Когато Градската градина в Ямбол е третата по големина в Царство България

Истинската история на Ямболската градска градина започна през 1925 г. с назначаването на Руси Хайдутов за градски градинар.

Първият работник назначен на служба в градината по време на кмета Стоян Митев е Димитър Пейчев. Той от своя страна прави възможното писар във военното окръжие, а иначе професионален градинар Руси Хайдутов да заеме длъжност градски градинар. Това става на 1 юни 1925 г. и в продължение на около 40 години Руси Хайдутов изпълнява съвестно мисията на живота си да превърне Ямболската градска градина в европейска такава.

Ямболският главен градинар Руси Хайдутов е роден през 1891 г. в балканското село Медвен. Завършва Земеделско училище със специалност цветарство. Трупа опит и практика в Морската градина във Варна, където е „Надзирател на парковете” и Евсиноград при чешкия градинар Антоан Новак. Взема участие във войните и след Първата световна се установява в Ямбол. Тук се раждат и трите му дъщери. За раждането на всяка една от тях той засажда по един бор пред къщата в която живее и се намира на територията на градината. И днес тези дървета са едни от най- старите видове в Градската градина.

Още в първите месеци след поемането на поста Р. Хайдутов успява да достави разсад и цветя от Стара Загора, Бургас и Варна. От Варненската градина доставя декоративни храсти, широколистни дървета, иглолистни видове- бор, смърч, мура, топлолюбиви палми, кипариси и цветя. Изработва парко- устройствен план. Помагат му Стоян Руския, Кольо Кръстев, Кольо пожарникаря. „Армията на Хайдутов, както я наричат ямболци, през целия ден работеше в парка, метеше, поливаше, подреждаше, засаждаше”

Първоначално в градината се влиза от един централен вход, който представлява арка с масивни колони.

Есента на 1925 г. общината предприема мащабни действия с цел разширяване територията на градината, тя трябва да обхване целия остров между двата ръкава на река Тунджа. С отчуждени зеленчукови градини на г- н Жеков, Васил Арнаудов, ливадите на Янко Запрянов, Стефан Яцев, старите еврейски гробища площта на парка става 265 дка. Този акт се осъществява с цената на много усложнения и компромиси. Но резултата е впечатляващ – оформени алеи и разклонения, начало на изграждане на спортни и развлекателни съоръжения и площадки, засадени са нови 300 липи, закупени са нови скамейки Главната алея е с обща дължина 800 м и от двете страни са засадени брястове. С това разширение Ямболската градина става третата по големина в Царство България след Софийската и Морската градина във Варна.

За поддържане свежестта на цветята и дърветата пожарната команда предлага специална система за поливане, а след прокарване на канализацията, от края на 30-те години поливането се осъществява с маркучи.

През 1926 г. на територията на градината се изграждат оранжерия и разсадник с височина около 1.80 м, а стените и покрива прозрачни от дебело, тъмно стъкло, в които се отглеждат декоративни храсти и цвета.

От средата на 20-те години на ХХ век се наблюдава разрастване на спорта и туризма в града, което води до необходимостта от създаване на специализирана материална база – спортни площадки и салони. Изграждането им става по инициатива и първоначално с безвъзмездното участие на самите спортисти. Първото крупно спортно съоръжение, което се строи в градината през 1926 г. е колодрум. В състезанията при откриването му участват и жени. В общоградски празници се превръщат ежегодните надбягвания при откриване на спортния сезон, на които колоездачите избират знаменосец. През 1932 г. в Ямбол се провежда и национално колоездачно състезание и 21 колоездачен конгрес.

С историята на колоезденето в Ямбол е свързана една от забележителностите в градската градина в Ямбол – паметника на колоездача. Началото на неговото изграждане започва през 1932 г., когато колоездачното дружество „Сокол” получава награда от събора на Шипка. Наградата е бронзова статуетка на колоездач. Ованес Киркоров предлага в градската градина да се направи паметник, който да увековечи събитието. Мраморната плоча на която са изписани важни дати от историята на дружеството е изработено от него, а проекта на паметника е на Апостол Куртев от Пловдив, установил се да живее в Ямбол. Фигурата на колоездача е от камък е изработена от неизвестен самоук майстор. Пространството около паметника се озеленява.

През 1935 г. в парка по време на кмета Александър Петров е открито „Детско игрище”. За най-малките са монтирани люлки и е направен пясъчник, а за по-големите игрище за тенис, волейбол, хандбал и др. Площадката се превръща в център на едно добре организирано детско общество, което чрез спорта въздейства и развива тялото и изгражда здравни навици и социални добродетели в детската личност. Посещавано е от над 450 деца, под надзора на 7 ръководители, както съобщава местната преса. Сутрин пред строените малчугани се вдига националното знаме, всички играят гимнастика, след което се пръскат за занимания според своите интереси:рисуват, ловят риба с ръце в реката, репетират, упражняват любим спорт.

Спортните съоръжения на територията на парка са разположени от двете страни на главната алея в западната част на градината и освен споменатите включват игрище Юнак и игрище на спортен клуб „Слава”. „Пушилката, която се вдигаше по време на състезанията беше впечатляваща. Нямаше скамейки за сядане и зрителите прави и емоционално подкрепяха своите любимци, с мъка различавайки ги сред облаците прах”, пише Атанас Игнев.

През 1934 г. започва строителството на летен басейн с размери 25 на 50 метра. Той носи името на княгиня Надежда и е отворен за гражданите през 1936г.

Градската градина се превръща в любимо място не само за разходка и спорт, но и за развлечения. Всяка пролет и през лятото тук се уреждат градински увеселения. Алеите се украсяват с гирлянди, около шадравана се изгражда казино, което предлага храна и напитки. Издига се естрада за литературно-музикални програми. Главната организация се поема от благотворителните дружества в Ямбол.

И нека погледнем любимата ни Градска градина в най-новото време.

След 9.09.1944 г. тя вече се казва Васил Коларов. В крак с новото време се променя и оформлението на обекта. В парка вече се влиза от три входа, които водят към три главни алеи. Старото шосе към гарата е превърнато в алея по която се стига до Спортната зала и Младежкия дом, построени през 60-те години на ХХ в. В близост до тях се строи ресторант „Ален мак”. В началото на 70-те г. на ХХ в. В края на централната алея е построен ресторант „Златен рог”. В него се провежда и първия джаз-фестивал в България. На мястото на колодрума се правят два розариума, което през 1991 г. запустяват.

След демократичните промени 1989 г. съоръженията и растителните видове в градината са занемарени и голяма част от тях унищожени.

През м. юли 2010 г. община Ямбол стартира „Интегриран проект за устойчиво подобряване на градската среда и зони за отдих, който приключва на 13 юли 2012 г.

С неговото реализиране са: възстановени и преасфалтирани голяма част от алеите, подменено осветлението и възстановена поливната система на парка, възстановена и обновена с нови съоръжения детска площадка, възстановено водното колело в големия розариум. В големия и малък розариум са засадени големи количества рози. Посадени са нови широколистни и иглолистни дървета и храсти. Работата по подобряването на парковата среда продължава и в следващите години.

Създадена с идеята да се превърне в едно красиво място за отдих, Градската градина в Ямбол е запечатана в сърцата на редица поколения жители и гости на града, като уникален със своята романтика и красота кът. Разположена на остров между два от ръкавите на р. Тунджа и на минута път от центъра на града, ямболската градска градина бързо след създаването си и в следващите десетилетия до днес си печели славата на един от най-големите, красиви и посещавани паркове в България.

Христина Женкова – Регионален исторически музей Ямбол

 

About the Author :

Leave a reply