Ина Вълчанова за „Потъването на Созопол“, за родната литература, критика и кино

DSC01424Ина Вълчанова бе гостът на “Ямбол чете“ в Деня на народните будители и в третата вечер от поредицата от срещи в читалище „Съгласие“. Тенко Тенев я представи като журналистът, продуцент в радиотеатъра на Българското национално радио, писател, както и нейния първи роман „Потъването на Созопол“. По него е заснет едноименен филм. На кинофестивала „Златна роза“ му е присъдена награда за най-добър сценарий. Вторият и роман, „Записки на свинята“, е публикуван през 2013 г. и е номиниран за наградата „Хеликон“. ” Ина Вълчанова е носител на Европейската награда за литература от България за 2017 г. Тя получава отличието на Европейската асоциация на книгоиздателите за  третият си роман -“Остров Крах”.

Срещата бе анонсирана като представяне на романа „Потъването на Созопол“, от който авторката прочете и откъс, но на практика се превърна в разговор за съвременните български литература, кино, критика и въобще култура. Любопитна подробност е, че режисьорът на филма, направен по „Потъването на Созопол“ – Костадин Бонев, е същият, който ще заснема и новия български филм „Далеч от брега“ в Ямбол и Ина Вълчанова призна, че е имала редакторска намеса върху сценария на един по-късен етап.

DSC01421Ина Вълчанова сподели, че никога не й е хрумвало да пише и първата й книга я е изненадала. От 6 г. не била стъпвала в Созопол и бетонните грамади, които я посрещнали, предизвикали у нея гняв. А отишла в Созопол не да пише, а на почивка. Нямала дори на какво да пише, наложило се да си купи тетрадка от книжарницата. След десетата страница разбрала, че това е роман. Написаното било толкова съкровено, че се наложило да се скрие зад образа на мъж, който пие водка. Писането не е мъчителен труд, а удоволствие, категорична беше Ина Вълчанова.

Друго нейно признание бе, че има голяма нужда от критика, да знае какво се харесва и какво не от написаното, да бъде сравнявана с други автори, „за да знам къде ми и е мястото“. „В българската литература липсва йерархия. Аз обичам да ги разрушавам, но първо йерархиите трябва да ги има“, казва тя. Друга причина в наше време да няма български критика е, че е част от критиците са станали писатели и това не е добре, смята писателката.

По отношение на киното Ина Вълчанова е убедена, че за да се произвеждат хубави български филми, трябва да се правят повече. Трябва да има среда, процес, натрупване и онова, котето липсва, за да се случва всичко това, са пари. Въпреки това тя е убедена, че последните години българското кино се съвзема, с филми като „Каръци“, „Слава“, „Урок“ и пр. има обръщане към света, в който живеем, в подем е и българската литература, сподели оптимистичния си поглед Ина Вълчанова.

Към края на разговора писателката разказа какво представлява Европейската награда за литература, присъдена й за 2017 г. за нейния последен роман „Остров Крах“. Тя се присъжда на всяка страна през 3 г., всяка година на 12 държави. Изискванията са това да не е нито дебютен, нито енти по ред роман, а между втори и четвърти – подкрепят се хора, които навлизат в литературата и имат намерение да продължат да се занимават с това. Призът се определя от българско в случая жури, а част от наградата е стимулиране на превода и издаването на отличената книга в други европейски страни. Целта е да се подкрепи българската литература да пробие навън – нещо, от което има огромна нужда.

Светлана Чамова

DSC01407 DSC01411 DSC01414 DSC01416

 

About the Author :