Котев събра в новата си книга делниците и празниците в прозата на Йовков

Kotev_Yovkov_Cover_2015_I+II.indd„Досущ като в живота: такова нещо е българинът, хедонист по природа, той търси радостта, разтваря се в празника, весели се със страшна сила, но си остава раздвоен, притеснен, подвластен на грижата”, това са думи на Любомир Котев, изведени от страниците на новата му книга.
Те са един от кодовете, може би най-важният, за новата му, поредна книга, която е 35 в неговата писателска биография, наречена „Българинът според Йовков”. Така, както бе назована и предишната му творба, но този път литературният изследовател събира под една стряха двете свои досегашни „дисекции” на прозата на големия белетрист от Жеравна.
Защото, нещо, което е типично за Котев, след като тръгна към прозата на Йовков, чрез анализ на един незаслужено пренебрегван негов сборник, „Женско сърце”, сетне ямболският писател и критик навлезе дълбоко в един от знаменитите сборници на сърцеведа Йордан Йовков- „Вечери в Антимовския хан”.
„В анализа си на „Женско сърце” аз показах, анализирах делниците на българите в белетристиката на Йовков, докато във „Вечери в Антимовския хан” изследвам нашенеца в празника му, във веселието му”. Това сподели за новата си книга „Българинът според Йовков” Любомир Котев, който пасаж по пасаж, страница по страница следи персонажите на класика , ползвайки завидната си ерудиция и натрупаното през годините прозрение за нашата литература.
И за българина извън литературата.
Защото Любомир Котев работи почти винаги така – анализирайки както фикцията на художественото слово, така и днешните проявления на хората, някои от които са земляци на Йордан Йовков. И пак както винаги, в изследванията си Котев е често неочакван, спорещ с уж отдавна изяснени тълкувания, провокативен понякога. Това не е маниерничене, Любомир Котев обича да види, да раздипли, да дисектира отново класическите текстове, за да ни покаже, че те имат и по-различни измерения.
Авторът на „Българинът според Йовков”, е неистов хедонист, и книга като „Вечери в Антимовския хан” му е може би особено близка. Тя, разбира се, Котев прекрасно знае това, не е апология на радостта, в нея има и много драми, но самият българин е такъв.
Пак да се върнем към началото на този текст, в който цитирах откъс от новата книга на ямболския литературен историк и белетрист:”Такова нещо е българинът, хедонист по природа, той търси радостта, разтваря се в празника, но си остава раздвоен, притеснен, подвластен на грижата”.
След десетки книги за Йовков, в които за великолепния му сборник „Вечери в Антимовския хан” са отделени стотици страници, Любомир Котев не се притеснява да влезе в дълбоката вода, и да направи свой прочит на Сарандовица и всички, свързани по един или друг начин с нея, с нейната обител на насладата.
Оттук насетне думата имат, разбира се, читателите. Вероятно и критиката няма да пропусне от погледа си изследването на Котев, който и този път е избрал творбата му да излезе с марката на издателство „Захарий Стоянов”.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply