„Киното – носталгия, която се завръща”

Една носталгия наистина се завърна. В понеделник в ямболския парк, наричан дълги години по времето на Царство България градската градина. Носталгията по оня Ямбол, вече пожълтял на снимките, и от който останаха все по-малко хора, бе „донесена” от изложбата за историята на киното край Тунджа.

Съвместната инициатива на община Ямбол и Държавен архив – Ямбол, озаглавена „Киното – носталгия, която се завръща” представи  богат снимков материал, факсимилета от вестници и кино реклами, дори чертежи-схеми на кино „Светлина”,  чрез които съгражданите ни могат да видят първите стъпки на киното край Тунджа в началото на миналия век. И това, което става със седмото изкуство в средата на 20-те и 30-те години. И още –  през времето на кинефикацията от соца, та чак до наши дни, когато имаме едно единствено кино – „Елит”. Ако Лятното действително се закрепи, ще станат две, и който иска може да види и усети и атмосферата на киноизкуството, споделена с десетки хора край него. Притаили дъх, сгушени любовно или отчаяно самотни, търсещи в седмото изкуство чувство или мисъл, която да ги оттласне от мрачното настроение.

…Според хроника във вестник „Тракиец”, първата кинопрожекция край Тунджа е видяна през твърде далечната 1902 г. Ако това отговаря на истината, то означава, че само 7 години след революцията на братя Люмиер, показали изобретението си в подземието на „Гран кафе”, вече и в Ямбол кинематографът е чудо. Но видяно чудо.

Все пак братя Качулеви са тези, които правят киното близко до ямболци, като почват редовни прожекции на 2 август 1912 година. Едва шест кина е имало по онова време в Царство България и това поставя Ямбол в завидна позиция. Дълго време ръководеният от тях градски филиал на „Модерен театър” – София е единственият кинематограф в града ни, чак през 1925 година се появява конкуренция, след като отваря врати наскоро построената сграда на кино „Светлина”. Сградата е направена специално за кино, а като стопанска структура е на принципа на кооперациите и се изплащат дивиденти.

Когато има печалба, разбира се, защото седмото изкуство е щедро желано от ямболци през 20-те и 30-те години на миналия век, но наемите за филмите, пристигащи от София, са високи, а цените на билетите често не са по джоба на съгражданите ни. Още повече че много от тях искали да гледат нашумелите филми и звездите, участващи в тях, по няколко пъти.

Появата на първия озвучен филм край Тунджа пак е работа на братя Качулеви, сред които водещата фигура е Благовест. На 7 август 1931 г. „Модерен театър” завърта новото чудо на кинематографа – озвученият филм, който праща в историята нямото кино. И огромната част от неговите велики представители.

Три години по-късно – през 1934, конкурентното кино „Светлина” нанася обаче шеметен удар на конкуренцията, като слага на площад „Освобождение” висока 6 метра реклама на Кинг-Конг. Едноименният филм прави фурор и хроникьорите твърдят, че само за една седмица кинолентата е гледана от 6 626 ямболци.

Край Тунджа виждат в действие Мери Пикфорд, Грета Гарбо, Хари Бор, Марлене Дитрих и още десетки знаменити актьори, някои обаче с времето напълно забравени и намиращи се само в киноенциклопедиите. И на спомените на тия ямболци, които са на патриаршеска възраст.

През 1934 г. се отчита, че за една година съгражданите ни са гледали близо 200 филма. Въпреки че дълго време учениците нямат право да посещават кинопрожекциите, въпреки че за неспазване на забраната следва порой от наказания…

Държавен архив –Ямбол се постара – и успя – да покаже развитието на киното в Ямбол от първите десетилетия на миналия век, както и романтичната история на любителския киноклуб, който не създаде значими творби, но има своята роля в културния живот на града ни.

Изложбата е част от инициативите на община Ямбол, свързани с възстановяването на лятното кино и желанието за утвърждаването му като културен акцент в живота на града. Историческата ретроспекция внесе още колорит в провеждащия се  маратон на лятното кино, който ще продължи до 4 октомври.

Борислав Ненов