История, която още не е разказвана

Мария Качулева

На 6 август се навършват 120 години от рождението на о.з. подп. Мирчо Качулев, непознатият дори в родния си град Ямбол баща на футуризма в България. Житейската му история започва в семейството на Панайот и Нена Качулеви. Той е второто от техните четири деца. Успешно завършва забележителното начално училище на Ради Иванов Колесов, а след това и Педагогическото училище през 1921 г. Там преподавателите му първи забелязват неговия талант на художник.

Интересите на Мирчо Качулев по това време включват и засилен стремеж да овладее фотографията, една нова и модерна за времето професия. Първите уроци в занаята му преподава  неговият братовчед и професионален фотограф Благовест Качулев. И двамата едва ли са подозирали, че скоро животът на Мирчо най-неочаквано ще се преобърне и фотографията ще му предложи ново, вълнуващо поприще на професионално израстване.

Абитуриентът Мирчо Качулев рисува усилено и през 1922 г. за първи път представя свои картини в Ямболския военен клуб. Гео Милев случайно попада на изложбата и е изненадан от необичайните фантазии на младия художник, в които се забелязват първите елементи на авангардизъм. Те намират своето илюстративно приложение на страниците на издаваното по това време в Ямбол списание „Crescendo”.  Само две години по-късно името на Мирчо Качулев вече се свързва с раждането на футуризма в България.

През 1923 г. се мести в София и започва работа като художник илюстратор в популярните за онова време списания – „Софийски журнал”, ”Софийско ехо”, ”Наше кино”, където са  публикувани забележителните му графични творби. По същото време създава и проекта за емблемата на спортен клуб „Левски“, която и до днес не е променена и радва сърцата на футболните фенове. Продължава приятелството му с Гео Милев, който открива забележителен сътрудник за своето издателство “Везни” и едноименния му алманах. Гео Милев е човекът, който през 1924 г. урежда на Мирчо Качулев участие в Първата зенитска изложба, организирана от сръбското списание „Зенит“ в Белград, и така го нарежда сред най-елитните европейски художници-авангардисти.

„Мирчо Качулев е може би най-интересният и най-забравен художник авангардист в България. Авторът на футуристката корица на списание Crescendo се оказва един невероятен художник.” – твърди неговият съгражданин, писателят Георги Господинов.

След изчезването на Гео Милев през 1925 г., Мирчо Качулев се опасява, че и той ще бъде арестуван и се укрива. Същата година внезапно прекъсва кариерата си на обещаващ художник илюстратор-авангардист и на следващата постъпва на служба като трудовак на летище Божурище. Уменията му на фотограф са забелязани от командването на летището и през 1927 г. и със заповед на министъра на ЖПТ е назначен на длъжност аерофотограф към Дирекция по въздухоплаването. През 1933 г. е повишен в длъжност старши аерофотограф и е приведен във Въздушни школи – летище Казанлък. От 1939 г. е преместен в Юнкерския орляк – София, а от 1941 г. е завеждащ фотографското отделение на орляка. През 1945 г. всички военно-технически началници от войската са приравнени към офицерски чинове и на Мирчо Качулев е присвоено звание капитан. На следващата година е изпратен в НВВУ – Долна Митрополия за преподавател по аерофотография. През 1949 г. е преместен във Военно въздушното свързочно училище – Божурище, след което изпълнява длъжността началник на аерофотографската служба в ЩАБ-а на ВВС. От 1950 г. е старши преподавател по въздушно разузнаване и аерофотография в НВВУ за щурмани и свързочници – Божурище. Повишен е в звание майор през 1951 г., а през 1954 г. в чин подполковник и е назначен за Началник на Експерименталната работилница за аеронавигационни измервателни уреди, той и главен конструктор експериментатор при ВВС. Поради навършени години за пенсия, през 1955 г. преминава в запаса, но остава в авиацията като цивилен служител на длъжност началник на Експерименталната работилница на авиацията (ЕРА). През 1958 г. ЕРА е прехвърлена към 148 авиоремонтна база (Под. 25460). Мирчо Качулев продължава да ръководи ЕРА до 1966 г., когато се пенсионира.

През 1926 година футуризмът в България губи своя създател Мирчо Качулев, но въздухоплаването печели един забележителен изобретател. Официално в архивите и печатни материали за него се споменава, че има повече от 63 изобретения, без в това число да се вземат предвид рационализациите, на които е автор. Нека споменем по-значимите от тях. През 1929 г. изготвя проект за кортик на българските летци. И днес дизайнът на кортика възхищава всички колекционери и го нарежда сред най-красивите кортици в света. От 1939 г. започва редовно заснемане на българската територия за нуждите на Държавния географски институт. Качулев участва в почти всички полети и, за да улесни работата на аерофотографите, извършва модернизация на немска фотокартечница, като я приспособява за нуждите на въздушната фотограметрия.

През 1938 г. изобретява оригинален изчислителен прибор за решаване на задачи по навигация и аерофотография и му поставя наименованието „Сметачен кръг Факи“. Заради липса на доставки от Германия, модернизира немската сметачна линийка „Knemeyer“, която се появява през 1944 г. под името „Сметачен кръг на летеца „К-2“. През 1947 г. изработва проект за нова униформа и отличителни знаци на българската народна войска и нов модел на лентичките за ордени и медали (колодки). Следва нова разработка на комбинираната навигационна линийка КНЛ-1, която със заповед на Командира на ВВС ген. Захариев от 1949 г. е въведена като официално щурманско пособие във ВВС. След КНЛ-1 изобретява ветрочета ”В-4“, а през 1954 г. курсомера „КМ-54“.

Създаването на атомната бомба и започналото ядрено противопоставяне между великите сили провокира остра необходимост от разработване на мерки за защита от поразяващите фактори на новото оръжие. Мирчо Качулев изобретява дозиметричен калкулатор за изчисляване размера на радиоактивното заразяване, наричан дозиметричен кръг,който освен в армията се изучава и във всички висши учебни заведения в дисциплината „Гражданска отбрана“. През 1951 г. започва превъоръжаване на българската изтребителна авиация с реактивни самолети. Линийката КНЛ-1 вече не може да отговори на завишените изисквания и Качулев разработва нов комбиниран навигационен прибор „КНП-57“. Приборът е въведен в експлоатация през 1957 г. и се оказва изключително функционален и удобен. Всички български пилоти и щурмани, обучавани в периода 1957 – 2000 г. много добре познават „Ка-ен-пето“ и без съмнение и сега няма да се затруднят при решаване на задачи с него.

Художник модернист, аерофотограф, рационализатор и изобретател на уреди за българската авиация, това е битието на Мирчо Качулев от Ямбол, за когото все още малко се знае. За своята изобретателска и рационализаторска дейност по време на 40 годишната си служба във военната авиация е награден с орден „Червено знаме на труда”, много медали и други награди. Умира през 1972 г. и е погребан с военни почести в София.

Любопитно е да отбележим, че още четирима членове на фамилията Качулеви свързват живота си с българската авиация и оставят трайна следа в нейната история. Брат му Светозар постъпва на работа в аеропланната фабрика на летище Божурище през 1926 г. Преминава обучение в подофицерска школа и до пенсионирането му през 1948 г. е борден механик на транспортен самолет. Бил е в състава на екипажите, возили правителствени лица, е т.ч. Васил Коларов и Георги Димитров. Отличен е с много медали и награди. Синът на Светозар – Велизар завършва медицина и постъпва на работа като военен лекар във ВВС, където работи в различни поделения на противовъздушната отбрана. Вера, сестрата на Мирчо и Светозар, се омъжва за пилота Кръстю Георгиев. Неговата военна кариера започва от фронта в Добруджа през 1917 г., преминава през Ямбол, летище „Божурище”, след това е командир на 2-ри смесен изтребителен орляк. Пенсионира се като полковник от ВВС. По негова идея и лично настояване, Ямбол дължи изграждането на военното летище в с. Безмер, открито през 1951 г. Четвъртият член от фамилията Качулеви, който работи в авиацията е Величко Качулев,син на Благовест Качулев, братовчед на Мирчо и Светозар. По тяхна препоръка постъпва в Географския институт в София. В института се подготвят специалисти по картография и топография за нуждите на армията. Предварителната му изключително добра подготовка по фотография, получена от баща му Благовест Качулев, е решаващият фактор, за да бъде изпратен за аерофотограф на летище Сарафово. Впоследствие е назначен за командир на аерофотографското ято в 4-ти орляк в град Ямбол. През 1942 и 1943 г. неговото ято картографира и изработва топографска карта на терена от Орфанския залив ( днешна Република Гърция) до Стара планина.

Върху неголямото по обем творчество на художника Мирчо Качулев, малко изкуствоведи са правили изследвания, като срамежливо са отбягвали да поставят открито два важни въпроса. Къде се намират днес картините му и защо се появиха фалшификати от негово име. Отговорът на тези въпроси и повече подробности за живота и приноса на Мирчо Качулев ще намерите в подготвената за печат книга „Между два свята“, за която се очаква да излезе до края на 2021 г.

 

About the Author :

Leave a reply