Коментарът на Любомир Котев: За стандартното мислене

Стандартно мислене обикновено наричаме обичайното, нормално, както го определят някои, мислене на мнозинството, което е, всъщност, профанското, незадълбочено мислене, удобно на тези, които искат да превърнат човека в лесен за управление обект. Казвам обект, а не субект, защото немислещият човек е по-скоро лесно преносим и поддаващ се безропотно на всякакви манипулации предмет, като скамейката, да речем, която можеш бързо да нагодиш, според мераците си, като я скъсиш или удължиш. Безропотно, казвам, но това вече е относително и подвеждащо, защото манипулациите, каквито и да се те, най-често събуждат ропот, къде сподавен, къде невъздържан. И най-немислещият човек, разбира се, реагира на убождането,протестира интуитивно, негодува и дори се бунтува, но проблемът е, че врявата, която вдига е празна, ненужна врява, която не само не спомага, за да е по-добро съществуването му, а наопаки. Типичен пример в това отношение е празната, ненужна гюрултия, която се вдигна около така наречените двойни стандарти на храните за Изтока и Запада, произвеждани от известни фирми в ЕС.

Гюрултията, която е съвсем навременна и съвсем уместна наглед, защото е налице сериозна заплаха и за достойнството, и за здравето на хората от Източна Европа, всъщност е неуместна и крайно несериозна. Тя е не друго, а познатия ни, несекващ вече десетилетия политически тътнеж, зад който се крият гузни съвести, тя е тъпото политическо дрънкане, което не само не спомага за решаването на реалните проблеми, а ги умножава. Тя е ненужна, неуместна, тъпа, дори само заради това, че двойните стандарти в храните, ако ги има и доколкото ги има, са нищожни, ако ги сравняваме с двойния стандарт на живота в Източна и Западна Европа, който е натрапващ се, смущаващ и направо отчайващ. Двата милиграма вода повече в колбасите на някоя световна фирма или двата милиграма кофеин по-малко в шоколада на друга световна фирма, не ще и дума, са обидни за консуматорите от Източна Европа, пък нездравословни може би, но са нищо, все пак, ако ги съотнесем към разликите в стандарта на живота на Изток и на Запад. Същинско безумие е да вдигаме такъв шум – чудя се как не го разбираме! – щом разликата в стандарта е не няколко милиграма, а десет пъти и, със сигурност, е далеч по-обидна, пък и далеч по-нездравословна. И тъкмо тази пропаст, апропо, е принудила, по всяка вероятност, чуждите производители да прибегнат до алхимическите упражнения, които ще снижат цената на продукта им. Проблемът, вижда се, е не в двойния стандарт на храните, защото пораженията, до които би довел той, ако ги има, са повече от незначителни, а в двойния стандарт на живота, чийто поражения са не просто значителни, а унищожителни. А друг въпрос е, че не това е големият проблем на потребителите, както на Изток, така и на Запад, че далеч по-страшна е употребата на доказано вредни съставки, като прословутото палмово масло, например, пък и още по-разрушителни за организма съставки.

Нека си припомним, ако не друго, то поне перверзната дискусия около ГМО-храните, перверзна, защото защищава печалбите на производителя, докато нехае за здравето на потребителя. Още по-перверзна е тя, защото докато някой ни убеждава, че ГМО-царевицата, всъщност, не е вредна, друг ни убеждава, че ако милеем за здравето си трябва да ползваме ЕКО-храни. Ненужно е да обяснявам нарочно, мисля, че разликата в цената на ГМО-продукта и ЕКО-продукта е значителна, че уж екологичната храна е поне три пъти по-скъпа, а друг проблем е, че никога не се знае дали е и доколко е наистина екологична уж екологичната храна. Същественото тук е, че разлика в стандарта има, както се вижда, не само в храните, произвеждани за Изтока или за Запада, но и в храните за вътрешна консумация, а я има тази разлика, отново заради разликата в стандарта. Проблемът, очевидно, не е наш, на бедните роднини от Изтока, а и на уж благоденстващите западняци, които също не могат да си позволят да се хранят като бели хора, ако не се радват на завидно състояние. Проблемът, не ще и дума, е и проблем на тези, които се радват на завидно благосъстояние, които са загрижени за състоянието си, та затова сеят заблудите, които зомбират лековерните, за да опазят и умножат състоянието си.

И производителите, и търговците, и обслужващите магнатите политици, и още по-услужливите манипулатори, всъщност, се стремят не към друго, а към отклоняване на общественото мнение и мистифициране на реалните проблеми. Намеренията им са прозрачни, а манипулациите лесни за разгадаване, но така нареченото стандартно мислене е лесна жертва на набързо заложения капан, защото е нежелание, всъщност, да се осмислят реалностите. И ще е пресилено, ако кажем, че ибрикчийското поведение на нашите политици или клакьорството на домашните манипулатори, е причината за тъй нерадостното ни битие, не само в този случай. Ако виждаме сламката в чуждото око, а не виждаме гредата в своето, би трябвало да знаем прекрасно поне това, сме си виновни ние самите, а не омразния чужденец, дето все ни унижава.

Сами се унижаваме, щом сме неспособни да проумеем, че отново сме в капана на подхвърлената ни заблуда, че вдигаме смешен шум за безобразия, с които би трябвало да сме свикнали отдавна. Защото проблемът с качеството на храните, открай време, е и домашен проблем, а отклоненията в храните на нашите производители, със сигурност, са далеч по-големи, далеч по-обидни, далеч по-опасни за здравето ни! Не би могло да е инак, щом се продава у нас сирене за три лева, а цената на литър мляко е два лева, и кайма за три лева при цена на месото осем лева. Алхимичните упражнения на нашите производители са направо непостижими, щом произвеждат зехтин, да речем, в който маслините, ако изобщо ги има, са нищожно количество, или хайвер, който е далеч, ама много далеч от познатия ни тарама-хайвер. А какво да кажем за саламите тип „Кучешка радост”, в които соята е премного, а месото съвсем малко, или за свинските уши и телешкото шкембе, които вече са по-скъпи от месото, защото няма как да ги фалшифицираш! А какво да кажем за непрежалимите български плодове и зеленчуци, които са уж далеч по-качествени от чуждите, а загубиха онзи ненаподобим вкус, досущ като тях! Въобще, вопълът на нашите производители, че чуждото производство, евтините западни боклуци, както те се изразяват, ги убиват, е не просто нелеп, а престъпен, щом не ни предлагат нищо по-добро или поне по-евтино. Същински парадокс е, например, че колбасите, произведени в страна с десет пъти по-висок стандарт, са по-евтини от произведените тук с десет пъти по-евтина суровина и десет пъти по-евтина работна ръка.

И това, не ще и дума, е още един проблем, който е далеч по-важен от онези два милиграма вода повече в салама или двата милиграма кофеин по-малко в швейцарския шоколад. Не искам да влизам в неблагодарната роля на злата пророчица, но не бих се учудил, ако се окаже, че в шоколад на някой наш производител няма и грам кофеин, а водата и не само водата в нашия салам, а солта, да речем, са колкото в морето. Или, отново, за кой ли път, справедливият гняв, привидно справедливият, е смешна сръдня на неуко дете, което са подвели да се циври напразно.  Ако се гневим, ако искаме да се гневим, ако е наложително да се гневим, другояче трябва да се гневим! Трябва да размислим първо, трябва три пъти да мерим, преди да режем, а сетне, като сме разбрали кое какво е, като знаем как и колко са ни излъгали, да вдигаме врява. И за да не е празна врява, законният ни инак гняв, за да не е ненужен политически шум, трябва да видим какъв е проблемът всъщност, дали е в това, заради което сме ядосани, или е далеч по-голям всъщност. Стандартното мислене, както го назовават някои, няма да ни помогне! Защото то най-често е стадното мислене, или по-добре недомислената и непремислен реакция на често лъгания и често оправдаван българин, при която емоцията изпреварва разума, при която гневът е искрен, но неориентиран. Това е удобният за продажните ни политици и нескопосни управници народен гняв, който е не упрек, а прикритие за тях, защото отново мразим душманина, ненавистния чужденец, наместо тях. Не са се задъхали от грижа по нас в ЕС, сигурно е, че са по-загрижени за собственото си благоденствие, но нека преди да се сърдим на тях, огледаме своя двор, за да видим, че не те са душманите, че отново сме душмани на самите себе си…