Коментарът на Любомир Котев: Политическият сурогат и реалностите…

Не знам кой, как и защо произвежда професори напоследък, но инак е очевидно, че те вече са безброй и все в насипно състояние. Това безчислено войнство някак напомня на чувал с ориз, в който поне половината зърно е дотолкова некачествено, че се гнуси от него дори лакомата и непретенциозна свиня. Сурогатната професорска маса обаче, ако не може да нахрани прасе, може да задоволи обществения глад, според плиткомозъчните приумици на сурогатните телевизии. И е отколешна, обичайна практика вече, когато възникне някакво обществено напрежение, на екрана да се изтъпани някой от така наречените професори, за да обясни на народеца какво точно се случва в държавата. А най-интересното в този нашенски политически пъзъл е, че титулуваното лице, нарочено за коментатор, или не разбира, или нехае какво бръщолеви и защо го върши. Едва ли е така, все пак, по-скоро измамна е такава представа, щом домораслите, нескопосни анализатори, ако са безсилни да кажат нещо що-годе смислено, са крайно неотстъпчиви, докато отстояват нечия порочна доктрина. Тези нашенски, политически изважданчета, общо взето, повтарят до умопомрачение, съвсем папагалски, без съобразяване с конкретната реалност, пост-истините и прочее идиотщини, за които са им платили. И са яростни доктринери, задължително е да се отбележи, те воюват, в буквалния смисъл на думата, за ни втълпят някоя лъжа, обсебила безвъзвратно бедните им мозъци, или като се предоверяват на цинизма си. Тези дни, например, една бойка жена надрънка направо невъобразими глупости, докато се опитваше да защити някак неправдоподобно провалилите се злощастни лидери на ГЕРБ. А най-забавното в трогателните й словоизлияния бе, че се занимаваше не толкова с моралното пропадане на злополучните лидери, колкото със заговора на тъмните сили, заели се да опропастят за сетен път процъфтяващата ни демокрация. И прояви, не може да и се отрече, неочаквана фантазия, като съеши алхимически десни и леви в този пъклен заговор, призван да елиминира най-креативния изборджия на любимата ней партия. Тази бойка жена, досущ като историческата Раймонда Диен, докато бранеше себеотречено Цецко, Цецка и другите от незаслужените нападки, защото сделките им, видите ли, били напълно законни, громеше пламенно недостойните им политически противници. И запита риторично, защо сега се вади на показ случилото се, като е отдавна известно, без въобще и да й пука дали има проблем и какъв е той, колко са проблемите, всъщност, щом моралното разложение на управляващите е направо чудовищно, щом се е наложило да се промени законодателството, за да се сдобият с уютни и евтини къщурки нашите избраници.

Аз недоумявам как човек, който би трябвало да разбира от политика и психология, повече от средностатистическия гражданин, щом е окичен с титла, си позволява да е дотам неграмотен и аморален в името на евтината и непродуктивна манипулация, но още по-изумяващо е направо малоумното дрънкане, докато се громи врага. Защото анализът на въпросната особа бе направо смехотворен, докато ни уверяваше в неизбежното, според нея, срутване и на левите, и на десните.

Фиаското на БСП, видите ли, било вече факт, защото изборът на Елена Йончева задълбочил разделението и противопоставил партията на ПЕС и Европейската политика, което вещаело безперспективност и разпад. И, представете си, тъй недомислената реакция на Корнелия  Нинова, откривала блестяща перспектива за формирането на нова, истинска социалдемократическа партия у нас. Гладна кокошка, просо сънува! – както се казва, щом и децата разбират, че каквото и да върши новият лидер на БСП, както и да го върши, не само вдига рейтинга на партията, но и поразява, доста успешно, политическия противник. И после, несъобразяването с порочните политика на ПЕС и ЕС не само не вещаят безперспективност и разпад, а тъкмо наопаки, защото БСП далеч не е единственият опонент на  Сергей Станишев в социалистическото семейство, докато се напъва да наложи неолибералните приумици, които противостоят на изконни традиции и морал.

Най-смешното обаче не е това, а убедеността в безперспективността на десните, на които гениалният ход на Цветан Цветанов, видите ли, отнел символът СДС, без който те били направо за оплакване. Е, множко идва всекиму, вярвам, ако има нещичко в куфалницата, както се изразява Хаджи Смион, да се вайка за отдавна лишеното от каквото и да е съдържание, а и поддържници СДС. И аз споменавам неслучайно този най-ярък представител на чичовците тук, споменавам го, за да е ясно, че ако политическата чичовщина вършее из съзнанието на професорите, то и най-отявлените задръстеняци вече се опитват да мислят по-рационално, докато се лутат из тъжната ни реалност. Същото, съвсем закономерно, се опитват да направят и политиците, дори ако не блестят с концептуално мислене, а са пришпорени единствено от инстинкта си за оцеляване. И Бойко Борисов, например, за когото аз рядко изричам добра дума, очевидно, напук на нескопосно опазващите загубения авторитет на партията му професори, прекрасно разбира колко фатално е моралното пропадане на близкото му обкръжение в точно този момент. Неговият усет, пък и натрупаната рутина, със сигурност му нашепват, че Провидението или лакомията на съратниците му помагат, за да се еманципира, както може и доколкото е възможно, в съдбоносен за него момент. Съдбоносен, защото доверието в партията му и без това е разклатено тъй, че за евентуалния неуспех на изборите неучастието на незаменимия Цветан Цветанов ще е по-скоро прекрасно оправдание, отколкото фатална липса. Но тъкмо той, евентуалният неуспех, ще доведе до сплотяване на редиците и откриване на нови възможности при по-важните, сетнешни избори, когато лидерът ще има моралното право да заяви, че действително се бори с корупцията и действително е безапелационен. Принципната позиция, искрена или не, открива и особено благоприятната възможност да се демонстрира или имитира борба с корупцията, което всякога въодушевява електората. А друг въпрос е, че ножът отдавна е опрял о кокала, както се казва, и всеки що-годе опитен държавник, ако иска да запази властта си, не само трябва да се отърве от тези, които го компрометират, но и да осъществи действителни реформи.

Не знам доколко са способни на решителен обрат днешните управляващи, но инак не се съмнявам, че прекрасно разбират доколко неубедителни са като убеждават мизерстващия народ в небивалици. Измисленият ръст, разбира се, е само пошла счетоводна гимнастика, щом цифрите неумолимо сочат, че уж средната заплата е достъпна едва за 15 процента от работещите, а милион и половина пенсионери – една четвърт от населението! – се нуждаят от обидната милостиня по Великден и Коледа. Пред Бойко Борисов, пък и пред всеки, който би заел мястото му, се открива прекрасната възможност да превърне дефекта в ефект, като инициира най-сетне спасителните реформи. Те предполагат, преди всичко, неотстъпно отстояване на националния интерес, което да доведе до задвижване на икономиката ни и задължително повишаване на покупателните възможности на населението, без което шансовете на успех на родния бизнес са нищожни. Аз не се наемам да твърдя, че примерът на Румъния с шоковото увеличаване на заплатите и пенсиите е най-доброто, или че непременно трябва да се премахне нийде невиждания плосък данък, но е сигурно, че трябва да се проведе радикална реформа. А е сигурно, слава Богу, и това, че реализацията на енергийните проекти, да речем, открива някаква перспектива, както и това, че по-смислената борба с корупцията открива още перспектива, пък и ще върне загубените чужди инвестиции. Реалността, каквато е, ако е недостъпна, необозрима, за сурогатните професори, би трябвало да е съвсем понятна за управляващите, които са и субект, и обект на случващото се. Аз недоумявам дали вярват в илюзиите, които инак щедро прокламират, днешните управляващи, дали и доколко са наистина заблудени и несвестни, но допускам, все пак, че не им липсва рационалното мислене чак дотам и по-скоро вярват, че народът е заблуден и несвестен, когато престъпно бездействат или безчинстват.

Така или иначе, всякога идва време, когато една власт, колкото и опитна да е в шашармите, колкото и клиентела да е нароила, се проваля с гръм и трясък, направо се самоубива, ако самозабравянето достигне невъзможния предел. Този предел, като че ли, е достигнат не само за ГЕРБ и не толкова за ГЕРБ, а за цялата политическа класа, натресла ни удобното само за нея статукво, та ако се вижда, че времето на днешните управляващи е изтекло, вижда се и това, че времето на утрешните управляващи няма да дойде никога, ако не се вразумят. Всеки, който иска да управлява, оттук насетне, ще-не ще, трябва да преосмисли отношението си към българския народ, който политиците възприемат като тълпа, за което и той сам е виновен, щом се примирява с унизителната роля на послушен електорат. Търпението на българина, ако се доверим на историята, е направо нечовешко, но никога безкрайно, а най-чувствителен е той, когато вижда, че някой богатее на негов гръб и е ненаситен в лакомията си. Не знам дават ли си сметка за тъй прозрачните зависимости сурогатните професори, но политиците, дори ако също сурогатни, трябва да гледат по-сериозно на реалността, ако искат да оцелеят.

Оптимист съм, ще кажа накрая, случващото се напоследък е по-скоро добро, отколкото лошо, щом за корупцията се говори толкова много и тъй шумно, но не и абстрактно, щом дебатът вече е политически и ще става все по-задълбочен, въпреки неуместните умувания, на неуместните професори…