Копнеж по нормалност

Мечтаете ли за разходки в слънчевия ден? Страхотно е да пиеш кафе навън… Спомням си миналогодишния Великден – приповдигнатото настроение в пролетната нощ, чувството за единение между хората, обикалящи храма със запалени свещи… Вярно е, че човек най-много цени което е имал, когато го загуби. Казвате ли си – колко хубаво беше, когато не се будехме сутрин, за да чуем дали и с колко са се увеличили болните от коронавирус? Когато имахме други планове, други приоритети… Извънредното положение, заливащите ни от всякъде конспиративни теории, мерките срещу заразата – всеки ден нови и по-строги, и това само от броени дни, засилват копнежа ни по нормалност.

Често ни казват – след като мине заразата, нищо няма да бъде същото. Не вярвам в това. След първите ден-два, когато истински ще се наслаждаваме на дребните неща, които ни липсват, всичко ще си стане като преди. Но сега копнеем именно за най-обикновеното от ежедневието…

Светлана Чамова

 

About the Author :

Leave a reply