Коментарът на Любомир Котев: Пасквили

KotevОнзи презрян италианец, дето преди векове е съчинявал язвителни епиграми за всеки, който му е нещо неприятен, и ги е лепял по статуите в Рим, та читателят да се порадва на гнусните, пък и лековати, но духовити клевети, отдавна е забравен. Името му – Пасквино, обаче е не просто запомнено, но е и нарицателно не само в литературата, а и в живота, за да ни освестя, когато се сетим за някоя омерзителна и оскърбителна лъжа, за нечие, колкото наивно, толкова брутално бръщолевене, което често е много, ама много обидно, не толкова за опонента, колкото за сътворителя на плитката, несериозна измама. Пасквилът инак, съвсем закономерно, е предпочитан от мнозина жанр в болно и разблудно време като нашето, когато комай всеки ден някому се ще да очерни реалния или въображаем опонент тъй, че не да разклати, а направо да срути авторитета му. Не е за вярване обаче, че той не само доминира, а е абсолют в политическия дискурс, че политическото противопоставяне и полемика са дотолкова изродени, та да излъчват не смислени послания, а недомислен клевети. Няма и помен, очевидно е, от каквото и да е освестяне, от скрупольозност или двоумене, нито когато народните избраници изричат стъписващи неистини, нито когато въодушевеният електорат ги повтаря, въпреки натрапващата се несъстоятелност. А направо ужасяващо е, че отсъства спасителната ирония, че и дрънкащият невероятни глупости депутат, и възторженият реципиент, се захласват по опашата лъжа, загубили сякаш окончателно, безвъзвратно, и способността за съждение, и чувството за хумор. Направо потресаващо е, че се говори сериозно за крайно несериозни неща, че уж политическото послание деградира до махленска клюка, че болната фантазия, лошото възпитание или неопитомената емоция затъмняват фатално здравия разум и сеят развала. Не нагла лъжа, а направо шизофренни бълнувания са понякога официалните, представете си, партийни послания, оповестени на официални пресконференции, както се случи неотдавна, когато един твърде словоохотлив депутат обяви, без да му трепне окото, че Корнелия Нинова давала 30 милиона рушвет на Михаил Миков, за да и отстъпи лидерското място в партията. Пасквилът, ако наречем тъй не толкова стряскащото, колкото разсмиващо всеки, който има поне мъничко ум, сензационно съобщение, в този случай, едва ли постига търсения политически ефект, той по-скоро буди размисли, твърде неприятни за тези, които подценяват тъй неправдоподобно аудиторията. Защото всеки що-годе политически грамотен и разсъдъчен човек, без особени усилия бързо би пресметнал, че не е нужно да се хабят чак такива пари, щом и 30 хиляди стигат, за да се купи кворума, да речем, пък и би се запитал, откъде ще дойдат, все пак, толкова милиони, пък и кой би ги хабил за дребни, делнични препирни. И начаса би се досетил, това е най-неприятното за самозабравилия се глашатай на плиткоумни клепове, че тези, дето са я докарали дотам, че да дрънкат дотам необуздано и тъй глуповато, са сериозно притеснени, че са объркани и безпомощни, че са стигнали до пълната безизходица. Тъй безсмисленото, смешно, тъпо и нагло послание, втрещяващата лъжа, нескопосната манипулация, все пак, не е случайно изтървана,  а е родена след дълъг размисъл, колкото и невероятно да изглежда, сътворена е от мозъчен тръст, уповаващ се на вездесъщите опорни точки. Това са то прословутите опорни точки, безумни лъжи, наглед лошо съчинени, а всъщност премислени, нагодени тъй, че да паснат на примитивното или повредено съзнание, повтаряни до умопомрачение и гъделичкащи жадния да оплюва, без да мисли, опонента, политиканстващ несретник. Има ли лъжи, тържествено, официално оповестени от сериозни уж, отговорни хора, значи има кой да им вярва! Невероятно е, но колкото по-несъстоятелни, направо малоумни, са тези лъжи, толкова повече народ им се връзва, особено ако е впримчен в клиентелисткия кръг на управляващите и страстно желае провала или поне очернянето на всеки, който е опасност за рахатлъка и мнимото благоденствие. И затова, именно, аз отдавна-отдавна съм написал, че у нас идиотстващите политици водят за носа, без да се напрягат особено, без да си дават зор, политиканстващите идиоти. Архаичните, допотопни, примитивни опорни точки, отдавна компрометираното и изхабено идеологическо оръжие, бяха извадени от нафталина, заради изпростяването на народа, заради туй, че електоратът сякаш не само се примири с неблаговидното си прозвище, но и се опиянява от незавидното си дередже. Едно внушително множество, не само у нас, непрестанно облъчвано от мощните електронни медии, сякаш отдавна е престанало да мисли и не само възприема безкритично фалшивите новини, с които го засипват, но е безпомощно да се противопостави на най-нескопосните манипулации. Пасквилът е нужен всякога и навсякъде, пък и успешен, всепомитащ, когато инертната аудитория е неспособна да схване очевидни неща, като факта, че Тръмп не е случайно попаднал в политиката суетен шоумен и търговец, да речем, щом не само притесни сериозно вездесъщата неолиберална клика, но и постигна отдавна очаквания икономически възход. Или това, да речем, че Путин е не ляв, а десен, типичен консервативен лидер, когото напразно упрекват в комунизъм, като преднамерено пренебрегват тънката, но съществена разлика между тоталитаризма и авторитаризма. Или най-пресният пример, когато противопоставят на милиардера Порошенко комика Зеленски, като премълчават, че известният актьор, всъщност, е дипломиран юрист и находчив предприемач, който е ако не милиардер, милионер и собственик на продуцентска компания. Всичко написано за комика Зеленски в една или друга мяра е обикновен пасквил, щом тия, които се занимават с личността му, виждат комика и се занимават прекомерно с него, а не виждат предприемача, който едва ли е по-неподготвен от предходника си за държавник, щом е не само успешен бизнесмен като него, но и с юридическо образование. Има тук, нека не пропускаме и това, и подгавряне с комика, едно натякване, че той е неспособен да управлява, че непременно ще се провали, досущ както се случи, когато неудобният и нежелан Тръмп спечели, а има и късогледство, разбира се, щом никой не се поучил от случващото се в Америка. Новият президент там, според сериозните политически анализатори, вече не просто дава сериозна заявка за втори мандат, а май ще постигне по-категорична и по-лесна победа, което не е изключено да се случи и в Украйна, но това не е повод пасквилите да отстъпят място на сериозните размишления. Има не само политическо късогледство, има и цинизъм, когато глуповати или озлобени, набедени политици, загубили позицията си на фаворити, започват да съчиняват пасквили не за опонента, но и за собствената си партия, не заради принципността, с която винаги спекулират, а за да си излеят зехиря, който стяга дребните им душици. Една много бойка жена, например, която май беше и министър по едно време, напоследък ни уверява, досущ като най-отявлените, но не и най-умни манипулатори от противниковия лагер, че БСП е фашистка партия, чиято програма направо е идентична с програмата на най-дясната партия в Испания. И е неточно да се каже, че тази жена иска просто да си излее зехиря, защото тя е злостен манипулатор, защото съзнателно сее страхове, защото припомня ужасите на Испанската гражданска война, защото вика зловещите сенки на Франко и Сталин, защото внушава, че днешните български социалисти са вчерашните интернационалисти, щом отказват да бъдат възторжени глобалисти. Чудел съм се дали екземпляри като нея наистина са прегърнали страстно неолибералната доктрина и горят от желание, ако не сменят пола си, поне да насърчат милионите, както ни убеждават, да се преродят, преобразуват или Бог знае какво, в същества от третия пол. И отдавна-отдавна съм решил, че проповядваните от тази пасмина антихуманни, безбожни и обезродяващи идеи не вълнуват никак, ама никак, инак пламенните адепти на абсурдната идеология, а са само повод за поредния тарикат да се впише в конюнктурата, да я яхне и докопа келепира. Въпросната жена, разбира се, пет пари е дава дали някой ще смени пола си и дали е обречено на нечовешко страдание детенцето с еднополови родители, а проблемът и е друг, съвсем друг, битов и дребен, твърде дребен, за да е повод за колизии, пък и за пасквили. Тя се е встрастила в пасквилите обаче, не заради друго, а заради туй, че лидерът, който и е бил удобен, лидерът, чийто фаворит е била, среща отрицание в собствената си партия, защото проповядва антихристиянски и антибългарски идеи. Тя опонира на всички, които разобличават любимия лидер и понеже аргументите и са твърде неубедителни, се опира на пасквила, счита клеветата, тъй жадувана понякога от българското сърце, за по-убедителна. Това е само един пример, който сочи как пасквила обезсилва и чак подменя политическия дискурс, но по-интересното е защо се случва подобен абсурд, а отговорът е лесен, много лесен, но и отчайващ. Случва се, защото у нас отдавна няма идеи, противопоставяне на идеи, борба на идеи, защото борбата у нас е борба за кокала и запазване, опазване на статуквото, което е удобно на всички, което помага на политическите мишоци да мишкуват, колкото могат и както могат, образно казано. Всеки отдавна е разбрал, че лявото у нас не е ляво, а дясното не е дясно, а я докарахме и дотам нещастната родна политика, ако няма дясно и ляво, да няма ниско и високо, да е нещо съвсем безформено и аморфно. Пасквилите, опорните точки и прочее идиотщини, дето „облагородяват” и насочват политическото бръщолевене, макар да са любимо идеологическо оръжие днес, всъщност, са недопустими и дори немислими, ако се провежда сериозна политика. Пасквилите вършеят из бедните мозъци и на тези, които ги съчиняват, и на тези, които им вярват, защото няма идеи, защото никому не са нужни идеи, защото политиците разчитат на шашарми, а електоратът се радва на шашармите. Такава е тъжната истина, която напразно се страхуваме да признаем, която превръща и политиката, и живота ни в блато, от която би трябвало да се срамуваме…

Коментарът е писан на 2 май 2019 г.

 

About the Author :

Leave a reply