Крастата да си кукер

DSC00647Какво е да си кукер повече от половин век – това разказва Иван Чобанов от Чарган. Днес той е на 67 години и 55 от тях е бил част от кукерската група на селото, която чества 80 години без никакво прекъсване, независимо от забраните и предизвикателствата.

От две години Иван вече не играе като кукер, но и сега като започне да разказва за едно време, целият грейва.

Първият му спомен като кукер е от 10-годишен и от тогава редовно участва в кукерските игри до 65-та си годишнина.

DSC00953Имало е момент през 60-те години, когато кукерите са били забранени, но това не спирало мъжете и те ходели да играят извън селото.

Когато бил малък, кукерите не били толкова добре и фино облечени, както сега, разказва още Иван Чобанов. Тогава играели с работни дрехи, с гумени цървули, без навуща, важно било да имаш маска и хлопки. Хлопките събирали от овчарите и ходели по селата, защото тогава били малко и трудно се намирали. А маските понякога били дори обикновени везани възглавници с дупки за очи.

DSC0095420 дни преди да дойде кукеров ден, децата започвали подготовката, бягали из селото, дрънкали хлопките, защото имали голямо желание да бъдат кукери.

Той си спомня, че като деца Кукеров ден бил на задушницата преди Месни Заговезни и ходели и на гробищата, след което се връщали в селото и започвали да обикалят из къщите. Съботата бил ден за обикаляне из къщите, а в неделя се събирали на центъра и започвали там да играят.

По-късно през 70-те години започнали по-сериозните подготовки на маски и на облекло. Кукерите започвали да стават по-пищни като маски и като облекло.

DSC00956През една от годините бяхме 124 кукери в селото, тогава имахме и генерал и той ръководеше групата и правехме каквото каже, си спомня Иван Чобанов. Наред с кукерските игри често в селото правили и друга актуална програма с различни сценки. Една години правили обесването на Левски, имало дори бесило, след това имитирали олимпиадата в Москва, световното по футбол, а след демокрацията иронизирали и имитирали дори и политици.

Преди години кукерите са били много палави и са се шегували с хората от селото, дърпали са ги от автобуса, потупвали са някой, пощипвали ги, чернели ги със сажди и други такива магарии, но сега вече традицията е друга.

 

DSC00955Според него кукерството се е запазило в Чарган, защото всички били мераклия да участват в празника и месеци наред с желание се подготвяли за него. Сами си правели маските, а сега сами си поръчват и хлопките.

В семейството на Иван Чобанов кукерството се предава от поколение на поколение – от него са се заразили и сина му, и внука му.

DSC00959Ние му викаме краста, кукерството повлича – единия предава на другия, разказва той, а по този начин и традицията продължава.

Преди демокрацията чарганските кукери не са участвали във фестивали, но пък ходели по селата, където ги поканят – във Войника, Победа, Маломир, Елхово, Лозенец, Пъдарево и др.

В началото на 90-те започнали да участват и по фестивали, първият им бил в Перник и досега са натрупали много награди.

DSC00961През 2000 г. точно в Чарган е било и първото издание на „Кукерландия” – тогава фестивалът не се наричал по този начин, но е бил национален с участието на 14 групи от страната. След това общините „Тунджа” и Ямбол стават организатори, фестивалът се разраства, премества се в Ямбол и става международен, но селото си пази ревностно живи кукерските традиции.Тази година на празника в селото над 90 кукери излязоха, за да спазят традицията, а в неделя на 25 февруари като част от „Кукерландия” се организира „Кукериада” – честване на 80 години кукерска група в село Чарган.

DSC00964

Диана Иванова

About the Author :