Коментарът на Любомир Котев: Ефектът на бумеранга

Смътна е представата ми за онова древно и странно австралийско оръжие, но допускам, че ако го запратиш гьотере, ефектът може да е и неочакван, и неприятен. Неумелият хвърляч на бумеранг, допускам, наместо да порази целта, би могъл да си пукне главата, да речем, като се върне услужливо, но със страшна сила, проклетият бумеранг. Ефектът на бумеранга би могъл да е и такъв сигурно, дефект, а не ефект, сатанинско отмъщение на това странно и страшно оръжие, издялано с много любов и натоварено с големи надежди. Натоварено с напразни надежди май е по-точно, а се замислих върху ефекта, който би могъл да се превърне в дефект, защото ми хрумна, че и най-скопостните ловци биха могли да се превърнат в неумели хвърлячи. Горе-долу това се случва с вездесъщите уж, самозабравили се манипулатори, които отдавна вярват, че всички ние вече сме нещастни, беззащитни мухи, омотани в мрежата, щом я докараха дотам да берат горчивите плодове на  самозаблудата преждевременно.

Надценяването на съвременните телекомуникационни системи, всъщност, едва ли е самозаблуда, то е по-скоро наглост, някаква нездрава убеденост, че силата на словото е в словото на силния, някаква недомислена арогантност, която напразно се самоопиянява от мимолетните сполуки. Неолибералната клика, домогваща се до световното господство, тъкмо чрез мрежата, очевидно, не знае или не иска да знае, че основните диалектически закони са неподвластни на грандоманските и мераци. Простичка, понятна истина е, че на всяко действие има равно по сила противодействие, но адептите на глобализма, наели се да прекроят света със замах и затрият християнската цивилизация без особени усилия, не си дават сметка, че корективът на всичко в природата е Бог, че тъкмо той е сътворил диалектическото равновесие. Въпреки мащабните и нагли, дехуманизиращи, антихристиянски и антицивилизационни напъни, Той си остава Пътят и Истината и Живота, Той е гарант за устойчивостта на нашия свят и нашата цивилизация! И диалектиката, и моралът са вградени в устоите на битието, за да бъдат здрав, надежден темел, за да противостоят на нечестивите мераци, за да разбиват несмислените напъни. Тъкмо това се и случва, докато стратезите на глобализма разчитат на мрежата, за да ни облъчват със съмнителните истини на неолибералната демокрация, мрежата най-неочаквано се превръща от най-надежден съюзник в коварен враг. Ефектът на бумеранга, според моята интерпретация на лаик, в конкретния случай, е и неочакван, и нежелан, и неприятен за вездесъщите уж глобални манипулатори, защото наместо да порази целта, поразява нескопосния хвърляч…

Скандалът, разразил се около съществуващата-несъществуваща Стратегия за детето, довел до масова истерия ромите и опразнил няколко училища е крещящ пример за неочакваните ефекти или дефекти на мрежата, любимото инак и уж най-надеждно оръжие на модерните манипулатори. Не се наемам да съдя доколко е ирония на съдбата и доколко Божие възмездие случващото се, но инак е сигурно, че печално известната Стратегия за детето е съществуваща-несъществуваща, защото е пропагандирана чрез мрежата най-вече и дискутирана в мрежата най-вече, въпреки липсата на писан, нарочен документ. Всъщност, нарочният документ, ако е все още ненаписан, със сигурност, витае из чиновническите глави и притеснява сериозно верноподаниците, навикнали да приемат без съпротива, послушно, всяко скудоумие на властника. И премиерът, и просветният министър, слава Богу, заявиха категорично, че такъв документ няма, но това едва ли е повод за самоуспокоение, щом други властници, господарите отвъд, настояват да го има.

Недомислените или премислени, но въпреки това лошо съчинени неолиберални концепции, макар да дочакаха неочакван крах не другаде, а в САЩ, където май се пръкнаха, все още владеят болните мозъци по върховете на Европа. Президентът Тръмп осъзна, че трябва да се обърне към изконните ценности, ако иска да върне Америка на американците, но в Европа продължават да вярват, че поредната революция в съзнанието на масите, ако не реши проблемите, поне ще ги направи незабележими. Неуравновесеният уж, налудничав Тръмп заяви гръмогласно, че глобализмът се е изчерпал, че е провален, преди да донесе очаквания ефект, но в Европа се надяват на нескопосните манипулации в мрежата и още по-нескопосните социални експерименти или Бог знае на какво. Парадоксално е, но острият, драматичен конфликт между президента и неолибералната клика, довел до отчаян, обречен опит за импийчмънт, също не освестя европейските първенци. И не е за вярване, но те, които страдат от ислямския фундаментализъм, предизвикан от куп политически недомислици и политическата надменност, не си дават сметка, че робуването на тъпи, антихуманни и антихристиянски концепции би могло да роди и православен фундаментализъм. Аз не знам доколко осъзнава Тръмп, че ширналото се насилие в САЩ е производно, в голяма степен, на подмяната на традиционния морал и изконните ценности, но в Европа решително не осъзнават, че ни чака същото, ако не се освестим. Благовидните намерения, зад които се прикрива антихуманната същност на Истамбулската конвенция или Стратегията за детето, не само няма да разсеят общественото напрежение, а тепърва ще раждат конфликти, много и разнообразни конфликти.

Спекулациите с правата на различните, са бомба със закъснител, колкото по-непремерени са, толкова по-опасни са, защото е невъзможно, разбира се, огромното ортодоксално мнозинство да се подчини на безбожните мераци на едно незначително малцинство. Перверзните приумици за наличието на безброй полове в нашия двуполов свят, например, ако засега предизвикват присмех и недоумение, непременно ще прераснат в масово недоволство кога да е. А и църквата, кога да е, ще превъзмогне апатията и ненормалната пасивност, ще се противопостави решително не само на втрещяващото желание на хомосексуалстите да се венчават, но и на всяка перверзна приумица. Доналд Тръмп осъзнава и това, щом настоява за законодателство, което да утвърди двата пола, в САЩ, където вече са изградени нарочни тоалетни за третия пол, докато в Европа ни натрапват формуляри и прочее чиновнически тъпотии, които утвърждават несъществуващ пол. Въобще, скандалът със съществуващата-несъществуваща Стратегия за детето, идва тъкмо навреме, за да ни освести, докато все още не сме затънали дълбоко в блатото на собственото си малоумие, но гаранция, че ще изгазим тресавището няма…

Няма, защото управниците ни са досущ като нас, средностатистическа извадка, отбор от родни тарикати, които говорят едно, мислят друго, а вършат трето, хитреци, които разчитат на уйдурмата, когато е нужна категорична позиция. Тяхната сервилност пред началниците отвъд, както сами се изразяват, ги принуждава да угодничат неуместно и да се надлъгват с народа, когато искат да наложат чуждеещи на манталитета ни и традицията приумици. Крайно непродуктивно е, видяхме, защото когато липсва гражданското общество, което всякога е бариера срещу управленското скудоумие, на сцената излиза разбунената тълпа. Същото щеше да се случи, осмелявам се да забележа, далеч преди днешните събития, ако го нямаше разумното решение на Конституционния съд, което защити блестящо националния интерес и опази идентичността ни на православни християни. Истамбулската конвенция, за която ми е додеяло да говоря, е несъвместима с нашия морал и традиции, пак ще кажа, тя е деструктивен документ, чиято цел, освен всичко друго, е разбиването на християнското семейство.

Шашармата, че защитава жената и детето е откровен цинизъм, щом не държи сметка за приоритетите на майката и настоява хомосексуалните двойки да отглеждат деца, нехаейки че тъй се отнема на клетото дете майчината обич. Тя е бомба със закъснител, вече казах, защото е фундамент за други скудоумия като Стратегията за детето, а и за законодателни актове, което вече е втрещяващо, но и за гражданско недоволство, което сътворителите на безумието пък не забелязват или разчитат Бог знае на какво. Шашармите, колкото и хитроумно скроени да са, видя се, не помагат, бумерангът се завръща, със страшна сила, за да порази нескопосния хвърляч, със страшна сила. Другояче не би могло да е, защото ако някаква депутатка в Норвегия се е извисила дотолкова над предразсъдъците, че пледира за брак с любимото си прасе, ние си оставаме балкански задръстеняци, дето нито имат, нито искат излишества от фантазия. За нас семейството е нещо свято, нашият дом е наша крепост, ние не се захласваме по недомислените експерименти и не позволяваме някой да наднича през ключалката или под юргана ни. И възпитаваме децата си, както нас са възпитавали, со кротце, со благо и с малко кьотек, защото се осланяме на опита и знаем, че без санкция няма поука, пък и защото така повелява Светото писание. Който е чел Библията знае, че Десетте Божи заповеди започват с наставлението да почиташ майка си и баща си, а това ще рече да слушаш, да изпълняваш волята им безпрекословно, защото никой повече от тях не е загрижен за тебе. А който е чел Притчи Соломонови знае, че мъдрецът над мъдреците заявява, че който жали пръчката, не жали детето си, че е нужно възпитание и с пръчка, когато е нужно, за да пропъдим демоните на злото, пък и за по-дребни простъпки.

Няма нищо по-неуместно от загрижеността на новите мъдреци за нашите деца, няма нищо по-цинично от демагогията им, няма нищо по-безумно от надеждата им, че смогнат да ни излъжат някак. Разбунените роми, видяхме, им дадоха урок, бумерангът се върна, видяхме, за да изпотроши тъпите им глави, но аз не вярвам, че ще секнат напъните им, не вярвам, че им стига ума, за да проумеят, че това е само предупреждение. Тяхна работа, но ще припомня, че ние казваме:”Ум царува, ум робува, ум патки пасе!”, пък и:”Каквато повикало, това се обадило!”, пък и още пословици, над които си струва да се замислят. Струва си да се замислят и над това, ще кажа след всичко, че е трудничко да се пребориш със своеглавието ни, с прословутата ни опърничавост, че е по-опасна и от бумеранга тя за нескопосния и недалновиден хвърляч. Турците царуваха пет века над земите ни, но турски не научихме, техните кадии учеха български, за да се оправят с опърничавите шопи, а си останахме християни, потурчвахме се, само ако ни е изгодно, пък и от ден до пладне. Тези, които накараха цяла Латинска Америка да говори испански и приеме католицизма, а индианците да говорят английски и забравят вярата си, е добре да помнят, че на Балканите има един народ, който не даде вярата и езика си, когато беше под робство, добре е да се замислят дали ще ги даде като е свободен…

About the Author :

Leave a reply