Когато Христо Фотев и Невена Коканова са част от ямболския пейзаж
И 1957, и следващата 1958 година, са трудни за ямболския футбол. Местният клуб през 1957 година е преименуван на „Николай Лъсков”, партизанския командир, който , според някои, е играл футбол в младежките си години. Пиша, според някои, защото този факт не се потвърждава нито от Кольо Гьоков, нито от другите спортни историци, писали за ямболския футбол. Възможно е все пак Николай Лъсков да е ритал за кратко топката, без да е бил сред основните действащи лица нито в „Слава”, нито в „Ботев” или в „Георги Дражев”.
Преди 60 години местният футболен клуб няма с какво да се похвали. Той се състезава в Окръжната група, където се представя не особено убедително и отборът често е обект на критика по страниците на вестник „Народен другар”. Като индивидуалности „Лъсков” разполагал с няколко силни футболисти, като изключително бързото и с остър удар крило Велико Бухов, защитникът Васил Костов-Моко, централният нападател Атанас Анастасов – Тачето, полузащитникът Никола Ставрев. Екипа на „Лъсков”обличали в този период още Петър Кисьов, централен защитник, Георги Вълков, Димитър Григоров, Ангел Диамандиев, Тагарев, М.Тръпков. На вратата най-често бил Бостанджиев, за когото през 1958 година срещаме оценката, че е ”подобрил значително играта си”.
Огромен проблем бил треньорския пост по онова време.Той се заемал от Антонов, но неговият авторитет сред футболистите бил нищожен и постоянно имало кавги и караници между наставника и състезателите. С носталгия край Тунджа си спомняли за 1947 година, когато за известно време за треньор пристигнал от София Венцислав Ангелов. Ангелов бил човек със специално спортно образование, завършено в Унгария, а за привличането му в тогавашния ямболски клуб помогнал и фактът, че треньорът е ямболски зет. Венцислав Ангелов показал на играчите какво е футболна тактика и как се провежда тренировъчен процес, ала си заминал и местните деятели в този спорт трябвало да се спасяват както могат. През 1950 година за кратко треньор на ямболския отбор става Божидар Капустин, руски евреин, ръководил преди това състава на „Сливен”. Велико Бухов си спомня, че по времето на Капустин, той е баща на скандалния финансов фараон Майкъл Капустин, се направили червени анцузи и се водела грамотна подготовка. Сериозен специалист обаче не искал да стои дълго начело на „Лъсков”, а и в ония години футболът още не е спорт номер 1 за тузовете от Окръжния комитет на компартията.
Заплати за футболистите нямало, единственото, което получавали след мач, били по три кебапчета и една лимонада, както ми разказа преди време най-резултатният ямболски състезател от онова време Велико Бухов. Преди 60 години, през 1957 г., Ямбол все още няма големи имена и в борбата, където после ще се чуят по целия свят имената на Байо Баев и Петко Дерменджиев, а по-късно и на Петър Киров, който е родом от село Калчево, Ямболско. Краят на 40-те години и следващото десетилетие „извадили” от нашия град големи имена в леката атлетика: спринтьорът Михаил Бъчваров, имащ дузина титли от държавни и балкански шампионати, както и състезателят на овчарски скок, национален рекордьор и републикански първенец Димитър Хлебаров.
През 1957 година на лекоатлетическата писта в града ни, а и в България, блестели Борис Жеков, републикански първенец на 1500 метра, и Любомир Стойчев, шампион при хърделистите. Твърде странно е за днешните ямболски привърженици на спорта, но към 1957 година най-многобройна публика събирали колоездачите, а Ямбол дори дал няколко състезатели, които участвали в Обиколката на България от състава на Старозагорски окръг. Не само когато етап от Обиколката преминал през града ни, а и на другите колоездачни състезания публиката била многобройна, което се доказва и от запазените фотоси от ония години.
Ония години са и с опити за литературни изяви, като например една вечер на литературния кръжок, той носел името на Васил Карагьозов и бил към местното читалище „Сталин”. В тази литературна вечер, състояла се на 11 февруари, свои творби прочели Панайот Манолов, Найден Минков,Антон Шиков, Желю Желев, Андрей Карадимов, Стефан Чирпанлиев и… Христо Фотев. Няма никаква грешка, изкушените в българската лирика знаят, но мнозина и не подозират, че към 1958 година наближаващият към голямата слава Христо Фотев живее и работи в Ямбол. Тук той е сключил първият си брак, а работи като художник в дом „Украса”. Няколко месеца по-рано, в тукашния вестник Народен другар” е публикувано стихотворение на Фотев, а след няколко години той ще отдели строфи на Ямбол в разкошната си поема „Балада за Ромео и Жулиета”.
Преди десетина години при една среща с лекаря-поет Антон Шиков, го попитах какво си спомня от времето, когато Христо Фотев е живял в Ямбол. Доктор Шиков бе все още държелив, ала паметта му, оказа се, не е запечатала абсолютно нищо от срещите му с поета, роден в Истанбул и станал символ на изящната и пищна лирика като автор, установил се в Бургас.
Какво глухарче е понякога човешката памет!….
Преди 60 години, през 1957 година, една напълно начинаеща актриса, нямаща, всъщност, никакво театрално образование, Невена Коканова,преминала апотеозно през сцената на ямболския театър, като изиграла ролята на Жулиета в пиесата на Шекспир, под режисурата на Янаки Стоянов. Само година по-късно, в ямболските кина „Сталин”/бившия „Модерен театър” на братя Качулеви/ и „Светлина” зрителите могат да видя новия български игрален филм „Години за любов”, където редом с всепризнатата Ружа Делчева участват Стефан Добрев и …Невена Коканова, която вече не е част от драматичния театър край Тунджа.
Читалището, носещо и то като площада и едно от кината, името „Сталин”, се стягало за основен ремонт през тази 1958 година. Малко озадачаващо е защо парите за ремонта отпуска Националния съвет на Отечествения фронт, но далеч по-важно било, че ремонтът предвиждал монтиране на парно отопление и разширяване на сцената.
Пак в читалището, в неговия Син салон, се провела на 14 февруари 1958 г. годишната градска отчетна партийна конференция. Голямата сопа отнесла Търговията, и по-точно предприятията” Хранителни стоки” и „Здрава храна”. Най-голяма язва там си оставали кражбите и разхищенията, отчел в доклада си Панайот Баев, секретар на градския комитет на БКП. В посочените две предприятия били начетени 204 души за обща сума от 268 009 лева, а в други 353 лица били намерени излишъци от 161 299 лева. Кюскията ударила персонално бившите шефове на „Здрава храна” – Атанас Везиров и на „Хранителни стоки” – Г.Арабаджиев, както и председателят на „Наркооп” Ат.Илиев.
Шарено било ямболското битие: футболни провали, театрални сполуки и гафове, начети в стопанската сфера, колокритериуми. И набъбване на населението с ударни темпове, заради придвижването на народа от селските райони към окръжния град.
Борислав Ненов
