Краят на 1925 г. – в кино „Светлина” започнало да мирише на много пари

Започнало в „Светлина” да мирише на пари. На доста пари. Вярно, сред учредителите имало и личности, работещи често с финикийски знаци. Но не достатъчно често, и не в големи количества. Ямболските евреи имали тежест край Тунджа. И не били малко, над 1000 души, мнозина от тях с магазини и други стопански дейности в центъра на града.
Там, където щяло до израсне „Светлина”. И притегляйки, вероятно не веднъж и дваж, има ли хляб в това начинание, сред новите членове на кооперативното дружество, от 4 ноември са вече Мурду Юлзари и Моис Басан. Не са от евреите железари, защото и такива имало край Тунджа, а търговци, имащи домове в близост до бъдещото кино. Тук е вече и д-р Иван Бояджиев, много популярна и влиятелна личност, както и синдикът Пандуш Илиев, а също инж. Н.Кънев от Сливен, Петър Кючуков, Милчо Филипов. И вече става факт и първата жена, член на „Светлина” – Василка Георгиева. Мурду Юлзари и Моис Басан сякаш дали сигнал, и само след по-малко от месец, на 21 декември, като членове на предприятието замръкнали и още хора от Авраамовото племе: Бухо Йосиф Басан, Хаим Криспин, Юда и Даниел М.Кордова, Илия Мефанов и син…
Многоточието е нужно, защото това са играчи от голям ранг – Хаим Криспин държал банка в Ямбол, а Даниел Кордова е един от най-тежките търговци сред евреите. И не само сред тях в шаренията на етносите в оня Ямбол от 1925 година. Хаим Криспин е обаче и много рискова фигура – по-късно, през 1931 година, той докарва до фалит банката си, а по местните вестници има големи съмнения дали това е така, или евреинът е направил хитра финансова операция…
Ако еврейското преселение в „Светлина” е колкото зарадвало, толкова и притеснило членовете му, то появата сред тях и на Николай Савов, Иван В. Златаров, банка „Тракия”, Петър Х.Петров, Шишман Добрев, Иван Керемедчиев, Георги П.Гърдев, Стефан П.Гърдев, Жеко Видев, Георги Шевкенов, няма как да не е внесло успокоение. И допълнителна смелост. Защото стопанското начинание влиза във все по-трудна фаза. Не стигат парите. И то доста пари. Това решително не е работа за възрастния Кръстъо Георгачев или за лекаря д-р Бончев. Новите членове, за евреите е ясно, давали възможност работата да закрепне. Николай Савов, например, е водеща фигура в Ямбол, бил е шеф на Демократическия сговор, а на власт е именно тази партия. И Савов е народен представител от града. Иван Златаров пък е индустриалец и банкер. Петър хаджи Петров също е голяма карта – той е собственикът на Мелниците. На най-големите мелници не само в България, а според някои, и на целия Балкански полуостров. И банка „Тракия” като притурим, пейзажът става респектиращ.
Железарските работи ги прави Бохос Купениян, а пясъка доставят Яко Ескенази и Юсеф Ескенази. Застраховат киносалона за един милион лева в Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество. Кипежът по учредяването и напливът на „акционери” обаче, е едно, стопанската реалност – друго. И скандалите не закъсняват. Първият от тях е с Българското електрическо дружество А.Е.Г. – София. В протокола на „Светлина” от 23 февруари на следващата 1926 година, е записано : „ А.Е.Г. ни отправя големи оскърбления и заплашвания, защото не сме устояли на дадени задължения, което не е вярно”. Обидени кръвно са явно хората от УС на „Светлина”, щом дори решават да поискат ликвидация с въпросното предприятие А.Е.Г.
Борчовете на „Светлина” междувременно се трупат – от него чакат пари/40 000 лв./ братя Паскалеви, от чиято търговска къща е взет дървен материал. Чакат пари и от кооперация „Предачка”/50 000 лв./, както и Петко Вълчев от Белово, на него се дължат 40 000 лева. А падежът на тези задължение е съвсем скоро, на 1 март. Крайно лоша ситуация, понеже тая рекапитулация е направена от УС на „Светлина” броени дни преди да ударят кепенците – на 28 февруари. Полезните ходове са малко, стига се до молба до кредиторите да отсрочат полиците до окончателното завършване на киносалона.
Крайно интересно е какво са си мислели в тези дни евреите, влезли в „Светлина”, защото наистина мирише на пари, но в негативната посока – имало да се дава, много да се дава. Управителният съвет прегърнал идеята кооперативното дружество да се превърне в общогражданско. Или поне да влезе с пари в „Светлина” Ямболската Популярна банка. А ударите, лошите удари, не преставали. На 1 март 1926 г. се констатирал гафът с подаваното на ямболци осветление. Дни преди това, на 27 февруари, електричеството било пуснато по градската мрежа към 18,30 часа, закъснение с един час, което няма да е зарадвало клиентите никак. А тях ги чакало още по-лошо положение. На следващия ден, било неделя, ток изобщо нямало… ”И бяхме изложени на материални загуби и морални терзания от страна на нашите клиенти”, така определили ситуацията хората от ръководството на „Светлина”. Забравили, поне според мен, нещо – със сигурност е имало и люти подигравки, и злорадство. Не казвам , че пръст в тях имали братя Качулеви от конкурентния „Модерен театър”, но вън от съмнение е, че те следели под лупа какво става със „Светлина”. Като виновен за гафа бил намерен машинистът, отговарящ за двигателя, Георги Шишков. Уволнили го. Три дни по-късно същото сполетяло и помощникът му Добри Георгев.
Не след дълго върнали на работа Шишков, явно не се намирали под път и над път хора, грамотни за работа с двигатели. Ако сравним мощността на двигателя на „Светлина”, защото може би изглежда странно, току що появилата се кооперация да има такава „сила”, представа за положението в Ямбол ще ни даде описанието на предприятията едно десетилетие по-късно. Най-мощен мотор имали Мелниците на Петър хаджи Петров – 50 конски сили. Моторът на „Светлина”, закупен от „Предачка”, е също с 50 кон.сили. При това „Светлина” е на центъра на града, а „имението” на Хаджипетров е чак на края на Ямбол. И оттам до града нямало ел.мрежа.
Операцията с привличането на Популярната банка с пари в „Светлина” се провалила – Общото годишно събрание на финансовата институцията не било във възторг от тази идея. Кооперацията обаче не губела нито надежда, нито размах, и съставили проектобюджетът си за 1926 година.

/Следва/