Класа в „Руска иронична графика”

Погледът на карикатуриста почти винаги е лакмуса за това, което става в обществото.
Зависи обаче кой и по какъв критерий подбира творбите, когото те ще пътуват под един купол, наречен изложба, из цяла Европа.
Откритата наскоро в Галерия „Жорж Папазов” изложба „Руска иронична графика” е потвърждение именно на второто. Тя „броди” из България от декември миналата година, организирана е от Гилдията на карикатуристите в Русия и от Руския културно-информационен център в страната ни, а със съдействието на община Ямбол акостира край Тунджа.
Огромната Русия, една от държавите с големи имена в карикатурата, крайно внимателно е подбрала творбите, които да преминават от държава в държава. Ироничната графика е изчистена от всякакви визии на карикатуристите към знаковите политически фигури в живота на бившата империя пред последните две десетилетия, въпреки че именно такъв анонс съпровожда изложбата.
Това надали е учудващо-цензурата, под една или друга форма бди, и затова в Галерия „Жорж Папазов” сатиричните карикатури подминават кохортата, стартирала с Горбачов, поета от Борис Елцин, а сега предвождана от Путин.
Имаме обаче в преобладаващата част от творбите среща с майстори от класа. Голяма част от тях не са от клиширания тип карикатуристи-между тях има рисувачи от висок ранг, използвани са някои от съвременните технологии, които дълбаят по-скоро в екзистенциалните проблеми на човечеството, отколкото в класическия хумор.
Александър Александров, уредник в „Жорж Папазов”, вижда корените на руската карикатура още от 17 век, но според него тя става оръжие по времето на Маяковски. Това оръжие достига своя апогей в епохата на Кукриникски, като това трио има ролята да бие врага на комунизма и във вътрешен, и в международен план.
94 са авторите, участващи в изложбата „Руска иронична графика”, сред тях има ветерани като Борис Еренбург, правил изложба в Габрово през далечната 1978 г.. За него е нелепо да твърдим, че е от новата вълна в руската карикатура, но явно е марка. Еренбург обаче още преди 24 г. е станал израелец. Негови са думите, че карикатурните школи на Русия и България са най-добрите в света, пак той заявява, че „му липсва времето на съветската цензура”.
Сред майсторите, които си заслужава да се запомнят, са Игор Макаров,  Михаил Серебряков, Андрей Фелдшейн, Евгений Осипов.
Много точно изложбата е онасловена не като карикатурна, а като иронична графика, защото в нея тези, които са свикнали с класическия изказ, няма да открият почти нищо от него. Но е вън от съмнение, че тази изложба трябва да се види.