Какво имахме и какво нямахме в ямболския спорт през 2017 г.

1Кметът на Ямбол Георги Славов така и не се появи на церемонията по награждаването на най-добрите 10 спортисти на града ни за 2016 година, въпреки че събитието се организира от общината и от Обединен спортен клуб „Тунджа”.

Дни по-късно се оказа, че кметът Славов развързал кесията и наградил с парични премии 78 състезатели и треньори от 12 спортни клуба за високи постижения от републикански и международни състезания.

2Това щеше да бъде хубаво, ако бе приложено постижението на всеки един от ямболските спортисти, за което той е награден.

Отминаващата 2016 година не бе силна за ямболски спорт, ако погледнете какво са постигнали през годината десетте най-добри в тази социална сфера от града ни, ще го разберете.

Все пак трябва да сте поне малко вътре в спорта, защото иначе ще се оплетете в многото призови класирания. Истината е по-различна – много от спортистите ни са спечелили медали в скромна конкуренция и това не бива да се маскира като високи постижения.

3В номинациите за най-добрите десет млади спортисти на България няма нито един ямболлия. Там обаче е Даниел Асенов от боксов клуб „Априлец”/Бояджик/. Логично е – Даниел боксира на ринга в Рио де Жанейро, спечели титлата до 52 кг на наистина много силния международен турнир „Странджата” и бе обявен на него за подгласник на носителя на Купата.

Носители на тази Купа през годините винаги са боксьори от световна класа. През далечната вече 1980 година ямболлията Динко Василев, тогава боксьор на „Академик” /София/ вдигна тази Купа, след като направи шеметен първи рунд срещу кубинския представител.

4Къде са големите постижения на навалицата от 78 състезатели, премирани от кмета на Ямбол? Кой е подобрил например националния рекорд на страната ни в леката атлетика или е донесъл медал от европейско първенство в модерния петобой, в скоковете на батут?

Няма такива имена. Показното мероприятие на кмета Славов и на зам.-кмета Бицова обаче се провело.

Ямбол е един от най-спортните градове в България, това бяха част от думите на депутата Иван Чолаков по време на церемонията за 10-те най-силни спортисти, провело се в ресторант „Тунджа”. Разбирам локалния патриотизъм на Чолаков, но надали и той сериозно би заявил това от трибуната на Народното събрание.

Защото нашият град има един единствен колективен спорт в елитните дивизии – баскетболът. Футболен отбор при мъжете вече втора година Ямбол изобщо няма, което е уникална ситуация за областен център.

Градче като Елхово има тим в трета дивизия, „Ураган”/Бояджик/ също играе в тази група, а Ямбол го бият дори в детската група като даул. За футбола обаче нито кметът Славов, нито някой от отговорните фактори в ямболския спорт обелва и дума.

От доста време за друг от колективните ни спортове, волейболът, се отделят мижавите 3000 лева на година. За волейбола, който е най-силният колективен спорт на България!

И като говорим за спортни градове, да видим какви колективни спортове в елита има община като Монтана. Тя поддържа от години мъжкия футболен тим във Висшата лига, женският баскетболен отбор на Монтана е сред най-силните вече много години, във волейбола този град също е сред големите.

Всички твърдят, че Ямбол е по-силен икономически от Монтана. Твърдят и друго, че спортът е отражение на икономиката. Ако е така, не Монтана, а Ямбол трябва да има толкова силни отбори в елитните дивизии. Има обаче силен само мъжки баскетболен състав, и той не е сред призовите места  в класирането вече няколко години.

Доскоро градът ни нямаше никакъв приличен стадион. След големи гафове и скандали, фирмата, която бе спечелила обществената поръчка за втори път смени тревната настилка. Първия път тя постигна колосален провал и превърна теренът в пустиня.

Градският стадион обаче още е много далеч от името си, защото тепърва ще се чакат пари за нова атлетическа писта и за нови трибуни. Дали ще се стигне някога до построяването на козирка на този стадион, можем само да гадаем.

Вместо да раздава едва ли не на всеки, който е участвал в състезание през 2016 година пари и награди, по-сериозно щеше да е общината да качи наградите за десетте най-добри състезатели на Ямбол. Класираните там спортисти са лицето на града ни в тази социална дейност, от тях очакваме да постигнат нещо голямо и в национален, и в международен аспект.

От доста години отчитаме, че възрастта на Топ 10 на ямболския спорт пада. Стигнат ли до мъжка и женска възраст ямболските спортисти бягат в други клубове, какъвто бе случаят с лекоатлета Красимир Брайков. безспорен номер 1 на 400 метра. Той стана състезател на клуба от Враца, не на столичен клуб.

Тук, в Ямбол, така и не се намериха пари, за да защитава спортната чест на града ни.

Така че да не се изхвърляме с определения като „един от най-спортните градове е Ямбол”.  Градът ни няма от 20 години участник  в Олимпийски игри, а това е голямото мерило. Както и шампиони от европейски и световни първенства в спортове с голяма конкуренция.

Нямаме нито първото, нито второто, така че фанфарите се надуват неуместно.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply