Коментарът на Любомир Котев: Запалянковщини

Удивително е, но предоверяването на скудоумни изобретения, като прословутата пост-истина, води до сериозно надценяване на ефекта от плитките манипулации и измъстря направо смехотворни внушения. Опитните уж стратези на лъжата направо са се самозабравили и лансират тези, дотолкова наивни, че да отчаят и най-несвестната аудитория. Тези умници, види се, вече са абсолютно убедени, че народът окончателно е деградирал до тълпа, до сбирщина от немислещи електорални единици, готови тутакси да прегърнат подхвърлената им абсурдна измишльотина. Един типичен пример за направо престъпно подценяване на избирателя, например, е протяжното дрънкане за туй, че столицата не може да се управлява от селянка, че никой софиянец няма да го позволи и прочее глупости. Направо не е за вярване, но сътворителите на безумната теория или са забравили, или не са научили, че днешната двумилионна столица е населена главно със селяни, както те назовават пришълците. София в навечерието на Освобождението е десетхилядно градче, което след обявяването му за столица набъбва двойно, заради притока на чиновници и шопи от съседните села. Или, ако има автентични софиянци, вижда се, те са твърде незначително малцинство днес, за да определят кой ще е кметът, безсилни са да го сторят. Напротив, техните несмислени крясъци и тъпи претенции, могат само да ядосат огромното множество от пришълци и да го накарат да гласува на инат.

И аз недоумявам как много претенциозни и твърде шумни политици, като онзи словоохотлив и арогантен депутат, дето се хвали, че е расъл на пъпа на София, не разбират тъй простичката истина. А още по-учудващо е, че възторжено му пригласят недомасленици, които едва ли са расли и в покрайнините на столицата. Ето, това е то политическата запалянковщина: да поддакваш на бездарните, но самоуверени манипулатори, за да демонстрираш къде пристрастеността си към любимата партия, къде трогателната, илюзорна грамотност на неграмотния илитерат. Но има и по-тежки случаи, има уж врели и кипели политици, дето се пънат да ни убеждават, че ще постигнат невъзможното чудо и ще додрапат до бленувания балотаж и направо болни запалянковци, които им вярват или се преструват, че им вярват. Така или иначе, тъкмо техните втрещяващи напъни затлачват мрежата със самодейни, уж социологически анкети, които ни уверяват, че тази есен налъмите непременно ще цъфнат. Според повечето такива анкети някой самозванец, обявил се за независим кандидат, или нещастник, представител на незначителна партийка, събират умопомрачителен рейтинг за сметка на компрометиралите се, както неуморно тръбят тези неочаквани любимци на избирателя, представители на статуквото.

Гладна кокошка, просо сънува! – както се казва, но е впечатляващо, все пак, че непримиримите запалянковци, преобразили се в социолози, без да им трепне окото, отреждат на ГЕРБ и БСП незавидното трето, че и четвърто място. Статуквото затова е статукво, налага се да отбележа, защото е непоклатимо, трудно преодолимо и никак, ама никак не се плаши от неспастрените напъни и лошо съчинените социологически уйдурми. И на мен не ми се ще да я караме, както сме я карали, но твърдият електорат си е твърд електорат, което предопределя успеха на големите партии. Нещо повече, колкото по-многобройни са кандидатите, толкова по-доминиращи са големите партии, защото разпилените гласове отслабват противниците им. Такава е тъжната реалност, а нескопосните манипулации и несмисления брътвеж я правят още по-тъжна…

А голямото, нийде невиждано, българско чудо, е преплитането на политическата запалянковщина с класическата запалянковщина, съешването на сбърканата политика с нездравия унес на дюдюкащите по стадионите тълпи. Недъзите на българския футбол, май президентът го каза, са логични, закономерни, щом са премного и най-разнообразни, недъзите на икономическото ни, обществено-политическо и социално съществуване. Битието определя съзнанието! – е марксистка, наистина, но и философска формула, която не бива да загърбяме лековато, когато отразява перфектно родните несъразмерности. Битието на родните политически запалянковци, попаднали случайно там, където не им е мястото, предопределя странните управленски решения и всякакви издънки, докато битието на разпасаната тълпа по стадионите пък е предпоставка за всякакви безобразия. Тъкмо удобното за него, но не и за обществото, битие на неграмотния и безотговорен политик, осигури удобно битие за запалянковските агитки, което е разрушително за обществото. Нашенският, невиждан и чак немислим, отвратителен цинизъм, натовари несвестната тълпа с непосилната роля да имитира гражданско общество, превърна магически най-неосъзнатата част от обществото в жалко подобие на граждани. Опазващите със зъби и нокти рахатлъка си разпасани политици се облегнаха на разпасаните запалянковци, като им осигуриха привилегии и безнаказаност, които не предвещаваха нищо добро.

Бял кахър е, оказва се, престъпната употреба на запалянковците в политически акции, като дебелашкия фарс със зле изиграното гражданско недоволство, по-страшни са сетнините на тъпанарщината. И ето, вече берем отровните плодове на самозабравилите се политици и запалянковци, цената е голям международен скандал, а към това трябва да притурим и незавидното положение на нашия футбол. Запалянковщини наричам аз, както неадекватните действия на политиците, така и реакцията на послушните, но и облагодетелствани марионетки, защото отново се натъкваме на безобразия, които празните брътвежи, наместо да омаловажат, умножават. Запалянковското бръщолевене, всеизвестно е, всякога е най-сбъркано, най-необективно, пристрастно и чак малоумно, щом всякога обявява желаното за постигнато, а смразяващата реалност за обнадеждаваща действителност. И в тези драматични, а и печални за българския футбол дни, виждаме как и политиците, и запалянковците, наместо да се поучат от грешките си, плямпат необуздано и отново очакват светло бъдеще и за футбола, и за себе си. Футболът, бързам да кажа, може би ще спечели, защото самозабравянето и в БФС, достигна неподозирани висоти, защото и там безобразията се намножиха някак нереалистично, но едва ли ще е толкова щастлива съдбата на политическите и класическите запалянковци…

Едното отрича другото, оздравяването на футбола е невъзможно, ако не противостои на запалянковщината, каквато и да е тя, невъзможно е да живне футболът ни, ако вярваме в чудеса, като това, да речем, че концернът „Фолксваген” ще ревизира вече взетото си решение, за да ни угоди, а възторжената агитка скандира, че ще е тъкмо тъй. Инак, футболът би трябвало да спечели, щом се отърва от отдавна безидейното ръководство на Боби Михайлов, който дойде като алтернатива на известния със суетността си и безотговорността си Иван Славков, а с времето заприлича фатално на него. Липсата на идеи, пък и безотговорността, не друго, намножиха неуспехите и ни превърнаха във футболно джудже, досущ като държавата се срина и любимата игра, озова се на дъното, където никога не е била. А и безумните запалянковски възторзи, разбира се, спомагат за невиждания провал, щом и досега се говори за „успехите” на Боби Михайлов, след като е очевидно, че през царуването му никога, никъде не съумяхме да се класираме, не постигнахме поне частичен успех.

Точно толкова безумни са и запалянковските възторзи, дето се захласват по невиждания ни икономически ръст и мнимите успехи, щом сме последни в Европа, отдавна трайно заседнали на дъното. Едното отрича другото, пак ще кажа, нужна е здрава и смислена работа, а не запалянковско бръщолевене, а е здрава и смилена работата, когато е далеч от запалянковщината. Уместното и навременно наглед вмешателство на държавата в работа на БФС, всъщност е и неуместно, и недопустимо, абсурдна запалянковщина е, въпреки положителния ефект, който непременно ще предизвика. Не е работа на държавата да управлява БФС, макар че у нас е отколешна мода любимата на народа партия да се занимава с недъзите на българския футбол и да ги лекува, както бездарен и безсъвестен доктор би лекувал най-върлия си душманин. По-времето на Тодор Живков, ако си спомняте, подобна акция забрани на най-талантливия български футболист да играе футбол и добре, че има Господ, та да имаме и ние световна звезда като Христо Стоичков! Идиотските, партийни и държавнически приумици можеха да ни лишат и от Златна топка, и от Златна обувка, и от голмайстор на световно първенство, все успехи, за които не смеехме и да мечтаем, ако Христо Стоичков се бе оказал по-лабилен и бе зарязал футбола.

Уместните наглед и навременни, но недопустими вмешателства бързо биха се изродили в идиотски, партийни и уж държавнически приумици, ако запалянковските страсти вземат връх, ако затъмнят здравия разум. Това не е невъзможно, нека припомня, щом доживяхме националния срам, същият този злочест късметлия Стоичков да е класиран втори в родината си, от родните журналисти, направили ни за смях пред света, където той, съвсем очаквано, е възприеман като безапелационен първенец. Споменавам този смешно-тъжен парадокс, защото тъкмо сега той би трябвало да е освестящ, тъкмо сега би трябвало да коригира нечии увлечения и заблуди, които спъват развитието ни. Държавата би трябвало да защити българщината, поругана заради несмислените политически действия и бездействия, наместо да кори БФС, чиято вина, каквато и да е тя, споделяме всички. Споделяме я, заради несвестното си, запалянковско поведение, което е присъщо не само на политическите и класическите запалянковци, но и на всеки от нас, щом се вихри катадневно в затрогващия, нашенски политически театър…

About the Author :

Leave a reply