Михаил Лалов: Като художник винаги търся, не мога да стоя на едно място

Визитка:

Михаил Лалов е роден на 14 Юли 1952 г. в гр.София. От 1968 г. до 1972 г. учи в Националното Художествено училище, а от 1974 г. до 1979 г. следва в Националната Художествена академия 

Професионална реализация:

 През 1979 г. е художник на кино – центъра в Бояна.

През 1979 г. – 1983 г. е художник-проектант (сценограф) на Драматичен театър-Монтана.
През 1984 г. – 1987 г. – е художник-декоратор на театри в Плевен, Добрич, Разград, Ловеч и Габрово.
През 1991 г. е приет за член на Съюза на българските художници
Михаил Лалов е участвал в над 30 големи изложби от 1979 година до днес. Негови картини се излагат в галерии в страната и чужбина.

– Смятате ли, че влизате в щампите, които ви поставят като художник – „художник на духа” , „ценител на женската красота”? Само това ли е усещането ви за влаганото от вас в картините ви?
– Това, че е щампа, не е лошо, защото това като се повтаря, повтаря, повтаря то става и истина донякъде, а може би е и добре за мен. Но аз не мога да вляза в тази щампа, защото аз съм търсещ художник и търся много и други неща. Предишната ми изложба в Ямбол беше с абстрактни работи, тази ми е с фигурални, а в момента аз работя само върху формати 3 на 4 метра, или 2 на 3 метра, ей такъв формат, голям формат, който е абстрактен формат. Само че аз не обичам да фетишизирам за мен и не обичам да се показвам много. За тази година това ми е първа и може би единствена изложба ще ми бъде в Ямбол. Всеки вика: Защо в Ямбол? Е, ми защото ми харесва Ямбол. Харесва ми града, харесва ми галерията, харесва ми Краси, всичко е хубаво. А след това тези картини са направени да речем декември, ноември, януари, но аз съм ги загърбил, аз не ги показвам, не ги изнасям, не ги и гледам и затова исках да ги видя тука как ще стоят и как ще ги възприеме публиката като картини. Защото те са направени като една група картини, които са за изложба подготвени, но мисля, не го знам за кога и къде ще бъде.
– Казвате, че рядко показвате картините си, не обичате да сте на показ, но все пак какво е за вас досега с публиката, да видите в галерия творбите си? Защото може би да ги погледнете в ателието си е едно, а да ги погледнете по друг начин, през погледа на другите, е малко по-различно?
– Ще ви кажа, много е интересно, защото, където имам ателиета, аз имам много, едното е в София, не е малко, другото, което е сега, е още по-голямо, което е три пъти колкото тази галерия, то ми е достатъчно за галерия. Но аз искам тръпката на хората да усетя, а не това, че излагам картини. Аз и една картина мога да изложа, както съм правил изложба с пет картини. В зала „Деспред”, която се намираше зад Народния театър – в тази зала можеха да се изложат 105 картини, аз изложих 5 картини. И това ми беше достатъчно, за да се изкефя аз. Аз съм от тези хора, които не обичам да събирам. Не обичам събирателната част – ще взема от тази изложба, от другата изложба, ще събера и хайде ще направя още една изложба, защото трябва да се изкара някой лев, това е грубата дума, която я казвам. Аз не изкарвам някой лев, не обичам тази думичка, но ви я казвам, защото много колеги са от този род. Аз правя картини за някъде, както тази изложба е за някъде, не е за тук, но искам да видя как ще пасне в това пространство. Аз го знам на Краси пространството и ми харесва и затова я направих тука тази изложба. В тази връзка дали показвам една, две, три, пет картини, дали ще ги покажа днеска, за мен е от голямо значение, когато направя нещо ново или когато измисля нещо ново, защото аз винаги търся, не мога да седя на едно место и затова, който ме следи добре, знае това. Верно, че съм, може така да кажа, че аз обичам женското тяло. Кой не го обича женското тяло, всеки го обича, но зависи кой как може да му даде живот на това тяло или как може да го пресъздаде, че и хората да го заобичат.
– Миговете, свързани с женското тяло ли пресъздавате или както казва Хари Харалампиев това са много вариации на една и съща тема?
– По скоро настроения, които аз искам да пресъздам. Не искам да гледате сухи картини, защото майсторлъкът е едно, а когато да вкараш дух в една картина е друго. И когато вкараш живот, тогава тя живее. А сега аз да се доказвам, че мога да нарисувам една жена така, а друга иначе, не се доказвам по тази форма. Аз искам да направя всеки да почувства нещо, или да възприема картините според чувствата, които го вълнуват. Днеска сте в добро настроение, виждате тази картина, и си казвате: А тази ми харесва. Утре сте в лошо настроение, не тази не е същата като вчера. Ей това искам да направя, да има преразказ в цялото това нещо.

Въпросите зададе:
Диана Иванова