Кой е централният площад на Ямбол след „Освобождение”, „Кобург” и „Сталин” ?

Преустройството на центъра на Ямбол спря. Тук-там се случва в последните седмици все пак да се появят по няколко работника, но имаме строителна пауза. Многозначителна пауза, която, ако не сме кръгли идиоти, означава само едно – консорциумът „Ямбол център”, създаден от две фирми, чака пари. Пределно ясно е, и „Неделник” вече направи своя анализ, че приказките за археологически находки, заради които е стопирана работата, са измишльотина. И преовлажняването на почвата е ала-бала, щом фирмите действаха ударно и в дъждовно време. А не трябваше, защото почвата не е сюнгер.

Пари, пари се чакат.Те не би трябвало да са проблем, след като община Ямбол спечели     проект и финикийските знаци не излизат от данъкоплатците край Тунджа. Има наистина съфинансиране от страна на общината, ала то е в малък размер. Досега поне тази беше версията, защото от известно време се чува нова песен – че обектът се оскъпил. И че май ямболлии ще трябва да прегърнат факта за нови пари от градската хазна, за да приключи този строителен епос. Въпреки че е късно за промяна, все пак е необходимо да си припомним някои неща от историята на града ни. Защото става все по-неясно, все по-мистериозно, кой всъщност е истинският централен площад на Ямбол.

Много дълго, от много десетилетия, бе очевидно – пространството между Безистена и Джамията е площад „Освобождение”. Същият площад, който по времето на цар Фердинанд носи името „Кобург”, и чак в началото на 30-те години на миналия век приема името „Освобождение”. На този площад явно му е съдено често да променя  наименованието си, защото скоро след Девети септември 1944 г. вече е „Сталин”. И    когато е „Кобург”, а сетне „Освобождение”, Безистена е Хали.

Това официално става през 1926 г., когато кметът Стоян Митев премахва свирепия мирис на Ориента от центъра на Ямбол, където дотогава месото от някогашния покрит пазар, наричан Безистен, стои отвън на ченгели и мухите правят своите пищни разходки по него. А доволните месари сучат мустак и подвикват на девойчетата „Крехко агнешко, крехко!!!” Особено докато съществува Домакинското училище за момичета и млади жени, а това е в началото на 20-ти век, това е ежедневие. И сякаш Димитър Талев е живял в Ямбол, за да опише подобно отношение към нежния пол в своите романи. Талев, уви, не е живял край Тунджа.

Но кой е централният площад на Ямбол днес? Този въпрос изникваше и по времето на социализма. Тогава, по документи, площад „Освобождение” беше пространството между Безистена и Джамията. Безкрайните манифестации обаче дефилираха с плакати и възгласи за слава на компартията на СССР най-мощно пред сградата на ОК на БКП. Там, където бе издигната трибуна, и от нея приветстваха населението велможите на Ямболски окръг. Така, негласно, но всъщност явно, се оказа, че площадът е пред сградата на ОК на БКП, а не пред Безистена и Джамията, въпреки че до нея бе и сградата на Окръжния народен съвет, който, поне на книга, управляваше Ямбол и региона. Изместването, с нищо неоправдано, на площад „Освобождение” като централен площад, продължи и в началото на Прехода. И така си върви и до ден днешен. Архитект Любомир Семерджиев, по чийто проект се прави сегашното

преустройство, също е поставил акцента не върху истинския площад, а върху измисления. Именно пред общинската управа расте бетонната творба, която трябва да е най-големият фонтан в града ни. Странни неща излязоха от този проект. Десетилетия наред до читалище „Съгласие”, в района до Братската могила, имаше пространство,

където се разполагаха кафенета. Хубаво място, с големи дървета. Сега това пространство драстично се скъси и се оказа, че ще има парадна пътека от Обредния комплекс до сградата на общината. Оказа се и друго, че от другата страна на читалище „Съгласие” няма да се преминава директно към общината, а ще се движим по „пътека”, която води към МОЛ-а. Може би пред този МОЛ ще бъде новият централен площад на Ямбол?!

По ведомост, общината има главен архитект, на практика обаче той нито се чува, нито

се вижда. Гилдията на архитектите в града ни пък безмълвно прие проекта на арх. Семерджиев за преустройството на централната градска част. Сега чак, след една публикация на „Неделник”, се оказа, че част от тази гилдия имала сериозни несъгласия с този проект. Уважавам много тази професия, но не уважавам хората, които, от страх ли, от безразличие ли, не съм напълно сигурен, мълчат. Мълчат, а по някое време, винаги след дъжд качулка, твърдят, че перфектно знаели колко лошо е това или онова решение за строителство. Отправят се обвинения към медиите, и към гражданите на Ямбол, че също мълчали. И обикновените граждани, и медиите, са дали кредит на доверие на специалистите. Всъщност, те получиха една картинка на централната градска част след преустройството. Толкова.

Тези, които непрестанно изтъкват, че са експерти пак мълчаха. И така се стигна до наливането на тонове и тонове бетон по улица „Раковски” , което вероятно ще наруши екологичното равновесие в района. Бетонирането на коритото на реката още се помни, и не се помни с добро. И резултатите също не са радостни там.

Все пак най-сетне няма ли официално архитектите в Ямбол, както и другите експерти, да кажат на хората доколко оправдано бе това бетониране на пъпа на града ни. Вече отрязоха и част от голямата градина „Николинка”- и там наляха бетон.Тия фонтани ще ни излязат пресолени.

…Площад „Освобождение”, после „Кобург”, сетне пак „Освобождение”, та дори и „Сталин”. В крайна сметка все пак площад „Освобождение”. По документи все още е така. В действителност обаче така ли е?

Борислав Ненов