Как капиталистите „подаряват” на Народната власт кино „Светлина”

Ретро БезистенаСлед  не малко години в очакване на печалба, през 1936 г. най-сетне акционерите в „ Светлина” са доволни. Още по-доволни са от следващата 1937 година. За нея е записано в протоколната книга , че „кооперацията тази година завършва най-блестящо  от съществуването си досега. Малко над  91 000 лева печалба прибират в касата членовете на кооперацията, и логично преизбират за председател юриста Пандуш Илиев. Фактът, че д-р Петко Момчилов/ в какво ли не участва този човек, роден в Търново, и преселил се в Ямбол само преди 10 лета : в Масонската ложа ”Кабиле, в ловното дружество, в тенис-клуба, в археологическото дружество „Диана” / си иска дяловото участие,  не притеснява управата на „Светлина”.

Две години по-късно, през 1939 г., нещата обаче ще се оплетат. Тогава  влиза в сила нов закон за фискалната амнистия. Кооперация „ Светлина” дължи на общината  такси за кинопрожекции, такси за герб, за табелно право, а и още пари. Сумата възлиза на 60 377 лв. И не се опрощава от градската управа, каквито надежди явно са имали хората от „Светлина”.

„Нашия живот е чувствително смутен и кооперативния ни живот е много съмнителен”, констатира управата на кооперацията. Самият и председател, Пандуш Илиев, подава оставка, при това положение. На неговото място, но за временен управител, избират търговеца Шишман Добрев.

Това се разиграва на 13 май 1939 г., само два дни по-късно, временният управител докладва, че въпросът с общината е проучен, и че ще се направят от нейна страна максимални отстъпки. Този рязък и добър за „Светлина”  развой на нещата, кара  УС да помоли Пандуш Илиев да се върне на поста си. Той приема.  Киното ще се справи и с въртопите през  следващите години, вече  военни, за да впише УС на 26 юни 1944 година : „положението за шестмесечието се очертава добро”.

За „Светлина”  обаче съвсем скоро, броени седмици след този 26 юни, идват такива събития, които надали някой от кооператорите е преживял и в най-кошмарните си сънища. 9 септември е линията, която променя всичко. И завинаги.  На 25 септември, когато още е топъл превратът на Кимон Георгиев , който този път поема премиерския пост, партнирайки си с Отечествения фронт.  В  този фронт конците дърпа  Работническата партия/комунисти/. Истинският кукловод  обаче е в Кремъл, а името му е Йосиф Висарионович  Джугашвили. За малцина  може да бъде и Коба. За всички други под болшевишкия жезъл  –  Сталин.

Производствена кооперация „Светлина”  отдавна е само кино, общината в Ямбол вече е направила електрификацията на града.  Или поне на една  част от нея. Бежанските квартали , Аврен и Търновския, не са в този „периметър” , както и периферията на Каргона. За  тях щяло  да се мисли. Някога. Хората там поне имали вода. Имали възможност и да гледат и филми, ако притежават пари.  В  оня Ямбол от есента на 1944 г., както и във всички средни и големи градове на България, киното е една от най-големите атракции.  В него хората  и плачат, и се смеят, там стават и флиртовете между подрастващите гимназисти. И не само сред  тях, а и сред тия, които не толкова отдавна са навършили пълнолетие.

Киното е територия на духа.  Сталин отлично знае това. Още неговият предходник, Ленин, е написал, че „ от всички изкуства, за нас най-важни са циркът и  киното”.  Цирк в Ямбол няма по онова време, и после никога не е имало, ако не броим един любителски опит , но киното владее мощно сърцата край Тунджа. Прожекциите вървят, освен в „Светлина”, и в „Модерен театър”, понякога  ленти се  въртят и в  Читалищното кино.

А съветските филми не са непознати за ямболската публика преди 9 септември. Още през  1934 г., когато  на премиерския стол е пак Кимон Георгиев, който установява тогава дипломатически отношения с  Москва, руски филми пристигат край Тунджа. Вестник „Тракиец” твърди, че интерес към тях имало . И да нямало никакъв интерес, сега, след 9 септември, той щял да дойде – просто скоро нямало да има други филми, освен съветските.

Какво обаче става с акционерите на  ”Светлина”?  При тях неочаквано  избликва  гейзер от любов към Отечествения фронт.  И тази любов  се формулира така в решения на Управителния съвет от 25 септември 1944 г. :

а/ реши да приобщи силите на кооперацията  към силите на Отечествения фронт

б/ реши да отпусне помощ от 30 000 лева на ОФ

в/ реши  да отпусне помощ от 20 000 лв. на Работническата партия

Този гейзер от обич към ОФ няма как да не подлежи на съмнение. Ако прегледаме отново  кои са членове на управата на „Светлина” през  годините, а и кои са участници в кооперацията, няма сред  тях хора с леви убеждения. Има  фигури с точно  обратното виждане за света, настоящ и бъдещ. Кооператорите евреи до един са от финансовия каймак на Ямбол, до техните сбирки в  в бенеберитската ложа „Тешуа”, или на масата им в хотел ” Европа” на Кулов, няма да приседнат никога евреите железари, джамджии, шлосери. А и такива има сред Авраамовото племе , колкото и странно да изглежда днес на мнозина. Дори когато този етнос и в царство България е принуден да сложи жълтата звезда на саката си, особена близост между богатите и бедните евреи не съществува.

Българите, които са учредители, а сетне и постоянни членове на „Светлина”, също не могат да се оплачат от липсата на пари. Иван Златаров е банкер и фабрикант, Пандуш Илиев и Шишман Добрев са вътре в големите търговски дела, Николай Савов е бил депутат от Демократическия сговор. Така че ядрото на кооперацията не е от хора, които трудно свързват двата края. Това  че ” Светлина”  е кооперация, нищо не променя, защото по същество тя действа на принципа на акционерните дружества. Имаш пари, купуваш дял, и ставаш член на „фирмата”.

Пак  да се пренесем  към онова зашеметяващо събиране на УС от 25 септември 1944 г., на което са гласувани общо 50 000 лева за новата власт. Иван Златаров, фабрикантът, чийто син Васил, е водач на младежката организация на легионерите в Ямбол, не е присъствал на тази сбирка. Това ни обажда протоколната книга на „Светлина”.

Ненадейно заболяване на индустриалеца , или нещо друго? Синът му Васил, после политически затворник, пише  в  един от спомените си , че веднага след  9 септември  баща му е прибран в милицията, но след няколко седмици го пуснали. Още  някои от възловите фигури в управата на „Светлина”, в оня ден, 25 септември, отсъстват. Общо от Управителния съвет липсват трима души, а от Контролния – двама.

Стефан Гърдев, един от членовете на КС, също не е бил на тая щедра към новата власт сбирка. Към оная есен на 1944 г, Гърдев и един от шефовете на фабрика „Атланта” АД. Той остава на силна позиция и сетне, след като е направена национализацията. Дали на това дарение не се дължи спокойствието на този буржоа в по-късни времена?

Иван Златаров е бил народен представител от Ямбол през втората половина на 30-те години. В парламента е като човек на управляващите царството. Той избягва смъртната присъда от Народния съд, тъй като през периода на Втората световна война вече не е депутат. За разлика от Николай Султанов и Иван Керемедчиев.  Няма  никаква  игра  на фантазията , ако приемем, че Народната власт го е натиснала здраво., очертавайки му какво го очаква, ако реши да е против правителството на ОФ.

Да, но Златаров го няма на сбирката на УС на ” Светлина”  на 25 септември 1944 г. Така е, няма го, но съвсем скоро  ще се появи, и ще каже неща, които при друга  ситуация, не би заявил, дори и след  литър ямболски коняк.  Да погледнем пак протоколната книга на кооперацията. Пак на 25, само че вече ноември, осем седмици след  онова събиране на УС, което дава 50 000 лева суха пара  на Работническата партия и на ОФ, „Светлина”  трябва да вземе решение по искането на  читалище „Съгласие”

Какво иска читалището, което от началото на 1938 г. вече има огромна нова сграда на пъпа на Ямбол? Иска, ни повече, ни по-малко,  „Светлина”  да му подари имота си, защото имало „абсолютна недостатъчност на салони в Ямбол за задоволяване нарасналите  обществени нужди”. Това била първата причина, за да поиска читалището киносалона на „Светлина”. Втората е не-малко нелепа – концесионният договор на киното за мястото, на което то е изградено, изтичал след  една година, тоест през 1945. Визираният концесионен договор на „Светлина”,  обаче е с църковното настоятелство на храм „Св. Николай Чудотворец”, а не с читалището, нито пък с  общината.

Така че и първият довод, и вторият, са нелепи, меко казано. Най-интересният, най-трагикомичният довод, за да се разделят акционерите на  „Светлина”  с имота си, е третият. Той е следният: ”Лансираната идея между членовете на „ Светлина” да бъде подарено на читалищното кино „Съгласие”, заедно с целия му актив и пасив.

Кога и къде е лансирана  тая идея на буржоазните елементи, от които е съставена управата на „Светлина”, не се разбира. Няма и как да се разбере, защото в протоколната книга няма записано НИЩО по този въпрос.

НИЩО. И то във времена, когато всяко обсъждане на въпрос пунктуално намира място в „дневника”  на предприятието. Не само със „Светлина” е така, такъв е стилът и на училищата по онова време, и на Архиерейското наместничество.

Притиснати вече до стената, по един или друг начин, оттук насетне членовете на   „Светлина” могат да гласуват всичко. Дори и това, че майките им са китайки.  Четвъртото, което ражда сбирката на УС на кооперацията , е най-зашеметяващото: „Желанието на мнозина от членовете на „Светлина”  е този дар да бъде направен още сега”.

Датата е 25 ноември, да припомним, протоколът на ” Светлина”  е под № 9, градът е Ямбол, държавата е все още Царство България. Кои обаче искат тъй неистово да се разделят с имота си?  Логично е това да са собствениците на „ Светлина”. Само че по никакъв начин не се разбира, че те са гласували нещо такова. И че на това епохално за кооперацията събрание, са били хората  от  УС и КС. Защото някой, кой е той обаче, е мистерия, е записал в протоколната книга, че трябва: „ да се свика незабавно УС и КС, които да решат въпроса за подаряването на кино „Светлина”.

И още нещо се решило в този странен ден, 25 ноември 1944 г. в Ямбол – да се свикат на Извънредно събрание членовете на „Светлина”, които да потвърдят решението на УС.

Лаконично следва едно изречение: ” единодушно решиха да се възприеме всичко”

Кои са тия хора, които единодушно са решили това, щом като членовете на УС и КС не са били по онова време там, не са били там и редовите членове на кооперацията?

Кои са били все пак там – началниците на милицията ? Или ръководството на ОФ, в което водеща роля има Работническата партия/к/

Аз  досега не съм чел, нито чул, спомени на участници в това особено събрание, въпреки че излязоха няколко книги за близката история на Ямбол. Членът на КС на „Светлина”  Стефан Гърдев има кратки мемоарни бележки за оная епоха, ала в тях няма и дума за даряването на киното на читалището.

Съмненията ми за реалността на това събиране на членовете на „Светлина” на 25 ноември , се потвърждават и от последвалата втора част на политическата  драма.

И още нещо има из документите на Светлина, което навежда на мисълта, че в края на ноември 1944 г. е имало инсценировка на гласуване от страна на хората от кооперацията. Това е фактът, че на 11 февруари 1944 г., пак имаме даряване на киното.

 

И това обаче не е края на фарса с подаряването на киното. Нещо се е объркало все пак, колкото и ОФ да не пита никоя институция по онова време. Затова пак ще има подаряване, само няколко месеца след първия „дар”. Датата е 11 февруари. Протоколът е под  номер 13. Многозначителен номер, иди после и не бъди фаталист.

Този път трагикомедията се разиграва в малкия салон на читалище „Съгласие”. Сега пък има редовно годишно събрание на кооперацията. Присъстват: Пандуш Илиев, председател на „Светлина”, Илия Киров, секретар,  Димитър Ангелов, д-р Васил Бончев, който години наред  начело на Управителния съвет, Атанас Мухтаров, Панайот Вълчанов, Шишман Добрев. Но няма, оказва се, достатъчно членове на кооперацията на събранието . И затова ще има ново събрание- на 18 същия месец.

Присъстват 22 души, сред които Желю Ялъмов, Антон Ковачев, Мария В.Атанасова, Юрдан Тапов, и член на УС и Контрол.съвет??? ,банка „Тракия”, чрез своя ликвидатор Това е ХХ-то годишно събрание на „Светлина”, юбилейно, защото то действително се появява край Тунджа през 1925 г.. Отчита се много силна финансово 1944 г. „Но този добър резултат се дължи най-вече на възможностите след 9 септември  да се представят високо художествени и  поучителни съветски филми”, е сред  отчетеното на събранието. Пак ще има и отказ от пари, този път Светлина решава да се откаже от Народния заем от 1943 г. в размер на 8 000 лева.

Ясно е, въпреки че са вложили пари, и то не един път през годините, никой от кооператорите няма нужда от финикийски знаци. Председателят на „Светлина” Пандуш Илиев заявил на тази сбирка:”След  като Ямбол е електрифициран, за което не малка заслуга има и „Светлина”, кооперацията  вече е изиграла  своята  главна роля”. Този път се появява банкерът и фабрикант Иван Златаров, който, да си припомним, известно време бе в командировка, в прибран в милицията.

Златаров напълно одобрил ставащото на събранието и  апелирал към всички членове да се откажат както от дяловия си капитал, така и от правата, които Уставът им дава. След това възлово изказване, който  имал поне малко ум, разбрал каква е пиесата. Разбрал  и другото, че най-добре е да пази тишина на това събрание. И когато председателят  на „Светлина” Пандуш Илиев ги помолил да се изкажат, никой не поискал думата. Никой. Официално в протокола се записало , че тая дума не я иска никой от акционерите, „тъй като въпросът бе достатъчно изяснен”  . Оставали банални, технически работи, като това, че подаряването на кино Светлина да се счита към 31 декември 19 44 г., тоест приходите и разходите за отминалата година, са за сметка на читалище „Съгласие” Приходите, както преди това било изяснено, надвишават харчовете, така, че читалището приема само хубавото от ” Светлина”.

Решението пак е единодушно. Въпреки тази пасторална картина,  Пандуш Илиев, дали от радост, дали от бегъл спомен, че до преди минути киното е било на акционерите, изказва една молба: членовете- дарители да се ползват с безплатни посещения в киното.

Протоколната книга на вече национализираното по този начин „Светлина”, не казва дали молбата е одобрена…

About the Author :

Leave a reply