Коледна изложба, или времето на „гоблените”

Поетът Атанас Далчев казва в един от фрагментите си, че не обича общите изложби, защото от толкова много почерци, поставени един до друг, не може да усети индивидуалността на авторите.

В чудесните си фрагменти Далчев казва и доста спорни и неточни неща. Ако приемем общата изложба като антология, както е при лириката, различието не може да избяга.

В Коледната изложба на Дружеството на ямболските художници има различие, същевременно има и твърде общи неща, които идват най-вече, според мен, от Празничния характер на „арт събитието”.

Твърде много пейзажи, твърде много образи, с които, дявол знае защо, се счита, че е редно да бъде наредена една Коледна експозиция. Един неординерен, често донякъде скандален автор като Александър Александров, например, се е представил с платното „Реката”. Сашо преди време реши да покаже на критиците си, че може да бъде и академичен. И тогава го направи силно. Сега, с този пейзаж, той влиза в руслото на баналното и си мисля, че е сто пъти по-добре дори преди Рождество Христово Александър Александров да бе извадил платно в стил поп арт. Защото с „Реката” Сашо не е интересният, различният художник.

Някои от платната в изложбата крещящо искат да бъдат на кревата на прабабите ни, или да отморяват ума на дами, решили да правят гоблени през свободното си време. Разбира се, има пейзаж и пейзаж. Дияна Йорданова с нейните „Окачена луна І и ІІ”, е  във философията на битието, отколкото в ерзаца, наричан по инерция изкуство.

Атанас Караманов не дълбае в тая посока, но работите му малък формат, особено „Пейзаж от Ямбол”, са фини и запомнящи се.

Дона Неделчева в платната си „В градината” и „Зимни круши” е поставила сочни и резки цветове, което вече ги прави далеч повече от пейзажна изява за Коледа.

Имам усещането, че част от авторите са участвали просто за да ги има в списъка.

Открай време и при поетите е така – ако ги няма в някоя антология, животът сякаш свършва за тях.  Нашите, ямболските художници, ми се струват обезверени. Битът ги натика в ъгъла и те загубиха размах.

Гадното време не е от вчера, няма да свърши и утре. Преди около месец един младеж, роден в нашия град, Иван Стоянов, направи изложба, която бягаше именно от познатото. Дали е заради възрастта, художникът е твърде млад, дали е заради творческата тръпка, но Стоянов показа именно размах. Бе сложил абсурдни като за Ямбол цени – 3000, 4000 лева, че и отгоре.

Не го познавам, а и не видях да има надпис откупено под нито една картина.

Преди време в галерия „Жорж Папазов” видяхме платна на Светлин Русев. И досега се счита, че е бил галеник на властта, че е бутан напред, защото ставаше все по-голям и по-голям началник. Но картините му са с размах, с порив, и дори да не си негов почитател, не можеш да отминеш творбите му.

Има майстори на четката в Ямбол. Но при мнозина от тях е настъпило безвремие и безверие.

Причината, струва ми се, не е в Коледа.

Борислав Ненов