И село Иречеково вече с издадена „История”

1372063115DSC03768Още една краеведска книга стана факт, при това книга за село, което досега нямаше издадена история. Селото е Иречеково, а авторът – Иван Златев Куршумов, едно добре познато име за тия, които в Ямбол и региона бяха свързани с БЗНС.

Цели 35 години е трябвало да минат, докато краеведското изследване на Куршумов стигне до читателите. Той е депозирал два ръкописа на изследването си още през 1981 година, единият екземпляр е отлежавал в Регионалния исторически музей, другият – в читалището на родното му село Иречеково, носещо името „Просвета”.

По повод обстойното изследване на Иван Славов,” Краезнанието в Ямболска област”, отбелязах вероятните причини за този дълъг период на забвение за подобен род книги – много от селата, не само в нашия регион, а и изобщо в България, нямаха силни хора във властта, които да натискат издателствата. Много по-проблемен е бил вероятно дефицитът на хартия и на различни печатарски техники: тая професия е тънка и става с доста пари, ако се прави качествено, полиграфически, а не ей така, да се отбие номерът.

Каква е стойността на книгата на Куршумов, наречена иначе твърде тривиално :” Село Иречеково – минало и настояще”? Тя не може да дели мегдан с издания като това на Продан Димов за историята на неговото родно Крумово, още по-малко пък с прецизната работа на филолога Иван Ончев – дълголетен директор на Руската гимназия в Ямбол.

Което не означава, че Историята на село Иречеково е лишена от качества.  Иван Куршумов е грамотен човек, навремето е завършил средното Педагогическо училище в Ямбол, а това не се е отдавало на чак толкова много младежи. В този смисъл Куршумов притежава известна култура на писането, без да има съвсем ясна представа на какво да акцентира в изследването си. Това е проблем за почти всеки местен патриот, обладан от спомените за родното си място, и искащ да остави за потомците поне стотина страници за миналото на селото си.

Куршумов, който се оказва шест пъти народен представител, това е все по линия на неговата силна позиция в казионния БЗНС/ мнозина твърдят, че авторът на книгата е бил добър човек, и далеч повече е помагал, отколкото  е пречел на тия, които са имали вземане-даване с него, а и не се е бутал в работи, от които не е разбирал/, тръгва в книгата си по класическата схема.

Географско разположение на селото, периодът на османското робство, случилото се след Освобождението на България, етнографски данни, народно творчество, културно-просветна дейност, кооперативно дело, общинска дейност. И много снимки, разбира се – едно селище без лицата на хората, които са го „правили”, не е селище, а и обичаите се разбират по-добре чрез фотосите.

За мен бе особено интересен един раздел от „Историята”, наречен ” Вицове и хумор”. Срещал съм такива раздели и в други краеведски изследвания, твърде често обаче лишени, както от интересно разказани случки, така и ампутирани от чувство за комичното.

Иван Куршумов обаче притежава и двете качества – и подбира колоритни, емблематични истории от бита на иречековци, и ги разказва живо, свежо, талантливо. Може някои негови съселяни да приемат тия случки като „богохулство”, но поне на мен това село и неговите хора  така ми станаха по-понятни. И сякаш разбрах защо един от най-големите търговци преди 9 септември 1944 г. в Ямбол, Иван Райнов Марков, е родом именно от Иречеково, наричано до 1934 година Арнауткьой. Иван Райнов е пропуснат в Уикипедия, не видях никъде името му и в изследването на Куршумов. Не е странно, що се отнася до автора на книгата – той е с подчертано леви разбирания, не е просто член, а началник, и то десетилетия наред, на казионното БЗНС в Ямбол и в целия регион, докато търговецът Марков, макар и завещал цялото си имущество за постройката на Мъжката гимназия, е „вражески елемент”.

Краезнанието не примирява идеологическите противници, а като съдя по годините, в които Куршумов е вече младеж, той няма как, ако не е познавал, поне да е чувал достатъчно за множеството магазини на Райнов из центъра на Ямбол.

Такива книги – Истории – на села от Ямболска област, в случая Иречеково е в обсега на община Стралджа, са и твърде тъжни четива. Тъжни, защото статистиката, демографската статистика, непрестанно сочи изчезването на българското село. Тръгнало с  1890 жители през твърде далечната 1890 година, и качващо постоянно населението си до 1950 година, село Иречеково почва да гасне методично след средата на 60-те години на миналия век. Прехвърлило дори 2300 души през 1956 г., към 1972 г. селото се стопило наполовина – там са останали 1186 жители.

Към март миналата година в кръстеното на знаменития чешки професор-историк Константин Иречек село, вече е имало едва  410 души. Тези, които са тръгнали някога от там, надали се срамуват от произхода си, ала така или иначе, селото обезлюдява.

Около Коледа три дни кукерите там ” беснеели”, хората може би се връщат за кратко и през лятото, или пък прескачат през почивните дни, ала това не променя фактите – и Иречеково, подобно на толкова други български села, изчезва.

Ще останат спомените на живелите някога там, ще остане Историята на Иван Златев Куршумов, дочакала, осем години след смъртта на автора си, да излезе от печат.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply