Илия Георгиев катери планините и на 90 години

SAM_262190-годишният Илия Георгиев е доайенът сред членовете на клуба на туристите-ветерани „Любен Брънеков“ в Ямбол. Преди дни сред приятелите от клуба той отпразнува влизането в десетото десетилетие от живота си. Активен турист е повече от 25 години. Всичко започнало с покана от приятели да иде с тях на разходка в планината. Но няма нищо случайно, „това ми беше в кръвта“, казва бай Илия, който и по-рано бил физически активен – предимно карал велосипед. Тръгва късно из планините, тъй като преди това в живота му има много проблеми. „Имах син, който живя 22 години без да мръдне, без да проговори“, споделя той. Времето прекарано в планината за него е като лекарство за душата, но и за физиката. В подкрепа на последното споделя, че е преживял инсулт, инфаркт, има дискова херния. Лекарят му казал, че велосипедът и туризмът са го спасили, „но че е така, аз и сам го чувствам, без никой да ми го казва“, категоричен е моят събеседник. Като допълнение към факторите за дълголетие в добро състояние на духа и тялото, той бързо допълва – „и добри приятели; в живота си цигара не съм пипал, никога не съм се напивал“. Със сигурност към списъка може да се добави и добронамереност, защото другарите му от клуба са категорични, че няма човек, на който да не е помагал.

Като турист е пребродил всички по-големи родни планини – Рила, Родопите, Стара планина, Странджа. През последните месеци сам си определя времето и разстоянието, ограничил се е само до Бакаджика и Карандила, но затова пък е там всяка седмица. Продължава редовно да кара и велосипед.

Най-паметният случай в туристическото си битие, той го определя като едновременно и страшен, и смешен,  е първият път, когато бил в Стара планина в района на хижа „Соколна“. Една жена от групата си счупила крака, останал да й помага. „24 часа патихме с нея“, обобщава премеждията. Така се случило, че вечерта останал съвсем сам, понеже един човек останал с пострадалата, останалите тръгнали да търсят  хижа, било тъмно, нямало никакви комуникации. Илия вървял с тояга в тъмното, за да се предпази, паднал в пропаст от метър и половина височина, раницата му се разпиляла. Помислил си, че е счупил таз, но за щастие не било така, събрал сили и продължил. Когато го намерили, не можел да говори, но запазил присъствие на духа. Веселото станало вечерта – като си лягали, а то било вече на разсъмване, започнал да се съблича. Туристът, с който били в една стая, го попитал защо е без долни гащи. Бай Илия сам не повярвал, защото си знаел какво има на себе си. А то се оказало, че от безбройните падания и ставания бельото му се скъсало, всичко се насъбрало около него накуп – „като индианците“, образно описа гледката моя събеседник, та по ластика намерил остатъка от гащите си. „Обичам веселите работи, обичам да разказвам“, уточнява той. Илия Георгиев знае наизуст много стихотворения, включително и целия Ботев – това е известно на приятелите му туристи и те често го карат да рецитира.

                                                                                                                                                                                           Светлана Чамова

 

 

 

 

About the Author :