Коментарът на Любомир Котев: Аритметика и още нещо

Аритметиката, оказва се, е нещо недоучено или отдавна забравено за маса народ у нас! И не е думата тук за някакви сложни изчисления, а за простите аритметични действия. Чувал съм, че нашенските бизнесмени разбират само от събиране и изваждане, като предпочитат решително събирането, но май и с тази лесна процедура не се оправят, като ги слушам какво дрънкат. И остави това, ами не се оправят с простите аритметични действия и политиците, че и журналистите, пък и икономистите или юристите и още куп умници, барабар с коскоджамити професори. От техните публични изявления, за едно или друго, категорично, натрапчиво, избуява неумението им да боравят с числата. Или да мислят, що-годе прилично, може би, или и двете, но да оставим способността за съждение настрана, защото иде реч за съвсем елементарни заключения и още по-елементарни сметки. Вихрещата се, вече комай десетилетие, история, или по-добре истерия, с телефонните измамници, например, взе нови жертви, но вече злощастни окаяници са не само излъганите пенсионери, а и полицаите, и журналистите, които сами, доброволно, без натиск, се правят за смях.

Съдете сами: по телевизията, държавната телевизия, бе тържествено оповестено, че доблестната ни полиция е разбила банда телефонни измамници, които само за три месеца са измамили 22 пенсионери, от които са взели 150 000 лева. Позволявам си да се усъмня в тържественото съобщение, щом простата сметка сочи, че всеки от въпросните пенсионери е подарил на наглите измамници по седем или осем хиляди лева, хвърляйки ги през балкона, както ни уверяват. Но имаше още един прелюбопитен детайл в това съобщение, който обясняваше как се поделя плячката и ни уверяваше, че мулетата, т.е. най-низшето звено, получавали по двеста лева, шефът им шестстотин, а лъвският пай оставал за босовете във Влашко. И, какво излиза, циганската шайка, оказва се, е изчислила предварително, че непременно ще получи не само „нищожните” 22 000 лева, необходими за платата на низшите изпълнители, а многократно повече, за да се облажат, както подобава, и тарторите. То бива, бива, ама бивол за мезе не бива ! – както се казва, очевидна е за всеки, струва ми се, нескопосно скроената шашарма, както е ясно, че са я измъстрили хора, които нито могат да мислят, нито могат да смятат. Ако умееха да се оправят с простите аритметични действия, те непременно щяха да сметнат тутакси, ако не друго, поне това, че зафичените през балкона седем или осем хиляди лева са тригодишната пенсия на злощастния пенсионер. Ако можеха и да мислят пък, щяха да схванат, без особени усилия, че ако се е решил митическият пенсионер на дотолкова величествен жест, той трябва да не тури в устата си хапчица хляб през тези три години, за да го постигне.

Такава е реалността, повече от милион пенсионери вземат пенсии до 250 лева и, като са принудени да цепят стотинката на две, едва ли ще им хрумне, да хвърлят драгоценните си левчета през балкона на първия срещнат, а още по-трудничко ще им е да минат на фотосинтеза. Но има и тук прелюбопитен детайл, умопобърканите пенсионери, оказва се, вече хвърлят не само пари, но и скъпоценности през балкона, както ни уведомиха. А откъде са се взели прескъпите скъпоценности в бедняшката къща никой не казва, или ни внушават, може би, че мизерстващите, мръзнещи и недояли пенсионери, които нямат пари да платят лекарствата си, тънат в охолство и имат не само бол пари, но и куп скъпоценности! И, понеже споменах безценните за бедните пенсионери лекарства, ще вмъкна мимоходом, че ако обезумяват тъй масово и тъй непреодолимо пенсионерите, ще се наложи, да ги ваксинираме не срещу грип, а срещу малоумие. А ще се наложи май не само тях да ваксинираме срещу разрушителната за здравия разум, но и развеселяваща пандемия, а и още куп хора, дето се срамуват, като че ли, от естествения имунитет срещу глупостта.

Подобни „новини”, струва ми се, ще е съвсем неточно и крайно снизходително да наречем фалшиви новини, защото приличат те на скудоумие или въпиюща неграмотност, но са нещо по-страшно, гнусно, а и тъпня, в края на краищата, щом посегателството върху здравия разум е дотолкова брутално и тъй лековато, че манипулацията се превръща в ритуално самоубийство за сътворителите си. И аз се чудя къде са тъй словоохотливите социолози, политолози и прочее коментатори, чийто несекващи и протяжни анализи току ни осветляват българските реалности, за да видят най-сетне очевидното и да помогнат, доколкото е по силите им, да секне циркът с телефонните измамници, тъй нужен на други измамници, дето току ни разсмива, натъжава или омерзява! Но, думата ми е простите аритметични действия, които си остават проблем за мнозина и без цирка с телефонните измамници, при това не за кого да е, а за учени и издигнати мъже. Някакъв шеф на корпорация ли, НПО ли, асоциация ли, неотдавна ни убеждаваше от екрана, че една пета от кандидатстващите във висши учебни заведения випускници ще следват в чужбина, като бе изрична съобщен и броят им, който е 52 000 души. Да оставим настрана законния въпрос дали е възможно всяко пето семейство да разполага със средствата, необходими му, за да издържа детето си, докато учи в чужбина и да допуснем, че повечето от ученолюбивите нашенчета ще се самоиздържат. Но, ако действително е така, не остават ли твърде малко кандидат-студенти за нароилите се петдесет, че и кусур, родни университети?

Само Софийският университет и утвърдените, висши училища в столицата, ще приемат, по всяка вероятност, грубо сметнато, поне двайсет хиляди студенти. Ами университетите с традиции във Велико Търново, Шумен, Пловдив, Благоевград и Свищов няма ли да глътнат поне още десет хиляди? Ами свободните и „несвободни” университети във Варна и Бургас, а и останалите тридесетина висши учебни заведения с нищожните десет хиляди кандидат-студенти ли ще се задоволят? Ако е вярна сметката на този корпоративен шеф, излиза че в тридесет български висши учебни заведения ще кандидатстват най-много по двеста-триста българчета. Някъде ми се мярна май цифрата 15 000, обозначаваща дефицита във висшите учебни заведения, който могат да запълнят само кандидати от чужбина. Според простата сметка, преподавателите са повече от студентите май, а чужденците едва ли ще са тъй многобройни, че да запълнят празните студентски банки. Това сочи безстрастния и безпристрастен анализ на безстрастните и безпристрастни цифри и аз недоумявам дали въпросният корпоративен шеф нещо е сбъркал или нацяло ни е сбъркана аритметиката. Ако сме я докарали дотам, че всички випускници, всички, до един, като се намърдат в безбройните ни университети, пак да има дефицит и вакантни места, сме изтървали фатално аритметиката и хубаво сме я оплескали!

И пак се чудя къде армията от компетентни и мъдри коментатори и анализатори, за да ни обясни, как тъй, аджеба, като я докарахме до дередже от най-образована държава в Европа да се сринем до най-неука нация, захранваме криво-ляво, все още, бонлук университети. Аритметиката, вижда се, в случая е безсилна да се справи с простата уж сметка, пък и логиката не помага кой знае колко, но щом са се намери умници да ни изправят пред загадката, трябва да има и умници, дето да я разрешат. Никой не се напъва да разрешава загадки обаче, а тъкмо наопаки, опитват се да умножават загадките нашенските умници и даже да ги превръщат в трайни предразсъдъци. Инак, умници дал Господ, има дори един професор ли, академик ли, сред тях, дето ни проглуши ушите, че комай три милиона българи са напуснали Отечеството, та затова се опразниха не само университетите ни. Ще се осмеля, без да се притеснявам от титлите му, да възразя, защото пак елементарната аритметика, не друго, показва нагледно, че и дотолкова учен човек, или не умее да смята, или не желае да смята, докато прави сметки без кръчмар. Ако е вярно това, че три милиона са напуснали България и като знаем, че София е вече два милиона, а Пловдив, Бургас и Варна са поне милион, то ще излезе, че всички останали градове и села в Отечеството са с има-няма милион население. Е, не излиза сметката, щом и сополанко от началното училище лесно ще изчисли, че дори да са се смалили до мизерните 30 000 всички големи градове, които са поне трийсет, няма да остане пукнат човек за селата. И пак простата аритметика сочи, че ако тези градове, сред които са областните центрове и университетските градове, са с население около 60 000 души, каквото то действително е общо-взето, това прави близо два милиона. Ако прибавим и населението на по-малките градове и селата, със сигурност, ще получим поне милион и половина още, а като допълним сметката със София, Бургас, Пловдив и Варна, ще видим, че сборът е 6 500 000 души, т е. горе-долу реалното население на България, което би могло да, ако е особено интензивен миграционния процес, да е с половин милион по-малко, да речем. Днешното ни населени, по последни статистически данни, е на ръба на седемте милиона, или напусналите Отечеството варират около милион, общо взето, но процесът на имиграция и емиграция е интензивен, та към трайно уседналите в Турция около 300 000 наши сънародници, бихме могли да прибавим най-много още толкова трайно уседнали в Америка или Западна Европа.

Това, общо взето, сочат безстрастните и безпристрастни цифри, а понеже твърде словоохотливите коментатори и анализатори немеят пред тъй простата сметка, ще обясня, че спекулациите се дължат, по всяка вероятност, на поредната политическа шашарма, която трябва да се поприкрие някак. Има в избирателните списъци, това вече и децата го знаят, поне милион безценни мъртви души, които вършат добра работа, та заради това, сигурно, има и професори, дето или не умеят да смятат, или не желаят да смятат. Инак спекулациите са лесни и съвсем прозрачни, има действително около три милиона българи в чужбина, но това е диаспора, формирала се два века, за да достигне два милиона и кусур, към която се числят и малобройните днешни емигранти. Те съвсем не са малобройни, бързам да поясня, ако зрителният ъгъл е друг, но не са и големият проблем! Големият демографски проблем е, че перманентният отрицателен прираст от 1990 насам е намалил населението на България с милион и кусур и това, със сигурност, е още една причина за тъпите спекулации. Тъпи, наистина, щом и първокласник може да сметне, без особени усилия, че някой нагло ни лъже, а колко тъпи сме ние, дето вярваме или се преструваме, че вярваме, на плоските шашарми, нека всеки реши, сам за себе си…