Когато Жулиета пишеше на Ален Делон, или Георги Господинов в „Ямбол чете”

Когато  някъде в Ямбол се появи духът на Жулиета, която пише непрестанно любовни писма на Ален Делон, защото той също е лудо влюбен в нея, и все така, ден след  ден, година след година, тя е с битпазарска шапка, въобразявайки се, че е кралицата на Великобритания, а целият град е съпричастен към романса й, тук трябва да е Георги Господинов.

Още повече щом в залата се чуе „Майка ми вари зад блока лятото на лютеница”.

И беше в неделя вечерта, 1 ноември, Георги Господинов, най-превежданият в чужбина български автор тук. Той се завръщаше отново в родния Ямбол, където без колебания препълни Синия салон на читалище „Съгласие”. Малцина могат да направят това, за Господинов не бе проблем.

Събрал през годините яростни отрицатели и възторжени почитатели, в първата вечер на „Ямбол чете” Господинов бе представен от литературния домакин на културното събитие Христо Карастоянов.” С „Естествен роман” и с „Физика на тъгата” Георги Господинов разби един мит – митът, че българската литература не може да интересува никого на Запад, че тя е неконвертиуема. Романите на Господинов показаха, че те са разбираеми и близки из цяла Европа”, каза Карастоянов.

Библиографията на родения през 1968 г. и завършил Реалната ямболска гимназия Господинов е повече от респектираща, тя се знае от изкушените от словото в града ни хора, и все пак бе странно, и хубаво, когато един българин, тръгнал от Тунджа заговори за литературните си четения в Чикаго, във Флоренция, в Чочария, в Берлин. И „обясни”, защо е превеждан из цяла Европа, а и извън нея, с откъси от книгите си „Физика на тъгата”, „Невидимите кризи”, „Естествен роман”, „Черешата на един народ” , „Писма до Гаустин”

Вече има в биографията на Господинов и филмирани текстове, макар че „сценаристът е последна дупка на кавала, когато почнат снимките”, по признанието на белетриста в Синия салон в неделя. Подобна среща в „Съгласие”, по думите на Георги, 10 години по-късно, отвори  раклата с ямболските спомени. Много близък приятел от училище „Ат. Кожухаров”, мимолетна мемоарна, но топла вметка за вече мъртвата, и то заминала си много рано, странна поетеса Мария Вирхов-Маша. Прошумя дъхът на Георги Братанов, в който най-превежданият днес български писател е правел първите флиртове с лириката. Естествено, и светъл спомен за първата, дебютната книга на Господинов ”Лапидариум”, издадена по неговите думи, а то е и чиста проба факт, на прекрасно издателско ниво, благодарение на  ямболското издателство„Модус Стоянов” и с илюстрации на Цветан Казанджиев.

„Бог, олио и червен пипер”. Няма кой друг български автор да ги вмести под един покрив от думи, освен Господинов. Това си припомни публиката, и тази, която познава от години нещата му, и тия, които  на 1 ноември го чуха за пръв път. Бог, олио и червен пипер, съчетаване на физическия и метафизически дефицит, както го е нарекъл Господинов.

Георги намери именно това тъй странно, тъй шантаво, тъй „нелитературно” подхождане, и задълбаване в живота, за да отвори един непознат, несъществуващ дотогава литературен прозорец в нашата литература.

И  навлезе с годините в лабиринтите на спомена, на смисъла на любовта, на смисъла на битието, на другите истории, на своите истории, които стават истории и на другите.

Докато почти измисля град Т./микс между Тополовград и Ямбол/, докато слуша „Хей, Джуд”, докато с всяка своя пубертетна любов погребва по един генерален секретар на компартията на Съветския съюз.

И пише почти всеки ден любовните писма на Жулиета пред кино „Вапцаров” до нейния Ален Делон. В Чочария, в Чикаго, в Берлин, го разбират. И го четат. Както той чете, и бе сред свои, в дебютната вечер на „Ямбол чете”, традиционното голямо културно събитие на читалище „Съгласие”.

Борислав Ненов