Исторически поход “По местата на българската памет в Ямбол”

Исторически поход в ямболския квартал Каргона на тема “По местата на българската памет в Ямбол” с гид-лектор историкът от Регионалния исторически музей Христина Женкова се проведе на 19 април 2019 г., в навечерието на годишнината от Априлското въстание. Организатори на интересната инициатива са Клубът по туризъм при читалище “Съгласие” и музеят. Участие взе и заместник-областният управител Христо Колев.

Турът започна от двора на църквата “Света Троица” в Каргона. След падането на Ямболската крепост от османците, оцелялото българско население е изтласкано от лявата част на реката, в мочурището, “на тръстиката”, “извън крепостта” – всичко това от превод означава Каргона, поясни Христина Женкова. Има още една версия за произхода на името на Каргона, свързана е с войнуците. Институцията на войнуганите – мъже, които участват в походите на султана, възниква точно тук, при овладяването на ямболската крепост. Войнуците са хора с привилегии – те плащат по-малко данък, но се грижат за конете на султана, когато тръгне на поход. Другото значение на думата “Каргон” е от “карга” – къси лопатки, с които си служат войнуганите. Каргона е най-българската част на Ямбол – тук всичко е история, всичко е минало, подчерта лекторът. Всички идеи за национално освобождение, за българска църква и образование се зараждат тук.

Първоначално църквата “Св. Троица” е била вдълбана, тип катакомба. Сведения за нейното същестуване през 17 в. има от един дискус, на който пише, че раб божий Алекси го подарява на “Св. Троица” през 1692 г.  – това е сведение, че църквата съществува още от средата на 17-тото столетие. По спомени на съвременниците тя е била без прозорци, осветява се единствено от два запалени свещника, няма икони. Сегашната сграда на църквата е от след Освобождението, през 1884 г. Мястото, откъдето възниква празника на Ямбол – св. Троица, е именно тази църква. През 1870 г. епитроп е бил Вълчо, който успява да организира каргонци на всенародно събиране и след това празникът се запазва.

Децата отидоха и до гроба на Ради Колесов, който се намира в двора на храма. Ради е осмото дете в семейството на майстор на каруци, роден е 1837 г., живее само 26 г. Домът му е близо до църквата “Св. Георги” и Ради е записан в килийното училище към храма. Там обаче само се наизустява на неразбираемия гръцки език и желанието на Ради е да получи по-голямо образование. Ала налага се да напусне училище и да стане чирак в хлебарница. Момчето има голямата мечта да учи в Русия, иска средства за това, но са му отказали. В Ямбол обаче идва учител Иван Стефанов, който му казва за училище, намиращо се в Елена. Само на 16 г. Ради Колесов заедно с приятеля си Тодор пеш преминават Балкана и се озовават в Елена. И двамата се записват в училището на Иван Кършовски. Ради Колесов освен да набляга на учението, влиза в средите на идеолога на българската революция Георги Стойков Раковски. Под негово влияние той се включва във въстанието на дядо Никола Филиповски и то на много отговорно място – писар на четата. След неуспеха на въстанието Ради Колесов е заловен и осъден на смърт, присъдата трябва да бъде изпълнена в търновския затвор. Видната българка Бяла Бона започва да събира средства, за да се откупи живота на даскала. Тази новина стига и до Ямбол, ямболци също събират пари за подкупа. Присъдата е преразгледана и става на 7 години престой в затвора. Докато е там, Ради Колесов превежда една книга от руски език – така той е първият преводач на западноевропейска литература от Ямбол. Когато е освободен, е посрещнат в Ямбол като герой. Става учител към взаимното училище на църквата “Св. Троица”. Стават близки приятели с Добри Чинтулов, който е учител по това време в Ямбол. В негово лице Чинтулов вижда човека, който ще поеме класното училище и надзора на всички училища в Ямбол. Ради Колесов е притежавал голяма библиотека, предоставял я е на всички, които искат да четат – затова го смятаме за основоположник на ямболското читалище. Той създава около себе си и група от младежи с революционни възгледи и поставя началото на по-организираната революционна борба в Ямбол. Умира много млад, на 26 г., през юли 1862 г. и ямболци правят голям жест пред паметта му – погребват го в двора на “Св. Троица”, където намират сетен дом само най-видни личности, предимно свързани с църквата.

Децата разгледаха храма “Св. Троица”, след което се отправиха към следващата точка от обиколката – църквата “Св. Георги”. Там те научиха, че за каргонци “Св. Георги” е била новата църква. Тя има четири живота, образно се изрази Христина Женкова и подробно обясни защо е така. Нейното съществуване според някои автори е също от средата на 17-то столетие, други казват, че е построена още в средата на 16 век, но фактът, че старите каргонци казват на “Св. Троица” старата църква е красноречив коя от двете е построена по-рано. Църквата “Св. Георги” също има връзка с войнуците – хора, които ходят на война и затова и избират името на воина “Св. Георги”. Когато започва първият живот на църквата, това е било място, където българите са се събирали като общност. Започнали са да копаят. Тогава са намерили гроба на едно момиче, облечено цялото в бяло и до него – каменна икона на “Св. Георги”. До 1828 г. църквата е представлявала паянтова сграда. По-известен е бил метохът към нея – стаи, където са отсядали монаси, които идат от Атонските манастири, от Рилския или други свети обители, за да  да събират средства за поддържането на големите манастири. Към метоха е било и другото килийно училище.

След поредната руско-турска война, през периода 1829-1830, 1831 г. при страх от саморазправа от страна на централната турска власт, 5-6 хиляди души напускат Ямбол, т.е. Каргона. Много къщи напълно опустяват. Когато започва да се гради “Св. Георги” през 1834 г. в Каргона са останали населени само 25 къщи. Но не след дълго тук се заселват хора от Новозагорско, Старозагорско, Чирпанско и малко по малко занаятите и съответно икономиката тръгват нагоре. Тези хора имат нужда да си изградят нов храм. Строителството приключва през 1837 г. Тогава започва вторият живот на църквата, също свързан с едно предание. Когато строителите започнали да градят, на едно близко дърво застанал орел и той не отлетял за постоянно, докато не била построена църквата. Когато строели, българите омотавали чуковете си с парцали, за да не се чува много и да не се дразнят турците. Идва ямболският кадия и като вижда какво е построено, казва да се разшири още малко църквата за сметка на празните къщи наоколо.  Така тя става по-голяма, трикорабна е, с много красив иконостас. Първият иконостас е правен от майстори от Самоковската школа. Църковното настоятелство им предлага къщи с големи дворове и някои се установяват да живеят тук. Иконостасът е бил орехов, красив, иконите са били направени от Александър поп Зограф, нарисувал и портрета на Ради Колесов. Църквата съществува така до Освобождението на Ямбол. Нямало е камбанария, по-късно през 80-те години на 19 в. на покрива се слага дървено клепало. Когато Ямбол се освобождава от властта на турците на 17 януари 1878 г. 5 дни преди това, градът е подпален от всички страни. Каргона е най-пострадал, изгарят и църквите “Св. Троица” и “Св. Георги”. Затова и сегашната сграда на “Св. Троица” е от 1884 г., а новата сграда на “Св. Георги” е от 1881 г., но чак през 1897 г. придобива настоящия си вид. След това се построява и камбанарията. Дълго време тя е една от най-високите сгради в Ямбол и се ползва за наблюдателница на пожарната команда – да наблюдава къде в града има пожар. Забележителни като украса са иконостасът, владишкият трон. През 1831 г. обаче става пожар вътре в храма, част от иконостасът изгаря. Той трябва да бъде възстановен и църквата сега живее своя четвърти живот, завърши разказът си за тази местна забележителност Христина Женкова.

След като децата разгледаха храма отвътре, те се отправиха към последните две точки от пешеходния тур – паметникът на загиналите във войните ямболци и мястото, където е бил обесен Георги Дражев. Дъждът и лошото време придадоха отчасти екстремален оттенък на обиколката на ямболските забележителности, но пък богата на интересни детайли лекция потвърди, че идеята за такъв исторически поход е много добра и си заслужава да бъде продължена.