Коментарът на Любомир Котев: Делнични чудеса

Простотията, ширналата се неправдоподобно, някак всеобемащата и всепоглъщаща простотия, агресивната и арогантна простотия, е най-делничното от делничните чудеса напоследък. Колкото и невероятно да е, наместо да се срамуват, да се притесняват, да се гнусят от простотията, множат се хубостниците, които не просто я приемат безстрастно, но сякаш искат да се закичат с нея. Простотията, според някои, е признак на модерност, така разбират мнозина перверзните послания на мрежата, уверяващи лековерните, че в днешния прагматичен свят няма място за излишно умуване. Интелектуалното усилие, способността за съждение, великото изкуство да мислиш, премисляш, осмисляш, днес е заклеймено като анахронизъм, като предразсъдък, като ненужно хабене на време и нерви. Още по-перверзни са посланията на самозабравилите се модератори на новото време, относно знанието, пък и по-ефективни са, щом са все повече нещастниците, които упорито вярват, че е ненужно да учиш и помниш, щом Чичко Гугъл знае всичко. Мащабната, масирана експанзия, несекващите манипулации, както във вездесъщата мрежа, така и в традиционните медии, методично и настъпателно, изтласкват всяка духовност натясно, в ъгъла, за да осигурят триумфа на простотията. И ето, дочакахме печалният миг, в който хората нито могат, нито искат да мислят, нито знаят, ни искат да знаят и вярват сляпо на всяка глупост, с която ги замайосват, на откровената лъжа, нужна на тези, които залагат човешките съдби хазартно, заради нечовешката си суета. Така наречените фалшиви новини не са друго, а благовидно оправдание, параван, призван да прикрие цинизма на тези, които лъжат съзнателно и целенасочено, заради мерзките сметки и мръсните пари.

За така наречените фалшиви новини се говори прекомерно, но напразно, всички ги заклеймяват парадно, докато тихомълком продължават да ги фабрикуват. А затъналият в тресавището на мрежата реципиент, наивният глупак, въобразил си, че знае това, което не знае, гълта лакомо попарата от лъжи и доброволно, без насилие, си надява юлара, за да се превърне в товарен добитък. Преживното животно, известно е, преживя навично, без интелектуално усилие и морални скрупули, нехае как го товарят и с какво го товарят, радва се по своему на нерадостния си живот. Тъкмо тази, неочаквана и чак непостижима хармония, ще да е била мечтата на адептите на глобалните манипулации и колкото химерична да е изглеждала, трябва да признаем, вече е печален факт. Днес светът е пощурял, гледам, не просто впечатлен, а развълнуван е от сълзливите призиви на Грета Тумберг и не вижда, че това шведско момиченце или находчивите му родители, волно или неволно, ни се подиграват. Защото, оказва се, докато неуморимата, невръстна активистка, обикаля света, наместо да си учи уроците, за да ни облъчва с тревожните си призиви, практичните мама и татко са превърнали името й запазена търговска марка. Или – какво излиза! – докато тя е гневен вестител на неизбежния апокалипсис и се изживява като спасител на човечеството, родителите й мислят какво и колко ще спечелят от шумните й изяви. Подобно поведение не е просто сметкаджийство, находчивост, прагматизъм, а откровен цинизъм, щом това момиченце ни товари с тревожност и вина, а родителите му, наместо да се вълнуват, като всички нас, от посланията му, се вълнуват от келепира. И само простотията, въпиющата простотия, разбира се, наместо да се възмути от стряскащата аномалия, ще продължи да вярва на сълзливата екоактивистка, а и да я брани със зъби и нокти.

Това е само един, лесен пример, а и понятен пример, за това как се опорочават благородните намерения и как неспособността за съждение, задълбочава покварата, как пречи всички да възроптаем, да проумеем, че някой пак, нещо ни баламосва. А шашармата, глобалната шашарма, чиято цел е прозрачна, щом са публична тайна енергийните войни и мераците да се осигури приоритет на нови енергоизточници, има и своите регионални измерения, а и своята регионална непроходимост, пак заради простотията. Надуха ни главите напоследък с воя против мургавите сънародници, които горели пластмаса и автомобилни гуми, видите ли, та затова в София и не само там не можело да се диша. Нищо по-тъпо от това не можеше да се измисли, направо втрещяващо е, че има кой да вярва на дотолкова неспастрени манипулации, но очевидно има, щом са дотолкова натрапчиви. Лесно е да се досетиш, ако използваш главата си по предназначение, че никой циганин няма да гори безценните пластмасови отпадъци, от които живее, че събирането им отдавна се е превърнало в поминък. Още по-лесно е да си дадеш сметка, че този хедонистичен народ, отдаден на радостта и порядъчно мързелив, няма да се напъва да реже с кански усиля тежките и твърди автомобилни гуми, че наместо това лесно ще откърши първия клон, изпречил се пред очите му. И накрая, пределно ясно е за мислещия, че каквото и да горят мургавите сънародници, отровният пушек, който бълват къщиците им, е безсилен да компрометира атмосферата на милионния град.

Ясно е, като бял ден, че ако съществува проблем, има го, не заради циганските печки, а заради туй, че сме се превърнали в боклукджийницата на света и безброй ТЕЦ-ове горят денонощно боклука от близки и далечни страни. Трябва да си хептен безмозъчен, за да не разбереш, че същите тези градове, Перник и Благоевград, пък и столицата, не толкова отдавна, се отопляваха главно на твърдо гориво, а въздухът бе далеч по-чист. Ясно е, като бял ден, ще повторя, че някой ни баламосва някак обидно, че направо ни се подиграват, но е ясно и това, за жалост, че има кой да вярва на небивалиците, че заради сламката не виждаме гредата. И простотията, разбира се, пак простотията, не друго, кара възторжените радетели за опазване на околната среда, както се изразяват те, да обругават нещастните цигани, а да не забелязват безобразията на управниците. Нещо повече, на циганите се вменяват всички смъртни грехове, а управниците са целите в бяло, макар че те, точно те, са виновни за провиненията или изтъпленията на циганите, ако ги има и доколкото ги има. Крещящ пример в това отношение е приключилата вече, слава Богу, дългогодишна сага с телефонните измамници, която би била невъзможна и чак немислима без съучастието на властта. Писал съм многократно за това и всякога съм казвал, че това са нужни някому, нелепи манипулации, които отвличат общественото внимание и сеят напразни страхове и чудовищни заблуди. Само някой, дето чавка му е изпила акъла, би могъл да си помисли, че съществуват в опърпаната ни родина стотици или хиляди, богати и пребогати, че и малоумни пенсионери, дето ще хвърлят през балкона хиляди някому, но тази плитка лъжа задълго владееше духовете и тревожеше маса народ. Ако е имало, все пак, такива случаи, те са инцидентни, но да оставим това, по-важното е, че съвсем не са невинна измама, а изнудване, издевателство над нещастната старица, което едва ли е по силите на мургавия измамник. Властта или е бездействала, или е имало съучастници на измамниците сред тия, които е трябвало да ги преследват, щом се стигна до безкрайно занимателни сюжети, непременно с участието на полицията, които могат и да те разплачат, и да те разсмеят.

Направо трогателно бе, че в продължение на комай цяло десетилетие, в ерата на глобалните комуникации, когато лесно се проследяват и откриват тъкмо такива измами, полицията наместо да излови мошениците, ни обясняваше как да се пазим от тях. Видя се, че е лесно, много лесно, за ден-два, да бъдат обезвредени тези „страшни” престъпници, но факта, че наместо да стане това навреме, ги оставихме да си разиграват коня години, сочи кои са и къде са същинските престъпници. Само че тях и сега никой не закача, а най-надеждната им защита е пак простотията, защото възторгващите се от активността на главния прокурор са възмутени от призива на президента да търси престъпници и по горните етажи на властта. Простотията изобщо всякога е раждала верноподаничество, глупавият човек се усеща беззащитен, като сираче, ако не се държи стръвно за пеша на властта, каквато и да е тя, ако не се чувства защитен, а и привилегирован. В името на мнимата си сигурност наивният или хитроват верноподаник е готов да вярва не само и не толкова на фалшивите новини, но да приема за чиста монета и опашатите лъжи, а агресивният простак пък се опиянява от безобразията на своите съпартийци, ако ще изкяри от това. Нещо повече, никой не се притеснява, нито от лъжите, ни от простотията си, дори ако е опозиционер, ако се радва на измамен комфорт и си е въобразил, че живее по-добре от комшията.

Делничните чудеса са делнични тъкмо заради всеобщата леност, заради нежеланието на мнозина да бъдат граждани, наместо консуматори, заради примиреността, която позволява някому да ни товари, докато навично преживяме като чифтокопитно говедо. Простотията, за наш ужас, е и удобно прикритие, убежище, не само за ленивеца, но и за мошеника, в прокълнатото ни Отечество открай време, мнозина се преструват на по-глупави, отколкото са, когато им отърва да изглеждат недомасленици. Не само натискът на модераторите на новото време, вижда се, а и националната психология, за жалост, ни тласка към делничните чудеса, които са и тъжни, безперспективни чудеса…