Клубът по туризъм – богата биография за кратко време

65126937_2341409045938561_1525681626032373760_nКлубът по туризъм към читалище „Съгласие“ съществува малко повече от една година, но за това кратко време успя да натрупа богата биография. Последната изява е

велопоход до язовир „Малко Шарково“ на 22 и 23 юни 2019 г.

Това всъщност е първи етап от тур „Странджа“, чиято дължина е 180 км – изминава се или за 6 дни с велосипед, или за 10 дни пешеходно. Клубът по туризъм го разделя на три части и вече е изминал първата – от Елхово до яз. 65000267_2341408242605308_7423222003240271872_n„Малко Шарково“ с нощувка на палатки край язовира, с водно шоу за децата на следващия ден, организирано от Движение за екологична насоченост (ДЕН). Децата почистват района край язовира и горичката, напълват и изхвърлят доста чували с отпадъци. Традиция е туризъм и екология да вървят ръка за ръка в клуба. „За децата всичко беше интересно, издържаха 40 км с велосипедите от Елхово до Малко Шарково, макар че беше доста топло. Имаше и повреди по колелетата – спукани гуми, повреди в двигателната част. 65316409_2341408742605258_9037608731298234368_nНо децата се справиха с помощта на туристите-ветерани в групата, Елена и Вълко почти винаги подкрепят нашите походи. Спонсорът ни от Сливен Филип Петров също беше с нас, неговият внук участва“, разказва ръководителят Катя Тодорова.

Предходната изява на клуба е наистина забележителна –

участие в 73-тия национален туристически поход „Пътят на 61760602_2302594606486672_4219486548602650624_nБотевата чета“.

Включват се за четвърти път, този път с по-голяма група – има и родители, и ветераните туристи пак бяха с тях –  29 човека са. Цялата походна колона се състои от 1500 човека от всички краища на страната. Самата Катя Тодорова научава за този поход от туристическия вестник „Ехо“. Колега й показва походната колона с разветите знамена. „Много се развълнувах и реших, че мога да връча свидетелства за завършен четвърти клас на децата там – горе на „Околчица“, спомня си тя за
началото преди четири години. „Цялата година живях с тази мисъл. Разбира се, не успях да агитирам целия клас. На мен също ми беше притеснено да бъда с много деца, защото  не съм изминавала 61331958_2333808726877301_3998684607787565056_nмаршрута, не знаех какво ме очаква. Активирах цялата фамилия, за да имам подкрепа. Звънихме няколко пъти до организаторите във Враца – организацията на този поход е изключително добра, възхитени сме“, споделя тя. Един от важните въпроси е дали ще има баня, защото дотогава походниците са се къпали само веднъж в село Баница, където има обществена баня. Иначе за децата се търсят вариант – или се къпят в къщите за гости, или си носят големи туби с вода и я загряват на слънцето, но и това не е никак лесно. Но ръководителят на ямболската група тогава не знае какво правят другите хора и затова предприема радикални действия: „Ние си взехме голям бидон с един тон вода, напълнихме си оттук и си носихме с нас един тон вода, топлихме си я…“ Да се изминат 25 км по прашен път не е лесна работа, а и само последните два дни вървят през планина, останалото е – през полето. Толкова са мръсни, че ако не се изкъпят, си дават сметка, че на следващия ден не биха могли да вървят. „Топлихме водата с голяма тенджера, слагахме за параван един винил 61862378_2175255452522527_3088227965683630080_nи така се къпехме. Аз поливах всяко дете и го оглеждах за кърлежи. Комендантката дойде, стисна ми ръката и ме поздрави. Каза, че такова обгрижване на деца не е виждала“, спомня си Катя Тодорова. Ямболските участници в националния поход са най-малките – едва четвъртокласници. Те за пръв път в живота си изминават 25 км. Нареждат ги най-отпред, зад водача на колоната, защото така се върви най-лесно. Ако изостанеш назад, вървенето става много трудно. Губи се темпо, колоната се разкъсва, а тя е разтегната по протежение на 15-минутно движение. Първата година в похода се включват 7-8 деца, които в годините постоянно участват, добавят се нови, някои не повтарят, други се запалват от идеята… Отначало децата са само от ОУ „П. Славейков“, подкрепят ги родители и туристите-ветерани, но тази година с тях тръгва и голяма група ПМГ „Ат. Радев“ – 35 човека. Това са единствените ямболски участници в националния поход.

Големите групи, които постоянно посещават похода – от Велико Търново, Стара Загора, напр. – те са за 10-ти -15-ти път там, са големи хора – студенти, големи ученици. „На тях първо крачката им е голяма, вървят стегнато, мотивирани са, правят си филмчета 61704237_2175255675855838_3983352910275674112_nпредварително, те знаят къде отиват. Нашите деца във времето започнаха да правят като големите – тази година едно от момчетата, Димитър Лилов, видя как другите на „Околчица“ се командват и вървят, и той също пожела нашият отряд да бъде стегнат. Нареди ги по трима и започна да ги командва, даже ги снимаха телевизиите“, спомня си Катя Тодорова. Измислят си и собствено стихотворение за повдигане на духа, а и така групите се представят. Тази година от читалище „Съгласие“ организират чудесно посрещане на участниците в похода „По стъпките на Ботевата чета“ – с народни носии, с питка със сол, връчват им грамоти. Децата също пристигат подобаващо – спират до банята, строяват се и преминат през центъра на града, скандирайки мотивиращи слова, както са правили по време на похода.

„Тази година походът много ни хареса. Догодина сме пак там, докато направим 15 пъти, за да започнем да получаваме награди, защото те оттогава започват. Това е много голямо, единствено по рода си събитие, води се като един паметник „неръкотворен“, разказва Катя Тодорова.

БакаджикаПреди това, на 18 май т. г., клубът по туризъм е на Бакаджика, за да възстановят маркировката и да почистят два от маршрутите.

Инициативата е съвместно с БЧК, община „Тунджа“ им помага с бус, предоставя им сух пакет за обяд. „Децата бяха много заинтригувани, това беше първото по рода си такова мероприятие за нас. Пак ще го направим, защото не можахме да довършим. Ще продължим по други части от пътеките“, споделя ръководителката.

По време на Ботевия поход ямболската група вижда хора с фланелки с надпис

по стъпките на поп Харитон„Национален туристически поход по пътя на четата на поп Харитон и Бачо Киро“.

Запалва се и така тази година Клубът по туризъм участва за пръв път в този поход, в неговото 67-мо издание, с група от 20 ученици на 11 и 12 май. На първата дата е преходът, на следващата посещават пещерата. Връщат се с влак – това е голямо приключение за децата, оказва се, че съвременните деца рядко пътуват с железопътния транспорт. Тръгнали са от Бяла черква, минават през селата, през които някога е минала четата. Навсякъде 60230451_2268386829907450_1046717189693898752_nпоходниците са посрещнати тържествено, в селата се организират истински празници с  речи от кметовете, рецитиране на стихове. С автобус се изминава определено разстояние, после след 2-3-часов преход се стига до Дряновския манастир. Там отново се радват на невероятно посрещане. Има възстановка на боя, който четата е водила, всичко е като на кино. Четата е била само от 200 човека, но се е сражавала срещу 11 хилядна турска армия. „Възстановките са голямо събитие, много емоционално, завършват с проверка. Децата онемяха, като гледаха как войниците се строяват, как викат толкова дълго ура. Зарята е много дълга и ефектна. После сами си направиха барбекю на хижата, сами си измиха съдовете. За пръв път спаха в общи спални – съответно момчета и момичета, това те не са го виждали“, спомня си тяхната учителка.

осинови дръвчеНа 22 април по повод Деня на Земята, децата от Клуба по туризъм участват в благотворителна акция „Осинови дръвче“.

Сдружение ДЕН предоставят дърветата по училищата. В училище „Славейков“ засаждат три и класовете се грижат за тях. Дръвчетата са живи и здрави, имат вече израстъци.

На 20 април е походът от зала „Диана“ до местност „Ормана“ и 57308667_2233354990077301_3762776201840558080_nАрхеологическия резерват „Кабиле“.

Там пък ги преследва дъжд. Предварително обаче е взето решение – дори и да вали, няма да се връщат. Идеята е, че трябва да бъдат мотивирани, да стават силни, да не се отказват. Слагат дъждобраните. Вали малко, но затова пък се изкалят много. „А имаше и следния случай –  казвам му:  Тук е локва, заобиколи. А детето отвръща: Ама аз искам да вляза в локвата“, спомня си Катя Тодорова за това истинско офроуд преживяване.

Преди това децата от училище „Славейков“ участват в още един поход, свързан с екологията. Става въпрос за пътя зад Дома за стари хора, който извежда към лозята и е изключително замърсен. Учителката нарочно преминава оттам с децата  – за да видят, че трябва не само да се почиства, но и да бъде пазена природата, иначе тя се задъхва.

53701956_2169515149794619_8777744458063020032_nПоходът се провежда на 3 март  и е с начало Боровец до Бакаджика,

на връщане крайната точка е с. Стара река. Идеята е била да бъдат положени венци на паметника на Бакаджика и едновременно с това да има и екологична цел. Преходът е бил 25 км, което никак не е малко – на практика 6 часа вървене.

Малчуганите участваха и в

Историческия походИсторическия поход в Каргона

за опознаване на културно-историческото наследство на родния Ямбол, за който тогава „Делник“ писа подробно. От всички събития, в които участва Клубът по туризъм и са публикували снимки във фейсбук страницата си, към този е регистриран най-голям интерес, отбелязва ръководителката.

И това са само събитията, от тази година. Клубът е абсолютно отворен, в начинанията му може да участва всеки когато пожелае.  „Първата година като тръгнахме, малките не знаеха какво е спален чувал, как да го ползват. Казваха му юрганчето за спане. Сега са обучени – знаят как да си подредят багажа, колко багаж да вземат за 2 дни, колко за 7 дни“, споделя Катя Тодорова. Така е – ялов труд няма, а туризмът изгражда характер, устойчивост, възпитава в любов и грижа към природата, съдейства за родолюбивото възпитание. А това все неща, от които младото поколение има неистова нужда.

Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply