Истината, криеща се зад маската на Кукерландия
За поредна година ямболският маскараден фестивал „Кукерландия” доказа , че за обичта към българските традиции граници няма. И въпреки суровите условия вчера, а и днес, по улиците на Кукерград се разхождаха малки и големи, желаещи да се докоснат до магията на българските маскарадни игри.
Красиво изработените маски и костюми, звънът на кукерските хлопки, песните, танците и пресъздаването на родните обичаи определено успяха да стоплят душите на журито и зрителите в минусовите температури. Но какво остана скрито зад кукерските маски? Време е те да бъдат свалени, за да станем свидетели на съкровените преживявания на участниците…
За онова, което бе невидимо за очите, но което ще докосне сърцата ви, разказва Симона Георгиева. Тя е на 18 години и е част от кукерската група на град Разлог. С гордост говори за традицията в техния край, която съществува още от времето на прапрадедите й. Фолклорът е част от нейния живот от ранно детство – още на осем месеца я обличат с народна носия и израства отгледана с любов към българското. Когато е на 14 години, по-голямата й сестра проявява интерес да облече кукерски костюм (разложките костюми са изработени от кожи на пръчове). На следващата година Симона също слага кожата и до днес не може да я свали. На въпроса с какво се отличава разложката кукерска група от останалите, момичето гордо възкликва: „Традицията на Разлог я няма никъде другаде!”
Със същата страст разказва за пернишките обичаи Елза: „ В нашето село – Елов дол, традицията е от много време. Кукерите се обличат с костюми, нашите костюми са по-различни, не са от кожа, а с парцалки, слагат си и маските и обикалят по къщите. Е, където има хора, разбира се, защото хората в селата вече са малко. Всички с нетърпение ни очакват и държат групата да влезе, да дрънне със звънците в къщата. Вярва се, че е за по-добро.”
На въпроса защо смята, че тяхната група е по-достойна за награда от останалите, жената казва, че всички са тук, за да се повеселят, а не заради наградата. Желанието да вземат участие в маскарадните игри е голямо и нищо не може да ги откаже: „В Перник знаете ли какво е – сняг, виелици. Пътят до Ямбол беше дълъг и тежък, но лошото време никога не ни е спряло да дойдем. Щом сме поели ангажимента, не може да не спазим думата си. Обадихме се, че ще закъснеем и ето ни сега – тук.”
Елза е убедена, че традицията няма да се загуби, а ще бъде предавана от поколение на поколение. Тя не е единственият човек от семейството, който участва в кукерските игри – нейните синове също са тук. Неразделна част вече са българските обичай и от живота на най-малкия член на семейството: „ При нас кукерските игри са на 13 януари. Миналата зима по това време внучката ми беше на 7 месеца, когато й уших костюм, сложих й звънче отпред. Гушнах я и се мушнах в средата на групата. Тя дори не трепна, а напротив, само гледаше какво се случва около нея с интерес – звънци, тъпани. Хората, които не са отраснали с традицията, не го разбират. Но когато си отгледан с нея, тя става част от теб.” – разказва развълнувано Елза.
Пернишките кукери и танцовият им състав са показвали не веднъж вълшебството на България и зад граници: в Сърбия, Македония, Хърватия, Черна гора, Латвия, Франция. Обясняват, че хората по света приемат страхотно техните изяви и много харесват българския фолклор: „Когато бяхме в Латвия дори за един ден ни накараха три пъти да облечем носиите и да танцуваме, бяха възхитени.”
И след като маските паднаха, за да станем свидетели на любовта към традицията, на страстта и отдадеността, с която артистите пресъздаваха обичаите, на тръпката, която не е изчезнала дори след години пазене на обичая жив, не ни остава нищо освен да се гордеем, че сме българи. Не ни остава нищо, освен да се гордеем с тези, които „ не съхраняват пепелта на традицията, а раздухват огъня й.” Тези, за които Кукерландия бе не празник, а живот.
Станислава Гатева – 16 г. от Ямбол
