Крум Филипов: “Синът на авиатора” е книга, писана за сина ми

IMG_4867На романа “Синът на авиатора” и автора му Крум Филипов беше посветена четвъртата, предпоследна вечер от “Ямбол чете” снощи, 8 ноември, в “Съгласие”.

“Синът на авиатора” е една много раздвижена, много интересна книга, с изключително богат език, красиво описва любовта и човешките взаимоотношения- така Тенко Тенев представи романа.

“Тук е първата премиера на романа ми и това е метафизична история – майка ми е родена в Ямбол, израснала е в Ямбол, това беше любимия й град и всеки месец май тя идваше на среща с класа си. Много съм щастлив, че се връщам в  утробата си”, бяха първите, много емоционални думи на Крум Филипов.

IMG_4868Що се отнася до книгата, той сподели, че засега тя има добър път, среща много добри отзиви. Петър Волгин я определил в предаването “12 плюс 3” като литературно събитие. Проф. Иван Добчев смята да я постави в “Сфумато” следващата година.

“Тази книга е написана за сина ми, за никой друг. Тя е написана с идеята, че това дете като порасне, ще седне на една пейка, ще отвори и ще каже: Аха, това е баща ми! Значи така е мислел той. Това е преживял”. Главните неща в книгата са реални, изповедни. Могат да ви звучат нереално, но най-нереалните неща са абсолютен документ”, сподели авторът. Той даде пример с историята на Андрей, герой в романа му, на когото е починало детето. Тази история е напълно истинска, разказал му я шофьор на такси в Ню Йорк на име Петър. “Моето занимание е моят син, когато IMG_4881човек има център, ако една книга е предназначена за един човек, целият свят може да я прочете”, заключи Крум Филипов.

Той поясни, че макар книгата да се казва “Синът на авиатора”, този син на авиатора се появява накрая, малко преди края в една от историите, която също е истинска. Синът на авиатора е третият от поредицата баща, син и внук. Само бащата е истински, всичко останало е намислено – като донкихотовско. Но те са отец, син и синът на авиатора, отбеляза авторът.

Смисълът на книгата е за съкровения разговор между хората, подчерта Крум Филипов. “Живеем в такъв ритъм, че дори във важните ни разговори не се разбираме. Говорим бързо, някой ти казва нещо много важно, изповядва ти болката си, а ти не реагираш. А това е книга на IMG_4883болката в разговора. Личността не е монолог, личността е разговор, в който изповядваш болката си и трябва някой да я чуе. Защото ако никой не я чуе, какво ще се случи с нас?  Умираме. Ще умрем в самота. А това е самият ад. В тази книга има разговори, в които хората се слушат”, сподели авторът. Все по-екзалтирано той продължи, че е писал книгата от сърце и въпреки нещата, които са му се случвали. Бил е директор на Смолянския театър преди време и понеже не искал да се играят бози, чалги и халтури, които пълнят театъра, останал без работа – така вече година и половина. Тук, малко извън контекста, той сподели, че за четири месеца в неговия град били избити четирима клошари и това срещнало пълно безразличие, не само в обществото, но и в полицията, като отишъл там с тази информация. “Каквито и да са тия хора, IMG_4894това са живи хора. Съвестта ни къде е, разговорите ни къде са?”, попита риторично писателят. Във връзка със страшните неща, които всеки ден стават около нас и ги виждаме чрез телевизията, той каза: “Човечеството вместо да се взриви, ние свикнахме с ужаса.”

В романа “Синът на авиатора” се описват напълно действителни истории, колкото и невероятно те да звучат, увери авторът. Крум Филипов сподели, че по време на работата си върху книгата е имал кризи, мислел да се откаже, да спре да пише, нямал е пари. Но заключи: “По-добре да няма. Защото всичко хубаво в изкуството е ставало въпреки… Това е доказателство за духа.”

Писателят прочете откъси от романа, на едно място, където е вмъкната песен – родопска, помашка песен, той лично я изпя.

Светлана Чамова

 

About the Author :

Leave a reply