Илко Капелев: На времето по грапавата плоча вървя и съчинявам образ нов…

ПОСВЕЩЕНИЕ

Едно щурче напряга сетни сили

сърцето ми с лъка да покори.

Без дъх остана, щурчо, да се силиш.

Поспри за миг, а после ускори

мелодията в тази топла вечер,

но с други звуци, с друга тежина,

защото тези ги откраднах вече

и ги изпратих на една жена.

Ограбих те щурецо, за което

се моля аз за твоя чист талант.

Поне веднъж повярвай на поета

и му прости, щурецо-музикант!

Жената всъщност всичко наблюдава

в екрана на луната – всеки миг…

А утре вечер, както подобава,

ще и призная аз с виновен лик,

че звуците в сърцето ми са твои,

че много дълго търсих в тебе аз

една небесна вечер като моя,

един талант, искрящ като елмаз,

с които да й се представя впрочем

във храма на голямата любов.

На времето по грапавата плоча

вървя и съчинявам образ нов…

Ела, Любов! Ела, неповторима!

Седни до мен и глътка джин изпий.

Наистина ли искаш да ме има?

Ако не искаш – с обич ме убий!

 

ОТВЪД НОЩТА

 

Сега аз нямам нищо по-надеждно

от твоите усмихнати очи.

В сърцето ми ти – всяка вечер, – нежно

от месеца оставяш сноп лъчи.

 

Играем тайно този наш спектакъл.

Но трябва вече да го осветя.

И после като истински Херакъл

сто подвига на теб ще посветя.

 

В един красив антракт веднъж ти сложи

на рамото ми бялата си длан.

Това е знак, че в стиховете божи

пегасът ни е вечно оседлан…

 

Ела при мен! И погледни в безкрая

каква омайна тиха синева

към нас приижда. Сякаш сме във рая.

Отвъд нощта вечерникът повя.

 

О, нека в този тих и светъл рай

останем с тебе грешници докрай…

 

ПРИЗНАНИЕ

На Е.

Очите ти прекрасно ми отиват…

Как само в мен преливат… В понеделник

загубих се в душата ти красива

и вече там съм доживотен пленник…

 

Аз гледах твоите коси лъчисти,

ти гледаше очите ми зелени.

Разменяхме си с тебе чувства чисти

и бяхме като птици запленени…

 

За теб могъл бих облак аз да снема

от висинето… Ако е възможно

в един небесен ден ще те отнема

от слънцето, което превъзхождаш…

 

Навярно този ден си осенила

със звезден лъч ти моята душа…

Ех, колко кратко… „…Муза посетила…

…немного посидела и ушла…” *

* великия Висоцки!