Искаме да затрупаме пропастта между свръхбогатите и обикновените хора

Krystio_PetrovA-Г-н Петров, какво разказва вашата родова памет?

-Аз съм пето поколение ямболлия, дотам успяхме с моите роднини да изровим дървото на живота на нашия род. Пето поколение в този град и в един и същи двор, който се предава по наследство. Улицата на която живея се казва „Пети януари”и съм на номер 5-ти на тази улица. Дъщеря ми е шестото поколение. Аз съм един нормален човек, който е доволен от живота си. Ако се върнем на родословното ми дърво, много ясни са нещата при прадядо ми Панчо.Той е имал достатъчно голям имот, оставен му по наследство, за да живее охолно. В градските легенди се говори за него, че се е прибирал с три файтона- в първия файтон е той, във втория бомбето и бастуна му, а в третия-певачките. Нивите през годините са изчезнали, но е останал двор от няколко декара, сега имаме 600 квадратни метра от тях.

– Не е никак лошо, г-н Петров, нали?

-Да, не е лошо, но такова нещо е наследството, като се има предвид и фактът, че „Пети януари” се намира в центъра на града. Моят дядо се наричаше Петър. Дядо ми загива по много нелеп начин-в милицията. Смъртният му акт е издаден на 5 октомври 1944 г. Милиционерите са правели обиски по къщите за оръжие, намират тук-там по нещо. Почват после да ги разглеждат в сградата на милицията и единият пистолет гръмва и прострелва фатално дядо ми.Дядо ми Петър Панчев оставя след себе си седем деца. Първите две са мъжки отрочета, другите са момичета.За смъртта на единия му син вече ви разказах. Другият е Стоян Панчев. Нашият род всъщност е познат навремето като Панчоолар. Непосредствено след 9 септември той е околийски началник на милицията. Той преди 9-ти е бил заточен. Всички мои роднини са борци против фашизма и капитализма.На Стоян Панчев са му казвали Дявола. Така му казвали, защото като юноша, заедно със Сотир Атанасов, завързват знаме на камбанарията на черквата „Св.Георги”. Това става през нощта, на другия ден жандармеристи и пожарникари се опитват да свалят знамето, но след като не намират друг начин, почват да стрелят по него. Другата по-известна личност от моя род е Янка Панчева Овчарова. Тя е с доживотна присъда и е била в Сливенския затвор. Нейният съпруг, Георги Овчаров, е с две смъртни присъди. Той около 1935 г. успява да емигрира в СССР . Около две години е бил със статут на руски гражданин, но след това Сталин е решил, че тези емигранти са врагове на народа и трябва да бъдат заточени. И го изпращат в КОМИ. Там вече става нещо ужасно-ако успееш да изкопаеш дупка, дълбока 50-60 сантиметра, и да се скриеш в нея, оцеляваш. По някакъв начин в тези условия са добивали злато. Това става при минус 30-40 градуса. Този човек, Георги Овчаров, получава амнистия през 1954 г. И успява да се върне в България. Неговият син, Иван Овчаров, казва, че баща му не давал да се продума лоша дума за руския народ. Тези хора са вярвали безпрекословно на Сталин, те са били зомбирани сякаш.

-Родът за който разказвате, кореспондира ли с това, че вие станахте член на „Атака”?

-Тези хора, за разлика от сегашните партийни дейци, са вярвали в някаква идея. И за малко да си загубят живота, заради идеята. Тези хора са били истински. По времето на социализма те имаха по един апартамент и по една виличка на Курт кая. Може би кръвта вода не става. Патриотизъм и национализъм, тези две думи са много близки. Аз съм кръстен на дядо си Кръстьо, той е от страна на майка ми. След 9-ти дядо ми е бил магазинер в селската бакалия. По това време две момчета от селото решават да избягат зад граница. Но ги залавят и повече никой не ги вижда. Арестуват обаче дядо ми. По-големият му брат е партийният секретар в това село. Тръгва веднага да го търси-в Ямбол, в Сливен. Намира го на втория ден чак в Стара Загора. На третия ден го взима в едно одеяло-той е бил направен на пихтия от властите, не е можел да говори. Цялото прегрешение на дядо ми било в това, че двете момчета, преди да напуснат селото, са купили от магазина един фишек с бонбони.

-Г-н Петров, в ямболската”Атака” цари спокойствие. Това да не е спокойствие пред буря?

-Че цари спокойствие в „Атака”-Ямбол е факт.Вършим си работата нормално.Не виждам буря.

-А защо стана така, че не успяхте да спечелите дори едно съветническо място в последните местни избори?

– За да не успеем, проблемът е най-вероятно в моята доверчивост. Предадоха ме хората, които бяха постоянно при мен, на които разчитах, които сложих в секционните избирателни комисии.Ние имахме представители в 97 секции в община Ямбол. Нашата партия не е с капацитета на БСП, няма как да сме като столетницата-тя има кадри, кадри, кадри. Там предателство почти няма. Всички нови партии се сформират и чрез подставени лица и между тях има предатели. Така изработиха и мен-слага се човек, който е  член на „Атака”. Но ти не разчиташ само на неговия глас, а и на хора, които той ще увлече след себе си. Приятели, познати, поне семейството му. Няма по какъв друг начин да се случат нещата. И накрая този човек не гласува за „Атака”, не ти носи дори няколко гласа. Дори неговият глас го няма в избирателната урна. По-голям крах от това може ли да има? Това си е предателство.

-Г-н Петров, от години ми прави впечатление, че и на местно, и на национално ниво, непрекъснато в „Атака” се говори за предатели. Какъв е този синдром във вашата партия? Оказа се, че предател е Капка Георгиева, че предател е доведения син на Волен Сидеров, Димитър Стоянов, Слави Бинев. Огнян Пейчев също се оказа предател…?

–  Според мен, за да ги има тези предатели при нас, те не са били истински националисти. Тази идея не е била в душите им. И парите-материалното, те са били жадни за пари. При кой повече е било едното или другото, нямам представа. Но това са водещите неща.

-Случаят с Огнян Пейчев къде бихте го определили?

– Него бих го сложил и на двете места-и парите, и липса на истински патриотизъм. Сигурно знаете-те са лични приятели с Волен Сидеров.

-Много добре съм запознат с този факт. Затова е още по-странен разривът, който настъпи между тях.

– Нали знаете,че когато има сговор от двама, единият е предател.Това е наша национална черта като че ли.И за огромно съжаление тези неща се повтарят.

-Но във вашата партия това е изключително изявено?

– През първите две години на мандата на Огнян Пейчев като депутат от Ямболския район, аз се радвах като малко дете. Причината бе проста-имахме народен представител, човек, който може да се срещне с обикновените хора. Имаше такива срещи, но малко по малко Пейчев почна да се уморява. И в един момент започна да липсва-един месец, втори месец… Знаете, че после той подписа, че отива в парламентарната група на ГЕРБ.

– В едно ваше интервю вие казвате, че Огнян Пейчев е свестен и кротък човек. Какво стана с този човек?

– Парите. И липсата на истински национализъм у него. И той стигна до предателство, без значение каква е цената.

– Вие какво най-много харесвате в идеологията на „Атака”?

– Ще ви го обясня по мой, своеобразен начин. Какво искаме ние, хората от „Атака”-ние искаме да изчезне сегашната пропаст между свръхбогатите хора и болшинството от бедните. Искаме да затрупаме тая пропаст, да не бъде тя толкова дълбока. Ако успеем, това ще бъде огромен успех за национализма и, естествено, за партия „Атака”.

-Г-н Петров, когато една партия е в опозиция, както е с „Атака”, да се запълни тази пропаст изглежда лесно…

-Не бих казал, че е лесно. Тази пропаст се създаде в рамките на 24 години. Така нареченият Преход бе абсолютно криминален. Този Преход бе най-лошият от всички бивши социалистически държави. Особено с касовата и масовата приватизация. На нито една друга европейска държава не и се случи това, което стана с България. Не бива да забравяме планът Ран-Ът-той беше пагубен за държавата ни. Не бива да забравяме кои бяха инициаторите на този план, кои бяха лицата, които го изпълняваха. Какво пишеше там-че България трябва да се сведе под 5 милиона души, че българите не трябва да имат недвижимо имущество, че икономиката трябва да изчезне.

-Много хора биха ви възразили, че има действаща пазарна икономика, че те изкарват много добри пари, че когато решат могат да пътуват оттук до Сингапур или до Канарските острови…

– Това не е икономика. Това е търговия. Не може всеки в България да бъде търговец. Вече виждаме колко много празни магазини има-просто няма кой да купува, хората нямат пари. Виждаме надписи по магазините”Продава се”. Това означава, че българинът не живее никак добре.Балонът вече се е пукнал. Този, който не успее да види това, не е нормален, не е реален човек.

– Разбрах, че сте голям привърженик на премиера на Унгария Виктор Орбан?

– В Унгария трябва да издигнат паметник на министър-председателя си, защото той изгони Международния валутен фонд. Ние трябваше да направим отдавна същото, но явно нашите политици, тези, които са на власт, по някакъв начин се управляват не от самите себе си, а кой от Америка, кой от Европа.

-А Волен Сидеров не е ли човек на Кремъл?

-Може да се говори много на тази тема, но как може да се свърже Волен и Кремъл? Че искаме ядрена енергетика ли–та това е най-изгодният вариант за българите.

Ние трябва да мислим за държавата си, а нас по цял ден ни заливат по телевизията идиоти и полуидиоти, които ни обясняват, че първо трябва да гледаме европейските ценности. Кои европейски ценности? И защо? Защо европейските интереси трябва да бъдат преди нашите? България по времето на социализма беше една нормална държава. Нямаше я тази бедност.

-Нормална в кой период? Държавата ни фалира на два пъти по времето на Живков, тогава се наложи да продадем на СССР златния си резерв. 1989 година ни завари в положение, че нямаше откъде човек да си купи чорапи, червен пипер…

– Сега има стоки, но не можем да си позволим да ги купим. 49 процента от нашето население е под прага на бедността. Това е положението. Виновни сме и ние, защото когато избираме един политик, после не му търсим отговорност.

Интервю на: Борислав Ненов

About the Author :

Comments are closed.