Криворазбраната демокрация

Писал съм вече как някак неправдоподобно, но твърде релефно, се изкриви, изроди демокрацията на наша почва, как деградира до нашенска, профанска, ориенталска демокрация. Нееднократно съм се занимавал с тази отчайваща проблематика, но не съм мислил, ей Богу, че ще се превърне в необратим този тъй неочакван и абсолютно нелогичен процес, че след четвърт век, наместо да видим тържеството на народовластието, ще стигнем до пълния провал.

Да, такава е тъжната истина, опрофанената и обезобразена нашенска демокрация, наместо да превъзмогне деформациите, полека-лека се обезличи напълно. Или, с други думи казано, превърна се в своята противоположност! А най-страшното е, че очевидната аномалия и натрапващата се уродливост, наместо да притеснят много шумните инак борци за демокрация, ги тласкат към нездраво самозабравяне. Точно това се случва, патологичното самозабравяне на политическата класа, натоварена и с други тежки заболявания, я кара да пази със зъби и нокти досегашните извращения, пък и да ги умножава, ако ще опази незаслужените си привилегии.

А най-преданите слуги на политиканстващите дембели, за наш срам, са недоучили полуинтелигенти, лишени от способността за съждение, които кипазят професията ни. Не казвам журналисти неслучайно, журналисти те никога не са били и никога няма да бъдат, защото им липсват не само талант и знания, но и морал! За знанията, какво да кажа, направо незабравим е онзи миг, когато един роден политически лидер, май че беше земеделец, заяви уверено, че неговата партия се бори не за демокрация, а за народовластие. Абсурдно беше тогава, да обяснявам на когото и да е, по какъвто и да е начин, че д е м о к р а ц и я в буквален превод ще рече н а р о д о в л а с т и е ,  още по- абсурдно да се обяснява сега що е демокрация!

Поне така би трябвало да бъде, но не е, очевидно, щом някаква идиотка се е изцепила в идиотския си вестник, че демокрацията, видите ли, е не право, а задължение на гражданите. Е, неуместно е, разбира се, смешно, да обяснявам на въпросното същество, петнящо почтената ми професия, че демокрацията, преди всичко и най-вече, е синоним на свободата и правата на гражданите. Или с по-сложни зависимисти в демократичната държава, която признава като единствен източник на властта вота, изразяващ свободната воля на мнозинството. Налага ми се да го сторя обаче, защото така наречената журналистка, докато защитава пламенно идеята за задължителния вот, се гаври безмилостно с демокрацията.

И ето, неусетно стигнахме до знанията и таланта на буйстващия полуграмотен клакьор, преструващ се на журналист. С таланта няма да се занимавам, въпреки запленявщите словесни изумруди и фриволните сюрреалистични конструкции, но няма как да отмина проблема със знанията, т.е. с отсъствието и на най-елементарна политическа култура. Въпросният трубадур на автентичната демокрация – защото тази смела жена, представете си, воюва със сбърканите демократи! – трябва да знае, ако не друго, поне това, че най-отличителният белег на демокрацията е свободата на волеизявлението, че всеки натиск над гражданина, откъдето и да идва той, всяка принуда, каквито и да са основанията й, е зачеркване, елиминиране на фундаментален принцип.

Задължителното гласуване, което се опитват да наложат тези странни човечета в странния ни парламент, е отмяна, зачеркване тъкмо на фундаментален принцип, а Конституционният съд, ако е наистина съд, разбира се, не би могъл да допусне чак такова безобразие. И аз, като радетел за истинска демокрация, съм спокоен, сигурен съм, че поредният парламентарен панаир само ще срути още рейтинга на Народното събрание, съвсем очаквано, щом още едно парламентарно безумие ще бъде отменено. Невъзможно е да се случи друго, щом сме цивилизована държава, все пак, вярвам че има кой  да защити Конституцията, въпреки нецивилизованите действия на нещастниците, дето сме ги изпратили в Народното събрание, за да бранят цивилизацията и демокрацията.

Проблемът за мен е, че куп платени клакьори, все безсъвестни и недоучили галфони, се напъват да изкривят още и без това изкривената нашенска демокрация. Идиотката от идиотския вестник, например, ни уверява, че не гласуват само неудачниците, което е изумителна, чудовищна глупост, но и спасително оправдание за някого. Ясно е, пределно ясно, че на губещата постоянно доверие политическа класа, а не някой друг, е фатално необходимо да гласуват повече хора, че жалките тридесет процента са категорично свидетелство за провала й. Съвършено неясно е обаче защо се предоверяват тия уж печени политици на несръчни аматьори, ако искат да подведат някак общественото мнение и измъкнат някаква полза от безнадеждната ситуация. Липсата на достатъчно интелект, като че ли, е причината, защото е съвършено ясно и това, че колкото по-бездарни са платените писания, толкова по-отчайващ ще е очаквания ефект. Смехотворната идея, че не гласуват само неудачниците, например, със сигурност, ще накара още много от най-успелите хора, не просто да се надсмеят над глупостта, но и да я накажат. Защото истината е на другия полюс: не е нужно да си политик или социолог, за да забележиш, че гласуват само измекярите на всяка партия, безскрупулните кариеристи, куп политиканстващи шарлатани, всякакви тарикати, но малко, много малко нормални хора и още по-малко успели хора. Недопустимо, цинично е да наречеш неудачници тъкмо свестните и преуспели хора, но няма как да се разтревожим, защото е и смешно, много смешно, направо забавно малоумие. Верноподаници, нека припомним все пак, всякога са били най-безличните, най-бездарните, най-никаквите хора, за които успехът е немислим без партийната опека, за които успехът е да седнеш на държавната софра, да ядеш и преядеш, да крадеш до насита.

А са се противопоставяли на властта, на всяка власт, достойните хора, отвратени от наглостта тъкмо на гласуващите и партизанстващи тарикати, които воюват с безобразията не само когато не отидат до урните. Да се откажеш от изконното си право да гласуваш, значи да зашлевиш шамар на управляващите и тия, които напират към властта, да посочиш и на едните, и на другите, че властта им е нелигитимна! И това, пак ще повторя, не е упражнение за неудачници, а единственото доказателство, че у нас, все пак, има зачатъци на гражданско общество. Свободата, знае се, е осъзната необходимост, а същата необходимост е и правото да гласуваш. Само осъзнаващият своите свободи и права, само опазващият демокрацията гражданин, дава или не дава своя вот, защото зачита закона и се доверява на съвестта си. Почитат закона и имат съвест свестните хора, а успели, истински успели са пак те, въпреки че идиотските вестници проповядват не само задължителното гласуване, но и просперитета на доказани мошеници. Убеждавах някога, спомням си, новоизлюпените, доморасли демократи, че демокрацията значи ред и законност, а те възмутено рекоха, че това са Сталински дивотии. Демокрацията бе за тях слободия и беззаконие – така и не разбрах, дали защото е криворазбрана или премислена, – и те я скалъпиха тъкмо такава, каквато им е удобна, нашенска, срамна, ориенталска демокрация, за да крадат и безчинстват на воля.

Наред  с престъпното забогатяване обаче, политиканстващите тарикати, съвсем закономерно, постигнаха и народната ненавист, която вече ги плаши, вижда се, която сериозно ги тревожи. И тръгнаха да прекрояват Конституцията, напук на демокрацията, заради страховете си, оправданите страхове, щом е очевидно, че все по-малко хора гласуват. Така ще е – нищо по-логично, щом сме на дъното, най-бедната и най-нещастна държава в Европа, – така ще е, все по-малко хора ще гласуват, като виждат, че управниците ни шизофренично се хвалят със стабилност в мизерията. Ако те са луди да вярват в глупостите, които твърде необуздано плямпат, хората не са луди, за да им вярват и гласуват пак за тях! И противопоставянето, не знам обяснили ли са това на пламенната защитничка на задължителното гласуване, тръгва от най-свестните, най-умните и най-успелите хора, истинските, автентичните водачи, които са пълна противоположност на  партийните лидери, обслужващи някаква конюнктура.

Те, тъкмо те, не неудачниците, обясняват на хората защо трябва да гласуват и защо не трябва да гласуват, а горките неудачници гласуват всякога, по заповед, защото тъй повеляват властниците. И са крайно неактуални вече, нека посоча нарочно, „демократичните” вопли, че докато гражданите не гласуват, комунистите гласуват под строй, защото БСП е и променена, и разпарчетосана. Неактуални са, досещате се, и „патриотичните” вопли, че турците ще ни превземат, за да възкресят, както ни уверяват пак идиотите от идиотските вестници, презряната Османска империя, защото и ДПС губи постоянно поддържниците си. А най-нелепи пък са теориите, че задължителното гласуване ще елиминира платения вот, сред ромите, да речем, които не ще е ненужно да се купуват. Все глупости са това, пълни глупости, и е направо неприлично да занимаваме с тях, а ако все пак го правя, то е, за да разоблича докрай политиканстващите тарикати, които имат наглостта да гледат на българския народ като на тълпа от малоумници.

И най-тъпият българин, предупреждавам самозабравилите се политици, знае прекрасно, ако не друго, поне това колко още грешна, народна пара ще потъне в партийните каси, благодарение на задължителното гласуване. И дори само това стига, за да гласува на инат, ако стане това чудо, че антидемократичния закон бъде по някакъв алхимичен начин бъде приет! Е, надяват се, страстно се надяват, не се съмнявам, същите тези тарикати, не без известни основания, че ако тъй лесно прокарат задължителни вот, още по-лесно ще преразпределят сетне заявения от гласуващите отрицателен вот, по равно, та никой да не се сърди. И за това се досеща обаче народа, който те, не проумявам защо, мислят и за глух, и за сляп, и за съвършено малоумен, та пак ще им се противопостави, ако поиска и когато поиска! Уговорката е задължителна, защото ако е криворазбрана демокрацията ни, то е, защото народът го е поискал, а не те, пасмината от самооблажаващи се хитреци. Национална черта е, за жалост, вечното ни хитруване, дето води все до кривата сметка, но сега, слава Богу, е крива сметката не на данарода, а на хитруващите политици…