Качулеви – братята, които не могат да се подминат в културата история на Ямбол

Старият ямболТе са трима братя и не могат да се подминат в културната история на Ямбол. Правени са опити през годините на народната власт, но и документите, и спомените на съвременниците връщат пък тях – към кино „Модерен театър”, в което те са акционери.

Братя Качулеви. Благовест, който е и най-популярният и най-дейният, е роден през 1882 година, през 1905 г. вече застава зад фотообектива. Преди 110 години, това е времето – за едни едва се влачи, за други лети. Тогава, през 1905 г., Благовест е бил на 23 години. Четири години по-късно ще замине за Мюнхен, където учи в Кралския графически аншталт. Обучението му продължава две лета и през 1911 година не само се завръща край Тунджа, а на 2 август има куража да направи първата кинопрожекция в Ямбол. През това време с брат си Георги и сестра си Недялка работят и като фотографи. До появата на епохата в ямболската кинефикация – „Модерен театър”, обаче е още рано.

Преди това филмите ще вървят в кино „Екселсиор”, но и до него има вода да изтече, защото в Балканската война Благовест Качулев е „военно кино” и работи за настанените в града ни части. Следващата война, Първата световна, ще го прати на фронта, а междувременно кино „Екселсиор” е наето от немците, базирани при Хангара. Там другият брат, Георги, е оператор.

Все пак по фронтовете Благовест няма да е дълго, в Трета Балканска дивизия го замества неговият ученик във фотографията Петър Орлов, по-късно емблематична фигура в тази професия. Почти всеки ямболец е увековечен през 20-те и 30-те години на миналия век във фотографското ателие на Орлов. Тогава братята Качулеви са навлезли изцяло в кинефикацията и водят тежка битка за оцеляване като акционери в „Модерен театър”.

Много трудна битка, защото ямболци обичали да гледат Грета Гарбо, Лаурел и Харди, Хари Бор, Мери Пикфорд, но парите им били кът, а филмите не идвали даром при братя Качулеви. Още повече, че в епохата на нямото кино имало разходи и по осигуряването на музиканти, които да освежат допълнително атмосферата в киносалона. Понякога минавали само с пианист, понякога имало и цигулар. Вероятно изкушението да наемат за много по-малко пари някое момче от Педагогическата гимназия съществувало, в елитното училище задължително се изучавала цигулка и имало даровити юноши, но за посещение на прожекция Учителският съвет наказвал здраво, камо ли пък някой от неговите питомци да работи в това греховно гнездо.

Най-малкият от тримата братя, Иван, бил наясно с музиката, той дирижирал, когато имало, оркестъра, през който преминали Кръстьо Кебеджиев, Димитър Калчев, Борис Кочев, Ат.Кулов, Ал.Константинов и ред други. Кебеджиев, например, ще е свирил там в по-късен период, защото в началото на 20-те години, той е още ученик в Гимназията.

Най-често зад киномашината заставали Георги или Иван Качулеви. Да плащат и на механик, щяло да разбърка съвсем сметките им, които и без това много често се крепели на ръба. Счита се, че през 1921 година Качулеви стават акционери в „Модерен театър”, чиято централа е в столицата. Отношението обаче са сложни, още повече, че филмите се договаряли най-вече с други фирми, като Йонко Балкански, „Глория-Палас” и още няколко, а всяка от тях искала наем за пратения с влака филм. А новата лента, дори когато била с някоя от най-новите и касови звезди или дори с класик на афиша, не гарантирала още нищо.

 Затова срещаме в кореспонденцията на братя Качулеви със столичната фирма за киноразпространение „Глория-Палас”, например, редове като : ”Да ни известите дали имате намерение да бъдете търговци в бъдещети ни отношения или ако не – съобщете ни навреме да прекъснем програмацията Ви при нас”. Това писмо е от лятото на 1931 година. Подобни писма не са никаква рядкост и за Благовест Качулев, най-вече за него, защото той бил двигателят на ямболския „Модерен театър”, притесненията да не изпадне във фалит предприятието ще да са били огромни.

А и вече край Тунджа има конкуренция – през  1925 година на терена се появява новото кооперативно кино „Светлина”, изцяло построено за тази цел. И построено на пъпа на Ямбол, както и „Модерен театър”. Е, все пак през няколко улици, но е спорно кое кино е на по-силна позиция в „чаршията”. Възможно е Благовест Качулев да е пресилвал в търговската си кореспонденция трудното положение на тяхното кино.  Така можело да се стигне до по-нисък наем за изпратените по трена филми или за някоя друга отстъпка – думата бизнес по онова време не се спряга, но киното си било индустрия и всеки си правел сметки, как да изиграе картите си. Но да имат,  и то често, протестирани полици, няма да е била мечтата на Качулеви.

Пратените от София филми трябвало да се движат по график. След Ямбол, или преди Ямбол, те се показват в Шумен или в Пазарджик, да речем, и всеки по веригата иска нещата да вървят при пълни салони.

Най-добре – при претъпкани.

„Дъжда бе толкова силен и продължителен, че не можахме дори афиши да разлепим. В неделя изобщо не можахме да го играем”, обясняват на „Глория-Палас” от ямболския „Модерен театър” за филма „На лов за милиони”. Обяснявали са през годините между двете Световни войни ред неща- че в Ямбол е имало стачка в Текстилната фабрика и това задълго е намалило притока на клиенти в салона, че градът ни е земеделски и понеже е такъв, е сложно да се продават билетите. Ямболци от ония години, не подлежи на съмнение, това го показват много от спомените на съвременниците, били луди по седмото изкуство. И когато било забранено за гимназистите, и когато все пак Министерството на просвещението излизало от идиотското си тесногръдие. По-възрастните също обичали да влизат в киносалоните, но обичали, мъжете, разбира се, да похапнат здраво и да пийнат още по-здраво. А за това също се искали пари. Нито в „Казачето”, нито в „Златна рибка”, нито в „Нова Америка” или в „Златен рог”, ти давали черно вино, шартрьоз или бенедектин, та дори и простосмъртна мастика, а и съответните мезета, защото очите ти са черни.

Все пак, въпреки тези залитания по хапване-пийване, местните жители често прекрачвали в салона на „Модерен театър”, а и в този на „Светлина”.   Неоспорим факт е, че въпреки тревожната търговска кореспонденция на Благовест Качулев, и понякога тъжните събирания на акционерите в другото ямболско кино, те издържат. Няма как обаче да устискат на народната власт, която не се мае много и „прибира” и двете кина. „Светлина”, което с един абсурден протокол, дарява акциите си на читалището, и „Модерен театър”, което дори напълно изчезва.

Братя Качулеви обаче остават в културния живот на Ямбол, който е немислим без тяхната амбиция да направят седмото изкуство част от живота на града.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply