Коледуването и уникалният ямболски буенек

2eb24a300Коледуването е стар народен обичай. Празнува се на Рождество Христово – Коледа. На този ден град Ямбол се огладя от коледарски песни, тропота от ботушите на коледарите тресе земята,  звън от шпори се носи като ехо над всеки квартал.

Особено вълнуващо е в най-старият квартал на Ямбол Каргон. Подготовката за коледуването и облеклото на коледарите, започва около месец преди това. Събират се все лични момци (броят не е от значение – до 20), избират си станиник ( само той може бъде задомен), наметнат  с тежък ямурлук, бъклица в ръка, със тежка стъпка и достолепие води кудата към следващата къща . Първи  е баша (начело на кудата) , наперен левент, със сабя в ръка,  и куйрук (на опашката) – здрави и силни момчета, които да „опъват” редицата. Между тях коледари, наредени по височина. Котката (облечена с кожи, маскирана, с опашка и торба) е важен персонаж. Шутовската й роля  забавлява стопаните : тя мяука силно, търкаля се на  кълбета, умилква се и ги прави по-щедри в даренията си,  досажда им, и понякога я гонят – символично чрез нея гонят злото от дома си.

Коледарите са облечени  с войнишки брич, бяла риза, елек, обшит с кожа и гайтани, червена кърпа, ботуши с шпори, кожен калпак, обкичен с пуканки и чемшир с варак, кожени колани, за които са захванати. Буенекът е красив танц – тропайки с крака, опъната в права редица, удряйки ботуши, при което се разнася звънът  на шпорите и дружни викове огласят квартала.

Красивият буенек ( хоро), стройните опънати редици напети коледари, наредени по височина

(по войнишки),  еднаквостта на облеклото, полуобърнати  с гръб един към друг,  шумът от тропащи крака и шпори, вероятно е повлияно от войнуците в Каргона и е израз и стремеж към изразяване на самочувствие,  дисциплина и копнеж за свобода на българина, изразен по единствено възможния начин по време на турското робство чрез красотата и великолепието на този танц . Това облекло (за квартал Каргон) и уникален коледарски буенек са характерни единствено в Ямбол, запазени и до днес във времето. Коледата  и коледуването са празник, който е очакван с нетърпение от малки и големи.

Коледарите обикалят домовете, благославят стопаните, членовете на семейството и имота им, а те им дават  дарове – краваи, орехи, суджуци, плодове, черпят ги с вино да се сгреят в мразовития ден, непременно има и пара, за да е на берекет.

При обиколката е било време за сгледа и тайно младите да си дадат нишан . Момъкът да вземе китката й и гордо да си закичи елека с нея, а момата се любува на своята изгора и чака за прати хабер или сватовници – да я поиска за невеста.

В повечето случаи облеклото се шие лично от участниците ( особена заслуга за това има Янчо) . За Каргона коледуването е свещенодействие, предава се от поколение на поколение – дядовци, бащи, сега и синовете им. За да пребъде коледуването през вековете! Янаки Терзиев е най-старият станиник в град Ямбол.  В семейство Терзиеви още преди много десетилетия дядото Янаки започва да коледува, след това предава на своя син, той от своя страна –  на своя син Янаки,.И правнукът Янаки започва по стъпките на своите дядовци.

Най-прочутите станиници и куди в града ни са от Каргон: ЯНАКИ ТЕРЗИЕВ – ЯНЧО ПЕРКАТА и неговите ученици и последователи като станиници: ЕЛИЯН КИСЬОВ, ДИМЧО СТОЯНОВ, ДАМЯН КОЛЕВ, МИТКО ГЕНКОВ, ДРАГИЯ… и други, печелят много призови места на организираните Коледарски празници от Община Ямбол и каргонското читалище ”Пробуда.1909”. Освен награди, тези отдадени на обичая Коледуване мъже печелят възхищението, благодарността и обичта на зрителите. Те са канени често да покажат великолепието на ямболския буенек и в други градове на страната по коледните празници.

Писъците на гайдата, виковете на коледарите „Хайде, Нине!”, юнашкото тропане на крака и звънът на шпори създават празнично настроение и еуфория на присъстващите на обреда коледуване. Благословията “…Колкото звезди на небето, толкоз здраве и берекет на тая къща! Амин!”, отправена към стопаните, членовете на християнското семейството и имота им – заредена с магическо действие!

                                                                                                                            Таня Кирова

 

.

About the Author :

Leave a reply