Какво постигна през сезона баскетболният „Ямбол”- втора част

При тази деликатна ситуация, край Тунджа дойде като наставник бившият национален център Петър Петров. Треньор с  малък опит при мъжете, но с огромен стаж по терените. Той бързо напипа по-добрата вакса, и, за разлика от Марянович, заложи на използването само на петима-шестима души.

И Боцка, и Говедаров, играеха по 38, че и по 40 минути, което на тяхната възраст си е малък подвиг. На практика новият треньор не направи промени в селекцията, освен привличането на гарда-крило Васил Кьосев. Бившият играч на Варна, както и при предното си идване в зала „Диана”, разочарова. Това бе една от малкото грешки  на треньора Петров. Под негово ръководство победите зачестиха, тимът заигра с настроение, с  хъс и направи хубави мачове.

Но силата му бе само в зала „Диана”, извън нейните предели така и не бихме нито един от отборите, които бяха от нашата черга почти – „Спартак”/ Плевен/,”Черно море порт”/ Варна/ (след като „моряците” изпаднаха във финансов колапс), „Рилски спортист”, „Берое”, „Левски”. На наш терен пък бяхме изтървали някои от тези съперници и рано-рано изостанахме с доста точки зад тях.

Така че ако внимателно, и безпристрастно, анализираме представянето ни в шампионата, нямаме почти никакви причини за радост. „Левски” игра само с местни състезатели и то предимно млади, въпреки това  загубихме и от „сините”. „Спартак” също нямаше по-силна селекция от нашата, но той стигна дори в спор за бронзовите медали…

От добрите неща, дори много добрите, бе израстването на центъра Андрей Иванов. Едва преди десетина дни  възпитаникът на Валери Бъчваров навърши 20 години, а вече бе изиграл на ниво не малко мачове в Лигата, а в „Шумен” във втора дивизия бе основен коз за северняците.

Отдавна, много отдавна, ямболската школа не бе давала качествен централен нападател, с проявите си през сезона Андрей даде заявка за силно бъдеще. Той е лек център, не е особено висок, 205 сантиметра е, но има чудесно чувство за пласиране, придвижва се много бързо, притежава добра техника. В хода на първенството, благодарение най-напред на Марянович, а след това и на Петър Петров, получаваше доста игрово време и през есента може да очакваме още по-силни игри на Андрей Иванов.

Особен бе сезонът за лекото крило Евгени Иванов. Гената, възпитаник на треньора Здравко Янчев в клуб „Тигър”, получи огромната възможност да бъде в игра поне по 20 минути на мач. На 23 години, той вече премина през няколко клуба – беше в „Берое”, беше в „Черноморец”. И там също не топлеше само пейката, а влизаше в сметките на треньорите. Но сега, през този сезон, за първи път стана стартов баскетболист. Считан преди години за един от големите таланти на български баскетбол, например от треньора Ивайло Стоименов, Евгени не дава още това, което публиката очаква от него. Така и не демонстрира достатъчно агресивност, крие се сякаш често на терена, или пък треньорските схеми не предвиждат достатъчно солидна роля за него. Когато си в игра обаче, и сам можеш да направиш така, че съотборниците ти да пренасочат акциите през теб или пък сам да вкараш, или да направиш пробиви, които ще те „произведат” във фактор. А Гената беше колеблив, нямаше и достатъчно точков принос, не се хвърля на горещия „втори етаж”, макар че има отскок и вече понатрупа физика. На неговата възраст не малко състезатели са водещи в отборите си, други са и национали при мъжете. Ако е прекалено негативно това, което пиша за Евгени Иванов, то заради стремежа към анализ, към търсенето на потенциала, върху който да се стъпи през следващия сезон.

За това Гената остава все още длъжник и дано времето, неговото време, да дойде от идната есен.

Сред новите имена в „Ямбол” сто процента оправдан трансфер бе идването на Денис Агре. Центърът направи много силен сезон, и даде люти битки в подкошията, често бе и сред топ реализаторите. За съжаление, пропусна няколко срещи поради травма в ръката, това вероятно костваше загуби в тях на нашия тим. Агре игра с много сърце, не се предаде и пред далеч по-високи съперници, показа хубави изпълнения- школовката му е добра.

Той, заедно с Андрей Иванов, са добра инвестиция за следващия сезон, но към момента надали в БК „Тунджа”има поне относителна яснота дали Агре ще продължи с жълтия екип.

На втория етаж помогна и Боян Радетич, който е мощен физически, но е малко тромав. И Марянович, а сетне и Петър Петров дадоха известен шанс на 18-годишния гард Стилиян Иванов. Това беше първият му сезон при мъжете и по тази причина не бива да сме особено придирчиви към изявите му. Стилиян допускаше елементарни грешки, но показа и няколко изпълнения, които обясниха големите надежди, които Здравко Янчев даваше преди години за развитието му.

След като мъжкият „Ямбол” приключи сезонът обаче, Стилиян Иванов игра с връстниците си във финалния турнир на държавното първенство. А там не се представи никак добре, което, поне мен, доста ме озадачи. Ниска резултатност, което не е чак такъв проблем, но прекалено малко асистенции и твърде нисък коефициент на полезно действие.

А ако върнем лентата от началото на сезона в Лигата, той сякаш бе за новата, младата вълна в мъжкия ни тим. Само проявите на Андрей Иванов не са достатъчни, и в крайна сметка капитанът Говедаров, както и Милиян Бочка трябваше да „опъват каиша” във всеки мач, за да не бъдем просто за спаринг на съперниците.

Борислав Ненов

/Следва/