Красимир Трендафилов-Бутрен – едно изящно завръщане

Красимир БутренТой не е роден в Ямбол, но е дълбоко свързан с града ни. Майка му и баща му са родени край Тунджа, един от кметовете от началото на миналия век, Христо Чакмаков, е дядо на майка му, а самият Красимир Трендафилов-Бутрен всяко лято е играл на бахчите, както той се изрази пред „Делник”.

Неговата първа самостоятелна изложба в Ямбол, открита във вторник, 15 ноември, в сградата областната управа, е събитие в културния живот на града ни. Голямо събитие, защото имаме среща с майстор на скулптурата. 53-годишният автор представя малки пластики, от които идват големи внушения, стига да можем да ги разчетем. Да имаме време да ги разчетем.

„ Трифон Леров-Бътето стана причина аз да почна да се занимавам с изкуство. Бътето бе близък приятел с баща ми, Кольо Карамфилов, след време той ми преподаваше в Художествената гимназия в Котел”, сподели за „Делник” Красимир Трендафилов-Бутрен. От ямболските творци той има светли спомени и от Георги Зайков. Така са се стекли нещата, че край Тунджа Трендафилов не е имал изложба досега, а и пътищата му май се разминават от доста време с Ямбол.

С изложбата си в областната управа Трендафилов „наваксва” отсъствието си от града ни. Много фини, елегантни, пределно изчистени, дълбоки са преобладаващата част от работите му. Някои склуптури имат по-директен изказ, ако изобщо можем да говорим за директност при този изящен автор, други въздействат на мисълта и чувствата ни, чрез геометрични фигури. Има и няколко пластики, които са своеобразен лабиринт и при художественото възприятие, и при изработката си.

„Някои от нещата си съм правил в продължение на години, докато стигна до пределната им изчистеност, до момента, в който вече не бива да се пипа нищо по тях”, каза за „Делник” Красимир Трендафилов-Бутрен.

В някои от творбите му има и много алюзии, други са решени в „по-олекотен” контекст. Особен интерес представляват колажите, направени от автора, на негови пластики, поставени около Безистена  и пред сградата на община Ямбол. Те не просто великолепно се вписват в тези пространства, те им придават дух, те ги очовечават.

Трендафилов  не е сред шумните имена в българското изобразително изкуство, за сметка на това има респектиращо име със самите си работи – негови са пластиките  „Аз, Буки, Веди” пред Националния дворец на културата, и „Походът на сънищата” в двора на Българското национално радио.

Той e завършил специалността “Стъкло и керамика”, а след това и „Склуптура” в  Художествената академия.  Има зад гърба си самостоятелни изложби във Венсен, Берлин и Будапеща.

Склупторът счита,че въпросите „Откъде сме? Защо сме?” ­ не само художниците, а всеки трябва да си ги задава, за да стигне до Бог. Няма нужда да го търси много далече. Бог не е нито в църквата, нито в религиите. Той е на една педя от носа на човека ­- в сърцето му”, казва в едно свое интервю Красимир Трендафилов-Бутрен.

Завръщането в Ямбол на Трендафилов е едно чудесно изпълнение, което не може да се види често в града ни.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply