Коментарът на Любомир Котев: Есе и яйце

kotev12Не знам дали е игра на съдбата, или някой завършен циник, в пристъп на вдъхновение, е нарекъл глобалните телекомуникационни системи мрежа, но мрежата е точно м р е ж а. Мрежа като мрежа, серкме, гриб или трал, но във всеки случай все онова хитроумно изобретение, в което нещастните шарани се оплитат неспасяемо, но наивно вярват, до последния си миг, че все още са свободни. Нещо повече, телекомуникационната мрежа, вездесъщите Фейсбук, Интернет и неизброимите им вече аналози, внедряват у наивника усещане за безгранична свобода, докато му отнемат, всъщност, и най-елементарните човешки свободи.

Свободата да мислиш, осмисляш, премисляш, например, желанието да родиш стойностна мисъл, меракът да се изявиш, заради идеята си, навикът да се самооценяваш, за да намериш вярната проекция във времето и пространството. Ненужно е, гъделичка незрялото съзнание притаеният в мрежата манипулатор, да се напъваш излишно, да учиш и знаеш, или поне да се преструваш на знаещ или на умен, щом можеш да се изявиш всякога и всякак, както искаш и когато искаш, както можеш и както ти харесва. Наистина е ненужно, но само ако глупашки вярваш, че си постигнал голямата, истинската свобода, когато можеш да угодиш на суетата си, когато ти се ще и както ти се ще. Инак, ако се досещаш, че свободата е осъзната необходимост, непременно ще се досетиш и за това, че ти е нужна, преди всичко, за да те доближи до Истината, едничката, вездесъща истина, че е осъзнато и беззаветно служене на Истината, без която няма цивилизация и цивилизовани хора. Ще се досетиш, да речем, и за мъдрия завет на Епиктет, който учи, че справедливо е не това, което ти се иска и което ти харесва, а това, което е Истина, норма, мярка, която поощрява добродетелта и ограничава безчинствата.

Мрежата, за жалост, наместо да ограничава самородната глупост и разюзданата самомнителност, ги поощрява, като наместо морален коректив им противопоставя още по-глупави и по-самомнителни опоненти. Полемиката там прилича на изродена кръчмарска препирня, защото опонента, всъщност, го няма, отсъства, крие се някъде из виртуалното пространство и те залива безнаказано с кристална глупост и недомислени сквернословия, защитен от бронята на анонимността. Кръчмарска е препирнята, защото е безсмислена досущ колкото вечния уж политически дебат във всеки селски хоремаг, а и изродена, заради туй, че не можеш, ако не друго, поне да напсуваш нахалника, че няма смисъл да го правиш, защото се хабиш да стреляш във въздуха. И после, колкото и ожесточени да са нашите, човешки крамоли, все има някакво приличие, все има някаква въздържаност, срам има, неудобство, когато не знаеш или не си достатъчно силен, докато сгушеният зад монитора комплексар се усеща и всезнайко, и недосегаем, и щастлив, че е намерил сгода да си излее зехиря. Аз споменах ненапразно цивилизацията и цивилизованите хора, споменах ги, за да припомня, че нашата цивилизация е християнска, както и това, че си цивилизован, само ако съблюдаваш неотклонно моралния кодекс на християнството.

Да припомня още, че ако Истината е необозрима  и изисква известно напрежение на мисълта и сетивата, за да я обемеш, то не така стоят нещата, когато трябва да проумееш Десетте Божи Заповеди, да речем, лесните за асимилиране основни правила на християнския катехизис. Всекиму е ясно, не се съмнявам, какво ще рече да не убиваш, да не крадеш, да не лъжеш или да почиташ майка си и баща си, но не и на мрежата, т. е. на обсебилите я безсъвестни манипулатори и безропотните глупаци или войнстващите комплексари. И става тъй, че едните бълват безспир добре обмислени заблуди, а другите ги гълтат, досущ като шарани, докато третите ги умножават и разкрасяват тъй, че глупостта да е направо тържествуваща.

Неуместно е, разбира го и най-големият задръстеняк, да кичим лъжата с епитети и евфемизми, да я обявяваме за благородна и чак за красива, а още по-неуместно, направо престъпно, да говорим за находчива и чак гениална кражба, пък да се срамуваме от родителите си е направо нечовешко, но се случва на мнозина. И мнозина, което е отвратително, не се срамуват или страхуват, да сеят и умножават заблудите, докато постигнат търсеното изродяване и чак обезчовечаване, като превърнат лъжата и кражбата в пример за подражание. Мрежата, извън всякакво съмнение, спомага решително, за да се роят заблудите, затвърдява глупавия предразсъдък, че е невъзможно да си успешен политик, бизнесмен или Бог знае какво, ако не послъгваш или не покрадваш и дори внушава, че успехът е тъкмо в това, в пренебрегването на християнския морал.

Съвсем очевидна е манипулацията, ако се замислим върху странните и чак идиотски, днешни интерпретации на най- пренебрегваната от Божиите заповеди, които са тъй популярни, тъкмо заради нездравата, но несекваща, пък и твърде тенденциозна препирня в мрежата. Не прелюбодействай! – знае го всеки, сякаш е абсурдна норма, а евентуалният или неизбежен грях сме склонни да приемаме за малък, незначителен, щом сме слаби и несъвършени, щом е човешко да се греши, щом сме съвършено безсилни, ако не пред друго, то поне пред ощастливяващия порок. Колкото и да са и каквито и да са опущенията ни обаче, докато го нямаше електронното облъчване на недорасляците, имаше някакво приличие, благородство, дори възвишеност в простъпките ни, докато сега направо се пропагандират ужасяваща аморалност, безсрамие и дори сексуална шизофрения. Тъкмо шизофрения, не друго, щом сме скалъпили малоумни документи за защита на жената в семейството, т. е. там, където е най-сигурна и най-защитена, а нямаме закон за проституцията, който да защити най-онеправданите и най-малтретирани жени, които са най-лесна плячка за всеки извратеняк. А шизофренията е направо непомерна, ако се замислим върху предписанията на така наречената политкоректност, която е крайно нетолерантна към хетеросексуалния мъж и безкрайно толерантна към хомосексуалиста, щом е престъпление, ако направиш, макар и неспастрен комплимент на жена, като се зарадваш на прекрасното й дупе, а те акламират като модерен човек, ако потупаш мъжкото дупе. Нещо повече, адептите на политкоректността – Бог знае защо! – нямат нищо против разюзданата и безгранична порнография, вероятно схващана като свобода, но са върли противници на нормалните човешки взаимоотношения и заклеймяват безапелационно всеки свободен мъж, дръзнал да поиска любов от колежката си, пък и от собствената си съпруга, както си знае и както си ще.

Шизофренията е наистина непомерна, разбира се, когато от една страна се осигурява безгранична сексуална разюзданост, когато се стига до извънредно законодателство, противостоящо на цивилизационната норма, за да се гарантират свободи на джендъра, а се ограничават изконните свободи на хетеросексуалния мъж и се стига до извращения като надничане през ключалката и чак под юргана на семейството. Пределно ясно е, с две думи казано, че става дума за политика, мръсна, добре премерена политика, или недомислена, лековата доктрина, която се пропагандира настойчиво, за да обърква лековерните и ошашавя бедните мозъци.

Триумфът на глупостта в мрежата, нека не си правим илюзии, не извира от незрялото съзнание на някакво глуповато мнозинство, а е добре премерена, програмирана манипулация. И ако е трудно някому да вникне в сложните или енигматични, да ги наречем, сексуални ваимоотношения, останали непонятни за мнозина, заради криворазбраното възпитание, то никак не е трудно да направиш най-простото изчисление, уповавайки се на знанията си от началното училище. Съвсем лесно е да се отървеш от елементарните заблуди, разпространявани пак най-вече чрез мрежата, според които два или три милиона нашенци са забягнали в чужбина, или че броят на избирателите е такъв, какъвто го обявяват, ако умееш да смяташ. Не е възможно, разбира се, броят на избирателите да е колкото цялото ни население, не е нужно и да смяташ в този случай, а ако посмяташ пък, тутакси ще схванеш, че ако имаме два милиона в чужбина, то останалите пет милиона ще излъчат най-много три милиона и половина избиратели, щом поне трийсет процента от населението са непълнолетни и не гласуват. Никой не мисли и никой не смята обаче, защото тези, които дрънкат колко много българи са напуснали окаяното Отечество, същите тези уж загрижени за демографския срив политици, ни убеждават, че избирателите са почти колкото населението.

Нещо повече, те карат всеки, комуто се ще да им вярва, да им се предоверява, като го заглавичкват с празни, но примамливи обещания, с всякакви химери и фикс-идеи, които се нравят на несретика, навикнал да приема желаното за действителност. Да приемаш желаното за действителност е сериозно, не безобидно заболяване, от него, до пълната шизофрения, има само една малка, незабележима крачка и проблемът вече е не социален, а медицински. Някому се ще, очевидно, да се множат непрестанно тия, които приемат желаното за действителност и се опияняват от собствените си мании, наместо да се притесняват, за да ги побърка окончателно. И денят на неговия триумф като че ли, не е толкова далеч, щом са хиляди глупаците, които се надяват да получат къща за милиони, като изпишат  е с е  върху монитора, не като напишат есе. Или като милиони, десетки милиони, стотици милиони не се притесняват да изявят естетическите си пристрастия, изтънчеността или извисеността си, като се възхитят най-чистосърдечно от едно обикновено, безлично и обло кокоше яйце. Есето и яйцето, може да се твърди без всяко преувеличение, отбелязват нов, немислим до неотдавна парад на глупостта, малоумието, на тъпотата, от която някога се срамувахме…

About the Author :

Leave a reply