Каргона, светлина от стара слава

IMG_3808AХорският поток по Рождество Христово е все нататък – към Хулиганската барака и по-точно отвъд нея. Там, откъдето в последните години идват най-много коледари в центъра на града, а Каргона остава да се грее на някогашната си слава.

Няколко дни  преди Коледа, на 21 декември, в най-стария квартал, но в една от най-новите постройки-Етнографския комплекс, имаше надиграване между кудите – с жури, със струпани видеокамери. Кудите се оказаха само две и председателят на журито Румен Тодоров и колегите му нямаше какво всъщност да избират.

Хубаво, че беше старческата певчевска група, която вдигна малкото публика в небето. Добро небе, без сняг, но топло и светло, като пред Рождество Христово.По пътя към центъра на Ямбол почти никакви хора. На самия център-също. Този град наистина е полумъртъв. А ние сме полуживи, ако има разлика между първото и второто.

Отвъд Хулиганската барака обаче ври и кипи и за коледарския празник сякаш се е завтекла цялата ромска махала. Циганки с пеленачета в ръце, инвалиди в колички, бързите крака на възмургавите хлапета и глъчката, която само ромите могат да постигнат.

Градът оживява. Пред общината са застанали за снимки малки коледарчета- седем-осем са ромчета, две-три-българчета.Българският фолклор уверено отива при хората на Банго Васий. Добре, че отива истинският фолклор, а не новият, породен от мутро барока, макар че ако гледаме нещата в очите, събратята на Азис дънят през другите дни и нощи съвсем друга музика.

Любо Киров по Рождество Христово обясни, че само 6 процента от музиката по телевизиите и радиата е българска.И направи страхотен концерт с български песни заедно с Мария Илиева , Михаела и Васил Найденов.

Васко беше без кецове, но това не му пречеше да пее като на 22, а е вече на 63 години.

Циганите-коледари и техните сподвижници се връщат на талази от центъра на Ямбол. Развълнувани, разгърдени, от площад „Боровец” до читалище „Зора” се вижда почти само тяхната върволица. „В клозет да го затвориш, лавка ще отвори”, имаше някога такъв лаф, който ми идва наум, докато гледам как до книжарничката, държана преди години от Благовеста/Бог да я прости, умря на именния си ден/ и Петко Александрови, смугъл търговец е сложил две маси, качил е на една поставка туби с вино и пелин, дими скаричка и народът е почнал другата част от празника. Някои дори са вече напред с материала и се провикват юнашки, та се чуват чак до улица „Янко Сакъзов”.

…Понякога се случва да прескачам вечер до дежурния кабинет в Болница”Свети Панталеймон”. Някои му казват спешен, ама се оказа, че апаратът за кардиограмите не е в ред, така че не виждам какво му е спешното. Почти винаги сме един-двама българи и пет-шест роми. Никой не пита кой има здравна осигуровка и кой няма. Взимат ти 2,90, дават ти квитанцията, и пайдос. Един път, беше лятна вечер, се засякохме с приятел-нотариус, нещо трябвало да боднат майка му. Явно нотариусът идваше за първи път в „спешния кабинет”, и бе шокиран колко много цигани чакат. Аз пък се шокирах от въпроса му към мен, дали имат здравни осигуровки. Интелигентно момче, пък задава такива глупави питания.

…На един колега се наложи да лежи в интензивното отделение. Лоша работа, но на всеки може да се случи. И на ромите явно се случва, понеже той бе комай единственият българин в иначе не малката стая. Гликозата пълзеше из вените му, ала все пак излязохме навън-малко чист въздух не бе излишен.

…Весели хора са ромите, те ще пазят фолклора, ще надиграват кудите на най-стария ямболски квартал Каргона, въпреки славните му традиции. Кой обаче ще плаща здравни и социални осигуровки ми е все по-чудно напоследък.

Каква Нова болница ще правим, каква модерна апаратура ще закупуваме, щом в Здравно-осигурителната  каса не влиза почти нищо. А като дойде време за пенсии, ако докараме дотам, все пак?

…След коледарската тупурдия, имам малко работа из Аврена. По „Граф Игнатиев” тук-там някой се завръща от центъра, а вече никой не отива към него. Навремето, през 70-те години, твърдяха, че в този район живеят трийсет хиляди души.Ямбол пък го брояха за близо стотина хиляди. Сутрин бе чудо да се натъпчеш в автобусите, а те минаваха през десетина минути.

Какво се случва с този град?

Борислав Ненов

About the Author :

Comments are closed.