекателно презентира живота и творчеството на този наш съгражданин. Ямболските галерии определено са си завоювали своя кръг от верни почитатели и приятели. Единствено може да се желае този кръг да се разширява, посещенията да не само в деня на откриването на поредното събитие, защото има какво да се види. В това отношение и училището би могло да направи много. Спомням си през 80-те години, когато в новооткритата галерия „Жорж Папазов“ имаше национална изложба на декоративните изкуства, учениците от гимназия „Васил Левски“ провеждахме часове по естетика сред експонатите – един добър пример от онова време. Има добри примери и с днешна дата – тазгодишното издание на традиционния пленер „Певецът на Тунджа“, посветен на Стефан Бъчваров, бе силно адресиран и към децата.

Литература

pisateli-1Най-известният български писател, ямболията Георги Господинов дойде за втора поредна година в родния град, този път да представи книгата си „Всичките наши тела“. Срещата се превърна в голямо културно събитие в града на личната, нарочно избрана дата 1 ноември – Ден на народните будители. Е, случи се и това – на среща с писател имаше множество правостоящи, включително млади хора, вероятно повлияни и от мощната реклама, за да видят и чуят лично твореца. Георги Господинов бе очаквано магнетичен, но срещата с него година по-рано в не чак толкова пращящата от народ зала на галерия „Жорж Папазов“ тогава бе по-задушевна, във въздуха като че ли витаеше някаква магия, която този път се поизплъзна.

pisateli-3Що се отнася до писателите, които живеят и творят в Ямбол, годината бе добра за най-изявените – Любомир Котев и Христо Карастоянов. Котев издаде 8-та книга от поредицата „Народопсихологии“ – тази специфично негова територия. Представена беше и книгата, литературна анкета с него „Ние сме народ от чичовци“ с автор Тодор Коруев. На премиерата й Котев получи от Съюза на българските писатели плакет за цялостен принос в развитието на българската литература и народопсихология. Христо Карастоянов стигна до читателите с новия си роман „Животът няма втора половина“, чиято сюжетна линия проследява съдбите на поета Гео Милев и анархиста от Ямбол Георги Шейтанов от предходна негова книга. Ямбол отдаде почит на големия си син поетът Георги Братанов с представянето на антологичната му книга „Молитва към човека“. Още един известен за мнозина ямболлия, чийто живот отдавна е извън града ни, се завърна, за да отбележи тук своя 70-годишен юбилей и представи, макар и в камерно обкръжение, книгата си „За сърцата що се любят“  – д-р Тотко Найденов. Лекарят-писател остава верен на страстта си да разказва истории от своята медицинска практика.

pisateli 4Годината изобилстваше от новоиздадени стихосбирки. Началото постави личност, от която познаващите го отдалече едва ли биха очаквали стихосбирка – политикът и бизнесмен Стефан Личев още в първите дни на годината представи книгата си „Самотни редове“, събрала стихове, писани през целия му живот. И изненада много приятно познати и непознати, за истински близките му едва ли е имало сюрприз. Друг изненадващ поетически автор се оказа секретарят на община Ямбол Антон Кабрански с „Очите на дъгата“. С нови стихосбирки излязоха пред публиката ямболските поети Катя Маринова, Ненчо Добрев и Ваня Велева, която успя да превърне в незабравимо преживяване, гарнирано с много самоирония и артистизъм и мисъл за всеки детайл представянето на третата си книга „Редактиран акварел или 55 лирически ескиза”.

pisateli-2През годината официално бяха представени и две автобиографични книги, свързани с военни преживелици. Жеко Дойнов сподели спомените си от Втората световна война в „Един от 29-ти Ямболски пехотен полк“, а Лазар Новаков разказа за военния живот в „7-ма бойна мотострелкова дивизия“.

Инициативата „Ямбол чете“, чрез която читалище „Съгласие“, съвместно с издателство „Жанет-45“ среща четящите със съвременни български писатели, и тази година беше стойностно преживяване, макар и традиционно протичащо в камерен състав откъм публика състав. Актьорът Рашко Младенов превърна представянето на книгата си в страхотен спектакъл, а Йордан Радичков-внук доказа, че новото поколение писатели може да изненада дори с неприсъща за младостта мъдрост.

През годината Ямболският драматичен

театър

teatar 1постави премиерно една класика – Вазовата пиеса „Двубой“ и две комедии–италианската „Не е вярно, но аз вярвам“ и „Мъжете предпочитат да излъжат“ с вариант, при който участваше и Йоанна Буковска. Театралните празници „Невена Коканова“ са категорично утвърдила се прекрасна традиция, очаквана с нетърпение от почитателите на Мелпомена, а тази година те започнаха с изложба, посветена на 70-години от рождението на нашия земляк актьора Велко Кънев. Не знам дали е субективно усещането или не, но преди години гостуващите на театралните празници постановки бяха по-изкушаващи. И впечатляващи. За съжаление Есенните театрални празници, случили се няколко поредни години по повод  Деня на християнското семейство, този път не се състояха. Не знам каква е причината, вярно е, че частната инициатива, която води в Ямбол купища гостуващи представления, вече напълно ошашави публиката и направи конкуренцията неистова. Но покрай многото представления със съмнителни качества и участието на популярни имена за стръв – изпитан метод за лов на публика, успяхме да гледаме и наистина много стойностни и нашумели постановки като например моноспектакъла „Чамкория“, изпълнен от Захари Бахаров по едноименната книга на Милен Русков и „Всичко или нищо“ с Христо Шопов, Лилия Маравиля и Ирини Жамбонас.

teatarДве премиерни представления белязаха афиша на Кукления театър  през отминалата година: „Маша и Мечокът“ с гост режисьорът от Русия Давид Бурман и „Новите дрехи на краля“, изигран от млади хора от един и същи актьорски клас. Театърът за деца в Ямбол обяви и поредния конкурс за написване на пиеса за детски куклен театър – крайният срок беше 1 декември, а оповестяването на резултатите трябва да стане през март тази година. Награждаването предстои през април на Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“.

Много съм далеч от мисълта за някаква изчерпателност на събитията, случили се в сферата на културата в нашия град през годината. Факт е обаче, че такъв живот има, той е интензивен и интересен, покрива голям периметър от предпочитания и опровергава дежурно-негативното: „Какво ли пък чак толкова се случва в Ямбол…“ Случва се. Вярно, че трябват сетива, мерак и най-вече душа да го срещнеш, но това вече е друга работа.

Светлана Чамова

 

 

About the Author :

Leave a reply