Карабаджаков се завърна с хедонизъм в „Жорж Папазов”

Karabadjakov

Художникът Ганчо Карабаджаков се завърна в Ямбол навръх Празника на града, 9 юни, Свети дух. Завърна се както е редно за един творец – с изложба, подредена в Галерия „Жорж Папазов”. Навършил вече митрополитска възраст, Карабаджаков е на 63 години, той показа причудливия си, в известна степен, свят, в който палитрата му се е потопила в последните години.
Това рязко личеше, тъй като от бездънните „депа” на ямболската галерия бяха извадени на светло творби на художника от началото на 80-те години, където в дамските му портрети струи тъга и меланхолия.
Новите платна на Ганчо Карабаджаков, показани пред ямболските ценители на изобразителното изкуство, са подчертано жизнерадостни, те излъчват силна виталност и еротика. Който помни Карабаджаков от времето, когато бомбето му бродеше по централните улици край Тунджа, а очите му следяха зорко всяка интересна дама или гимназистка, надали е изненадан от този стил на твореца.
В платната, изложени в галерия „Жорж Папазов”, живописецът често вмъква свои „автопортрети”, вплетени в картините. В присъствието на жени, разбира се.
Художникът грабва окото с пищната си палитра – той залага на червеното, на тъмночервеното, на много нюанси на зеления цвят, и картините му не могат да се сбъркат с платната на друг творец.
Под багрите, понякога драстично, манифестно, друг път по-дискретно, излизат неговите иронични погледи към фолклора, към някои библейски мотиви. Всичко това със задължителното деформирани на образите, без обаче да се стига до прийомите на гротеската.
Отправната точка в картините на Ганчо Карабаджаков е намигването към тези, които са застанали пред платната му, въвеждането им в един свят на хедонизъм, на еротика, а това е, естествено, семантично гнездо, в което роденият в Сливен творец поставя персонажите си.
Персонажите му влизат от картина в картина и правят смислово единен цикъл, от който обаче на зрителя може и малко да му доскучее.
Не поради липсата на майсторство у Карабаджаков, а поради натрапчивото повтаряне на фигурите, на цветовете, на внушението.
По този начин изложбата на някогашния ямболски бонвиван, а после жител на Арбанаси, сетне зам.-министър на културата в правителството на Симеон Втори, става компактна и физиономична, но сякаш попада в капана на еднопластовостта.
А иначе имахме среща с изложба, която не бива да се пропуска, тя може още да се види в Галерия „Жорж Папазов”, и в свят, връщащ ни по игрив начин към българския фолклор.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply